Строително-инвестиционният сектор в България навлиза в нов, по-зрял етап от своето развитие. Той е белязан от засилваща се административна тежест, макроикономически предизвикателства на глобално ниво, но и от качествено нови изисквания от страна на купувачите по отношение на енергийната ефективност, устойчивостта и градската среда.
Тези ключови теми бяха във фокуса на дискусиите по време на 5-ата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“.
Кризата с кадрите в санирането: Последствията от липсата на приемственост
Един от най-острите проблеми, рефлектиращ директно върху сектора на изолациите и енергийната ефективност (ЕЕ), е дълбоката криза с квалифицираната работна ръка. По време на конференцията бе изведен сериозен извод: в продължение на 4–5 години в България липсваха ритмичност и предвидимост при изпълнението на големи проекти за обновяване и саниране на сградния фонд.
Тази липса на приемственост доведе до разпиляване на пазара на труда. Подготвените и опитни специалисти в сферата на енергийното обновяване масово напуснаха страната и се реализираха в чужбина (особено в Западна Европа), където процесите по саниране и въвеждане на мерки за ЕЕ не са прекъсвали и предлагат стабилна перспектива. Днес, когато секторът се опитва да рестартира тези процеси, браншът се сблъсква с липса на квалифициран състав, което поставя под риск бързината и качеството на изпълнение на новите енергоспестяващи стандарти.
Глобални заплахи и вътрешно потребление: Макроикономическият контекст
Макроикономистът Георги Ангелов представи детайлен поглед върху тенденциите в световната икономика, като предупреди, че геополитическото напрежение остава водещ риск. По думите му, случващото се в Иран има капацитета да тласне глобалната икономика към сериозна криза, ако ситуацията не бъде разрешена в рамките на следващите 1–2 месеца.
На този фон икономическият ръст в България се крепи основно на вътрешното потребление. Проблемните зони у нас са свързани с намаляването на инвестициите и незадоволителните нива на износа. Този дисбаланс, в комбинация с непрекъснатия ръст на производствените разходи в строителството, води до една тревожна тенденция – жилищата стават все по-недостъпни за масовия купувач.
Жилищният пазар: Балон, изкривяване или нова нормалност?
Въпреки че пазарът показва признаци на успокояване след абсолютните рекорди през 2025 г., цените продължават да се покачват. В рамките на панела „Жилищният пазар в България: балон, изкривяване или нова нормалност?“, експертите предложиха различни интерпретации на тези данни.
Според Ралица Ценова, изпълнителен директор на Home2U, пазарът в момента се саморегулира нормално, а стряскащите заглавия се дължат на неправилно тълкуване на статистиката (сравняване на първото тримесечие на 2026 г. с необичайно силното последно тримесечие на 2025 г., което тя определи като „пазар на стероиди“). Спрямо същия период на 2024 г., пазарът всъщност отчита реален и стабилен ръст на сделките от около 12%.
Различен и критичен акцент постави доц. Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Той прогнозира охлаждане, но причинено не от пазарни фактори, а от административни и регулаторни пречки. Доц. Станчев посочи конкретни примери за забавени процедури по вече одобрени големи инвестиционни проекти.
„Онова, което повишава цените, често не се вижда от крайния потребител. Това са административните пречки, забавените процедури и невъзможността институциите да спазват собствените си срокове“, коментира той.
Председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) инж. Георги Шопов подкрепи тази теза, съобщавайки, че разходите за строителство са се увеличили с около 14% през първото тримесечие на годината. Той напомни, че жилището не е борсова стока, а продукт от първа необходимост. За да останат имотите достъпни, е критично държавната и общинската администрация да повишат своята ефективност.
Новият профил на купувача: Енергийна ефективност и качество на средата
Значителна част от форума премина под знака на променящите се изисквания към крайния продукт, което пряко кореспондира с целите на БАИС. Левон Хампарцумян (Български форум на бизнес лидерите) подчерта, че лошата околна инфраструктура и липсата на цялостно градоустройствено планиране могат бързо да обезценят и най-качествено построената сграда.
Даниела Грозева от Националното сдружение „Недвижими имоти“ очерта профила на новото поколение купувачи. Младите хора днес не купуват просто „квадратни метри“, а инвестират в качество на живот, сигурност, устойчива градска среда и висока енергийна ефективност. Тя сподели и ключова новина от банковия сектор:
Финансовите институции при отпускане на кредити стават все по-взискателни и поставят строги критерии, пряко обвързани с техническото състояние на сградите и техния енергиен клас.
Грозева изрази загриженост, споделяна и от БАИС, че България продължава сериозно да изостава в поддръжката и цялостното обновяване на стария жилищен фонд, което създава дълбоки и видими различия между отделните градски райони.
Източник: БАИС