Въведение
Малко термини са придобили толкова голямо значение през XXI век, колкото декарбонизацията – процесът на намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ), по-специално въглеродния диоксид (CO₂), в сектори като енергетиката, транспорта, промишлеността и земеделието с цел ограничаване на изменението на климата. Макар че първите употреби на съществителното „декарбонизация“ и глагола „декарбонизирам“ датират още от XIX век, светът започва активно да обръща внимание на екологичните въпроси на геополитическо равнище повече от сто години по-късно.
„Опазването и подобряването на околната среда на човека е основен въпрос, който засяга благосъстоянието на народите и икономическото развитие в целия свят; това е неотложно желание на всички народи по света и дълг на всички правителства.“
Горният текст е една от прокламациите в Стокхолмската декларация за околната среда на човека, приета по време на историческата Конференция на Организацията на обединените нации, проведена през 1972 г. в столицата на Швеция. Оттогава човечеството води трудна битка със самото себе си в стремежа си да опази околната среда, без да се отказва от развитието и индустриализацията. Необходим бе още по-дълъг период, докато концепцията за декарбонизацията на обществото се утвърди като водеща глобална политическа цел. Това се случи през първото десетилетие на XXI век и достигна своя връх с подписването на Парижкото споразумение през 2015 г., което превърна декарбонизацията в основен икономически и политически приоритет.
Преходът след комунизма преди енергийния преход
След падането на комунистическия режим в България страната се изправи пред редица неотложни предизвикателства, включително възхода на организираната престъпност и хиперинфлацията. Въпреки това тя направи първите стъпки към преобразуването на предимно административните мерки за опазване на околната среда, наследени от социалистическия период, в модерна система за екологично управление. По-конкретно, през 1991 г. беше приет Законът за опазване на околната среда, а през следващите години законодателството беше последователно актуализирано в подготовка за присъединяването към Европейския съюз през 2000-те години. Днес екологичното законодателство на България до голяма степен се определя от директивите и регламентите на ЕС. В резултат страната следва общата европейска цел за постигане на нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
Както в много други държави, политическите и обществените разделения относно причините за изменението на климата и значимостта на този проблем затрудняват усилията на България за декарбонизация, особено по отношение на значението и темпа на енергийния преход. През годините декарбонизацията често беше възприемана като скъпа и дори ненужна мярка, особено на фона на редица по-неотложни местни проблеми.
Ситуацията се промени с началото на руската инвазия в Украйна, която ясно показа, че Европейският съюз трябва да премине към чиста енергия не само заради ползите за околната среда, но и за да гарантира собствената си енергийна сигурност. На фона на нарастващите цени на енергията и постоянно поевтиняващите фотоволтаични технологии и батерии, частният сектор започна активно да инвестира в соларна енергия, без да изчаква нормативната уредба да настигне развитието на пазара. Ситуацията с енергийните разходи се усложни допълнително с началото на войната в Иран, което само потвърди уроците, които Европа извлече от конфликта между Русия и Украйна.
Дори в традиционно по-скептична България декарбонизацията все по-често се свързва с по-висока енергийна ефективност и по-ниски цени на електроенергията. Значителното разширяване на соларните мощности в страната през последните няколко години беше подкрепено и от изненадващо бързия растеж на пазара за съхранение на енергия, където България бързо се утвърди като важен участник.
Стабилна позиция по отношение на намаляването на емисиите
Настоящият доклад разглежда напредъка на България в намаляването на емисиите на парникови газове през 2024 г. в сравнение както с предходната година, така и с нивата от 1990 г. Анализът показва, че страната е запазила общата си позиция спрямо останалите държави членки на ЕС в сравнение с 2023 г. В същото време голяма част от постигнатия напредък в декарбонизацията се дължи на демографския спад, което означава, че бъдещото намаляване на емисиите ще зависи повече от всякога от ефективни политики и целенасочени мерки.
Докладът анализира още процесите на декарбонизация в основните икономически сектори на страната, като поставя специален акцент върху сектора на бързооборотните потребителски стоки (FMCG) и търговията на дребно (Retail). Освен това разглежда най-новите тенденции в развитието на възобновяемата енергия и системите за съхранение на енергия. Водещи компании споделят своя опит и извлечените поуки, като едновременно преследват две основни цели – намаляване на емисиите и оптимизиране на енергийните разходи.
