От 1 до 5 юни 2026 г. в София Ивент Център се проведе Green Transition Forum 6.0 – най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии, посветени на устойчивото развитие, енергийната трансформация и бъдещата конкурентоспособност на европейската икономика. Форумът събра европейски институции, представители на бизнеса, енергийния сектор, технологичните компании и експертната общност около ключовите предизвикателства на зеления преход.
Събитието ясно подчерта, че успешната декарбонизация изисква не само инвестиции във възобновяема енергия, но и модерна инфраструктура, високотехнологични решения, квалифицирани кадри и ускорена регионална интеграция.
Бяха засегнати важни теми в панелът „Енергийна свързаност и пакетът на ЕС за електроенергийните мрежи – съгласуване на регулациите, инвестициите и изпълнението“.
Според експертите предизвикателството вече не е единствено в производството на повече възобновяема енергия. Ключовият въпрос е дали системите могат ефективно да пренасят, съхраняват, балансират и доставят тази енергия там, където е необходима.
За страните от Югоизточна Европа това е особено важно в условията на ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници и нарастващи инвестиции в системи за съхранение на енергия. Все по-ясно се очертава разбирането, че модерните електроенергийни мрежи са фундаментален фактор за конкурентоспособността, енергийната сигурност и успеха на зеления преход.
Сред темите с най-пряко значение за строителния сектор по време на Green Transition Forum 6.0 бяха климатичната адаптация, устойчивостта на сградите и механизмите за финансиране на енергийното обновяване.
В рамките на панела „EU Climate Adaptation and Mitigation Chapter – Resilience by Design, Local Action and Just Investment“ (Адаптация и смекчаване на климатичните промени в ЕС – устойчивост чрез стратегическо планиране, местни действия и справедливи инвестиции) участие взе Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Дискусията постави акцент върху необходимостта климатичната адаптация и намаляването на емисиите да бъдат разглеждани като взаимосвързани политики, които изискват координирани действия на европейско, национално и местно ниво.
Драгомир Цанев участва и в кръглата маса „Smart Renovation: Public and Private Capital for Europe’s Homes“ („Интелигентно обновяване: как публичният и частният капитал преобразяват европейските жилища“), посветена на мобилизирането на публичен и частен капитал за обновяване на жилищния фонд в Европа.
На дискусията присъстваха представители на европейски институции, местни власти, финансовия сектор и експертни организации, като Българска асоциация за изолации в строителството (БАИС), представлявана от изпълнителния директор инж. Йордан Николов.
Разговорът беше фокусиран върху необходимостта от ускоряване на темповете на обновяване на жилищния фонд в Европа чрез по-ефективно комбиниране на публични и частни финансови ресурси. Сред основните теми беше постепенното преминаване от модели, базирани изцяло на безвъзмездно финансиране, към схеми, при които собствениците на жилища също имат финансово участие в процеса на саниране. Според участниците подобен подход би допринесъл за по-добра устойчивост на програмите и за по-ефективно използване на публичния ресурс.
Съществен акцент беше поставен и върху необходимостта от повишаване качеството на контрола при изпълнението на проектите за енергийно обновяване. Беше обсъдена нуждата от по-строги механизми за контрол на качеството както на проектната документация, така и на строително-монтажните работи, за да се гарантира постигането на заложените енергийни спестявания.
Участниците обърнаха внимание и на административната тежест, свързана с обследванията за енергийна ефективност. Сред обсъжданите решения бяха опростяване на процедурите, предоставяне на финансова подкрепа за първоначалните обследвания и осигуряване на практическа помощ за собствениците при подготовката на необходимата документация.
Друга важна тема беше необходимостта от създаване на механизми за подкрепа на по-малките многофамилни жилищни сгради, които често остават извън обхвата на съществуващите програми за финансиране. Участниците подчертаха, че за да бъде успешна вълната на обновяване, е необходимо да се осигури достъп до финансиране за всички категории сгради, независимо от техния размер.
Обсъдена бе ролята на местните власти, финансовите механизми и експертната общност за изграждането на по-устойчиви населени места, способни да отговорят на нарастващите климатични рискове. Особено внимание беше отделено на необходимостта инвестициите да бъдат социално справедливи и достъпни за всички обществени групи.
Сред приоритетите, очертани по време на форума, се откроиха:
- ускорено развитие на транспортната, цифровата и енергийната инфраструктура;
- изграждане на по-добри трансгранични връзки и регионални коридори;
- намаляване на административните бариери пред бизнеса и гражданите;
- инвестиции в дигитални умения, изкуствен интелект и иновации;
- създаване на условия за задържане и развитие на талантите в региона.
Експертите отбелязаха, че в съвременната икономика конкурентоспособността все повече зависи от способността на организациите да използват информация в реално време, да вземат по-бързи решения и да внедряват иновации.
Сред най-очакваните лектори бяха носителят на Нобелова награда за икономика за 2025 г. проф. Филип Агион и футуристът и бивш изпълнителен директор на Google X Мо Гаудат. Техните участия поставиха фокус върху необходимостта от преосмисляне на икономическия растеж и адаптирането на бизнеса към новите технологични реалности.
Проф. Агион откри водещата дискусия, посветена на бъдещето на европейската индустриална политика, като акцентира върху ролята на иновациите, научните изследвания и стратегическите инвестиции за поддържане на конкурентоспособността на европейската икономика.
В рамките на технологичния панел Мо Гаудат представи своята визия за въздействието на изкуствения интелект върху бизнеса и обществото. Той подчерта значението на уменията за адаптация, способността за непрекъснато учене и необходимостта организациите да изграждат култура на иновации, за да останат конкурентоспособни в ерата на AI.
Съществена част от дискусиите беше посветена и на следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и механизмите за финансиране на индустриалната декарбонизация. Представители на европейските институции, финансовия сектор и националните власти обсъдиха как бъдещите инвестиции могат да ускорят зеления преход, без да компрометират икономическия растеж и индустриалната конкурентоспособност.
Особено внимание беше отделено на европейската въглеродна политика, механизма за корекция на въглеродени емисии (CBAM), устойчивото финансиране и осигуряването на достъп до стратегически суровини. Участниците подчертаха, че успехът на индустриалната трансформация зависи от съчетаването на иновации, сигурни доставки на суровини, достъп до капитал и квалифицирана работна сила.
За строителния сектор тези теми имат пряко значение. Изискванията за по-ниски въглеродни емисии, енергийна ефективност и устойчиво използване на ресурсите ще продължат да определят развитието на сградния фонд през следващите десетилетия. В този контекст инвестициите в модерни строителни решения, високоефективни изолационни системи и цифровизация на процесите се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността на компаниите.
Развитието на дигитални инструменти, автоматизацията и използването на изкуствен интелект бяха определени като ключови фактори за повишаване на ефективността както в индустрията, така и в строителния сектор.
Изводите от Green Transition Forum 6.0 са пряко свързани с бъдещето на строителството в България и Европа. Зелената трансформация не може да бъде реализирана без мащабни инвестиции в енергийно ефективни сгради, модерни строителни технологии и устойчиви решения за намаляване на енергийното потребление.