Правителството вече планира създаването на Национален фонд за декарбонизация
Почти 30% от българските домакинства, или около 1,8 милиона души, попадат в категорията на енергийно бедни. Това става ясно от анализ на специалистите от Net-Zero Lab, част от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Оттам са направили специално интервю по темата за енергийно уязвимите потребители у нас.
Въпреки това колосално число от 1,8 милиона души обаче, в страната все още липсват ефективни механизми за защита, което възпрепятства успешното осъществяване на либерализацията на пазара на електроенергия на битовите потребители – реформа, която ще предостави редица ползи и нови възможности за домакинствата.
„Ако ние като държава искаме да се справим с този огромен проблем, е добре да работим с една обща стратегия или дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност, в която да се координират различните финансови механизми за подкрепа и да не се разчита само на компенсации при либерализиран пазар, но също така и на други дългосрочни инструменти.”, подчертава енергийният експерт доц. Теодора Пенева от БАН в най-новото обучително видео от поредицата „Осъзнат потребителски избор“ на Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет.
Доц. Пенева посочва, че ключовата стъпка преди либерализацията на битовия сектор е доразвиване на нормативната рамка. И представя конкретни решения и примери от европейската практика. Сред предложените мерки са:
- Създаване на институция, която управлява информационна система с данни за доходи, членове на домакинствата и енергийни характеристики на сградите;
- Определяне на финансови компенсации за енергийно бедните, вариращи според доходите и енергийното потребление;
- Административни мерки за по-тясната група уязвими потребители, като забрана за прекъсване на електрозахранването през зимата и разсрочено плащане на сметки без санкции;
- Информационна кампания за правилното определяне на състава на домакинствата и достъпа до компенсации.
-
Законодателни промени по темата подготвя МС
Темата за енергийната ефективност и уязвимите потребители ще бъде и част от приоритетите на правителството в следващите няколко месеца.
В публикуваната наскоро Законодателна програма на Министерския съвет за периода юли–декември 2025 г. е предвидено съвсем скоро да бъдат внесени промени в Закона за енергийната ефективност. Проектът за изменения ще бъде представен от Министерството на енергетиката в Министерския съвет за предварително разглеждане през август 2025 г., а официалното му внасяне е планирано за септември 2025 г.
Основните цели на подготвените изменения в ЗЕЕ са:
- Въвеждане на изисквания на Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955;
- Намаление на първичното и крайното потребление на енергия;
- Въвеждане на изискване за намаляване на крайното енергийно потребление на публичните органи с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г.;
- Въвеждане на изискване за обновяване на най-малко 3% годишно от общата площ на публичните сгради;
- Прилагане на ефективни механизми за управление и мониторинг на енергийната ефективност;
- Насърчаване на договори с гарантиран резултат (ESCO модели);
- Стимулиране на инвестиции в енергийно ефективни технологии и обновяване на сгради;
- Намаление на емисиите на парникови газове, подобряване на качеството на въздуха;
- Подобрени условия на живот, намалени разходи за енергия, борба с енергийната бедност;
- Засилване на ролята на крайните потребители чрез подобряване на достъпа до информация за потреблението на енергия;
- Създаване на Национален фонд за декарбонизация