Алберобело – характерният силует на трулите.
Камъкът като основен материал
В южната част на Италия, в област Пулия, се намира градчето Алберобело, известно със своите необичайни каменни къщи с конусовидни покриви. Наречени трули (trulli), тези постройки са забележителен пример за традиционно строителство, при което местните материали, майсторството и климатичните условия са определили оригинална архитектурна форма.
От 1996 г. трулите в Алберобело са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Освен със своята архитектура те представляват интерес и с конструкцията на покривите и начина, по който са решени някои важни строителни детайли.
Основният строителен материал е местният варовик. Стените традиционно се изграждат чрез суха зидария – подреждане на каменни елементи без свързващ разтвор. Устойчивостта зависи от формата на камъните, начина на подреждане и взаимното им притискане. Този метод изисква значителни умения и задълбочено познаване на материала.
Конусовидният покрив – същността на технологията
Най-характерният елемент на трулите е конусовидният каменен покрив. Той се изгражда чрез последователно нареждане на каменни елементи в хоризонтални редове, като всеки следващ ред се измества постепенно навътре. Така отворът се стеснява с нарастването на височината, докато бъде затворен в горната част.
Този конструктивен принцип е известен като конзолно наддаване, а полученият свод – като фалшив свод. За разлика от истинския свод, устойчивостта тук се осигурява предимно от геометрията, теглото и правилното разполагане на каменните елементи.
При традиционните трули се различават вътрешна каменна конструкция и външна покривна обвивка. Последната се оформя от плоски варовикови плочи, наричани chiancarelle, подредени с припокриване, така че да подпомагат отвеждането на дъждовната вода.
Изглед на свода отвътре
Отводняването – детайлите, които имат значение
Наклонената повърхност на покрива осигурява естественото оттичане на дъждовната вода. Не по-малко важни са детайлите при стрехите и връзките между съседни покривни обеми и стени.
Улама между два покривни ската – каменният канал събира и насочва водата.
Особен интерес представляват уламите между съседни покривни скатове. В тях се събира водата от две наклонени повърхности и се насочва по общо трасе. Геометрията на канала и непрекъснатостта на оттичането имат съществено значение.
Друг характерен детайл е т.нар. „седящ улук“ между покривния скат и стената на съседна сграда. Каналът е оформен непосредствено между двете повърхности и следва пространството между тях. Така отводняването е интегрирано в самата строителна конструкция, без да се разчита на видим метален или пластмасов улук.
„Седящ улук “ между покривния скат и стената на съседната сграда.
При стрехите се срещат и издадени каменни елементи, които подпомагат отвеждането на водата извън равнината на фасадата. Заедно с уламите и каналите до стените те показват различни начини за решаване на една и съща задача – контролирано отвеждане на атмосферните води.
Камене „барбакан“ при стрехата – детайл за отвеждане на водата от уламата извън фасадата.
Оформен каменен изход при стрехата.
Какво можем да научим от трулите?
Трулите са пример за строителство, при което архитектурната форма, конструкцията и функционалните детайли са неразривно свързани. Използването на местни материали, масивната зидария и рационалното оформяне на покрива са резултат от натрупан практически опит.
Масивните каменни конструкции имат значителна топлинна инерция, но това не означава непременно висока топлоизолация. Топлинното поведение зависи от свойствата и дебелината на материалите, влажността и условията на експлоатация.
Днес трулите са много повече от туристическа забележителност. Те напомнят, че дълготрайността на една сграда зависи не само от основната конструкция, но и от вниманието към детайлите – особено там, където водата взаимодейства с покривите и стените. Традиционните решения не могат механично да бъдат пренесени в съвременното строителство, но заслужават да бъдат изучавани. Понякога именно един малък, добре обмислен детайл разкрива най-много за строителното майсторство.
Източник: БАИС