Втори за България „Ден на обновяването“ – с медийното партньорство на в. „Строител“
Снимка – източник вестник „Строител“
Повишаването на ЕЕ е все по-необходимо при значителното поскъпване на енергията в Европа
Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), Камарата на строителите в България (КСБ) и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект бяха организатори на втория за България „Ден на обновяването“ (Renovation daу – REDay). Събитието се осъществи с медийното партньорство на в. „Строител“. То е част от европейската инициатива REDay 2021 на Renovate Europe. Основната цел на тази кампания е намаляване на потреблението на енергия на сградния фонд в ЕС с 80% до 2050 г., за да се постигне стандартът на почти нулево енергийни сгради до средата на века.
Домакин на събитието бе инж. Йордан Николов, изп. директор на БАИС. Участие взеха Валентин Николов, изп. директор на КСБ, Ивайло Алексиев, изп. директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект, и др. С видео обръщение се включи Адриан Джойс, директор на Renovate Europe Campaign. „БАИС е национален партньор на Renovate Europe, ангажиран с постигане на целите на инициативата“, сподели в началото на срещата инж. Йордан Николов и благодари на в. „Строител“ за популяризирането на кампанията.
Последва видео обръщение на Адриан Джойс, който посочи, че е изключително важно страната ни да продължи пътя си към обновяване на жилищните сгради
„В България енергийната бедност е един от най-големите социални проблеми. Вярвам, че с общи усилия ние можем да променим това“, каза Джойс. Той сподели, че в редица от националните планове за възстановяване и устойчивост на страните членки на ЕС темата за енергийната ефективност е ключова. „За съжаление процентът на средства, които ще бъдат отделени по това направление, е малък. В едни страни са заложени едва 4% за саниране, в други 16%, а нашите очаквания бяха за много повече“, каза директорът на Renovate Europe Campaign.
„България има голям процент необновени сгради, като много от тях не са поддържани добре десетки години. Обновяването е възможност за всички домакинства да подобрят условията си на живот. И така да намалят енергийната си зависимост. Строителните компании съответно да имат работа с дългосрочен хоризонт. Това ще им позволи да развият капацитета си и да обучат и запазят квалифицирани кадри“, коментира на свой ред Ивайло Алексиев.
Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие посочи, че връщането на живота на сградите е една голяма възможност за всички. По думите му по този начин местните власти могат да привлекат не само повече инвестиции, но и да мотивират хората да останат по родните си места. „Посланието за ползите от обновяването на домовете трябва да стигне до повече наши съграждани. Необходимо е да се създадат механизми това да се случва лесно и бързо. Апелирам подобни форуми да се организират по-често и конструктивната дискусия да намери работещи решения“, заяви Алексиев.
Изпълнителният директор на КСБ Валентин Николов от своя страна припомни, че на миналогодишния форум са разгледани предизвикателствата от „вълната на обновяване“, насочена към сградния фонд в Европа.
„Още тогава заявихме, че строителният бранш е готов да посрещне тази вълна благодарение на натрупания опит, на своята устойчивост и гъвкавост, които е доказал във времето“, каза Николов. Той подчерта, че браншовата организация продължава да работи активно за популяризиране на професията строител сред младите хора. Той добави, че се очаква през следващите години да има нужда от специалисти в областта на енергийната ефективност.
„Специално искам да отбележа, че е необходимо и изграждането на дигитална база на сградния фонд в страната, което според мен е от голямо значение. Защото само това е начинът да следим състоянието им и тяхното развитие“, каза Николов. Той сподели още, че за Камарата на строителите обновяването на сградния фонд във всичките му направления има много важно значение за създаването на една устойчива заетост. „При старта на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради ние положихме неимоверни усилия, подготвихме хора, създадохме бригади, които натрупаха доста опит. За съжаление с прекратяването на програмата се получи така, че една голяма част от тези хора с уменията, които вече са придобили, много лесно си намериха работа в Европа“, посочи изп. директор на КСБ.
Николов акцентира на факта, че сложната политическа обстановка в страната все още не позволява развитието и осъществяването на европейските „зелени” политики у нас и че европейската Зелена сделка признава, че строителният сектор е ключов стълб, който може да подпомогне за извеждането на милиони европейци от енергийна бедност. „Това е особено важно за България. Вярвам, че политиките за енергийна ефективност трябва да се превърнат в обществена ценност и водещ икономически приоритет както за Европа, така и в България“, заключи изп. директор на Камарата.
„Надявам се форумът да се превърне в една традиция. Изключително съм радостен, че все по-често темата се засяга в България“, сподели Драгомир Цанев. Той информира присъстващите относно проведено социологическо проучване сред домакинствата в Бургас и Габрово дали са склонни да съфинансират участие в програми за обновяване. „Около 30% декларират пълна невъзможност за самоучастие, всички други биха се включили със средства, но искат да бъдат убедени в качеството на изпълнените мерки“, подчерта той. Цанев коментира и темата с липсата на кадри в сектор „Строителство“. „Истината е, че няма работници в почти всички браншове. Когато говорим за квалифицирани кадри, ситуацията действително е драматична“, поясни той. Изп. директор на ЕнЕфект подчерта, че трябва да се търсят общи решения на всички заинтересовани страни, за да се преодолее този казус.
Националните планове за възстановяване са голяма, но недостатъчно използвана възможност за ЕЕ
В момент, в който повишаването на енергийната ефективност става по-спешно отвсякога поради стремителното нарастване на цените на енергията, плановете за възстановяване представляват огромна възможност за значително намаляване на потреблението на енергия. За съжаление тя е недостатъчно използвана. Редица държави членки на Европейския съюз не са предвидили продължаване на политиките си за енергийното обновяване на сградния фонд в периода след 2026 г. Това сочи проучване на E3G (Third Generation Environmentalism) за кампанията Renovate Europe. То направено на база националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на държавите от ЕС.
„С оглед засилване на „зеления” преход от държавите членки се очакваше да изразходват поне 37% от получените средства за действия, свързани с климата. Енергийното обновяване бе препоръчително да е водещ компонент. Проучването обаче установи, че средно само 8% се разпределят за това, като в повечето случаи се постигат само 30% икономия на енергия, което е минимумът, изискван от ЕК“, става ясно от доклада.
Проучването обхваща 18 от всички 27 държави членки и установява, че общата сума, която е планирана за енергийно обновяване, е 39,9 млрд. евро, или 8,4% от общото финансиране. Този процент варира от най-ниските при някои, малко над 3% като в Австрия, до високите за други – над 16% за Белгия. Разглеждайки цифрите в изчисления на глава от населението, виждаме, че в ЕС има огромни различия. Например Гърция планира да похарчи 384 евро, а Австрия само 11 евро. Инвестициите са концентрирани в жилищния сектор, който получава над 23 млрд. евро (58%), като сградите от публичния сектор се явяват втората по големина цел с близо 13 млрд. евро (34%).
Проучването също така подчертава значението на ясна регулаторна рамка на ниво ЕС, която да допълва и стимулира действията от НПВУ на място. Резултатът от законодателните предложения, представени във Fit-for-55 (политически мерки, целящи да дадат възможност на ЕС да намали емисиите с поне 55% до 2030 г.), които биха влезли в сила, докато се инвестира финансирането от НПВУ, ще бъде от решаващо значение в това отношение. Например въвеждането на задължителни минимални стандарти за енергийна ефективност съгласно Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) би било добър пример за всички участници в обновяването на сгради от институционални инвеститори до крайните потребители.
Източник: Вестник СТРОИТЕЛ