Финално ББР може да поеме и двата етапа на обновяването на жилищните сгради по Плана за възстановяване
Вече е ясно: безплатното саниране на жилищни сгради продължава и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Българската банка за развитие (ББР) поема управлението и на Етап I (718 подписани договора от общо 756 одобрени за близо 1 млрд. лв.), и Етап II (още 90 подписани договора от общо 282 одобрени проекти) на процедурата. Това става ясно от постановлението, изготвено от Министерския съвет, което предстои да бъде гласувано, както и от официалния анекс на правителството с ЕК, с които “Капитал” разполага.
Краткият лъч надежда, че несправедливият модел, с който едва шепа сгради се обновяват с прекалено голям публичен ресурс, се оказа мираж. Темата стана отново интересна, след като наскоро министърът на регионалното развитие Иван Иванов обяви, че всички пари по ПВУ за саниране са “спасени”. А също и че вторият етап, при който принципно бе предвидено гражданите да съучастват с 20% във финансирането, също ще бъде изцяло безвъзмезден. От документите става ясно, че промените са договорени с Брюксел.
Според Иванов част от средствата по плана остават в МРРБ, а друга ще се прехвърлят към ББР, която ще администрира процеса. Според постановлението всички проекти и договори за саниране на многофамилните сгради ще преминат към банката, макар точните детайли кои проекти ще останат в МРРБ и кои ще отидат при банката да не са съвсем ясни.
Други два много важни въпроса обаче остават без отговор засега: какво ще стане с вече платените от гражданите средства за съучастие по втория етап – ще им бъдат ли върнати, как и кога; както и дали ще има наистина изцяло ново класиране на проектите, каквато възможност предвиждат документите, тъй като това ще забави много програмата и ще я върне в изходна точка.
Иначе в момента указанието към общините е възможно по-бързо да подпишат оставащите договори, за да бъдат прехвърлени те изцяло към ББР. Извършват се и плащания към общините с избрани изпълнители и започнали строително-монтажни работи. До този момент по първия етап са разплатени 2.5 млн. лв, обяви Иванов.
Ту платено, ту безплатно
Санирането, което се предвижда да бъде разплатено със средствата от Плана за възстановяване е разделено на два етапа: основният първи етап, който се предвиждаше да е 100% безвъзмезден, но при втория етап собствениците трябваше да участват с 20% от средствата. Само допреди четири месеца това все още бе официалната версия, а правителството дори опровергаваше информацията, че ще има промяна и че проектите по втория етап също ще минат по схемата 100% “безплатно” саниране. Сега министърът обаче обяви, че въпросните договори също ще се прехвърлят към ББР и ще са сто процента финансирани от ПВУ.
Какво ще стане с вече платените средства за предпроектни проучвания и енергийни обследвания от собствениците в тези сгради засега няма информация. Някои от тези проекти дори са и в напреднал етап на изпълнение.
Ще има ли още класирания
По-сериозният въпрос е дали наистина ще има ново класиране на одобрените вече проекти, каквото документите предвиждат. Бизнес и общини споделят, че нямат такова потвърждение от централната власт, но се опасяват, че това определено би върнало програмата в изходна позиция, а време няма.
В постановлението на МС се казва, че МРРБ ще предаде на ББР чрез Информационната система за управление и наблюдение ИСУН 2020 информацията и цялата документация за проектите до момента. Това включва вече класираните предложения по двата етапа, включително предложенията в резервния списък, също и сключените договори към датата на приемане на постановлението.
ББР ще събере и наличието на интерес от общинските администрации за продължаването на Грантовата схема – отделната държавна програма за “безплатно” саниране, която се предвижда да глътне нови 2.5 млрд. лв. отново от бюджета в периода 2025-2029 г.. Тази програма също се предвижда да се случва с участието на ББР като финансиращ агент.
Според варианта на постановлението, с който “Капитал” разполага, се предвижда банката за развитие също така да приеме вътрешни правила за управление на Грантовата схема, да одобрява условията и реда за повторна оценка на класираните от МРРБ предложения въз основа на публично оповестени критерии (вкл. при отчитане на критерии за териториален обхват и териториално разпределение на средствата), също и да изпълнява мерки за превенция на двойно финансиране и измами, конфликт на интереси, корупция и т.н. Банката трябва да създаде и инвестиционен комитет, който да включва нейни служители и външни лица и който ще одобрява решенията за повторна оценка и ново класиране на предложенията.
Тя “сключва нови споразумения за финансиране въз основа на подадените предложения за изпълнение на инвестиции пред МРРБ и допълнително извършените повторна оценка и класиране по настоящото споразумение. Водещият партньор (общината) сключва споразумението и отговаря за целия процес на реализиране на проекта и обновяването на сградите. Процедурите по Закона за обществените поръчки се провеждат от водещия партньор. Заварените договори, за които ББР е сключила нови споразумения прекратяват действието си”, пише в документа.
Браншът не е единодушен дали това означава, че ще има изцяло ново преразглеждане на проектите, но ако е така, то би преобърнало наново програмата. Има и съмнения какви точно интереси би удовлетворил новият модел, след като няма ясни предварителни критерии и те тепърва ще бъдат създавани. Според експерти това може да работи в интерес на конкретни общини, които имат капацитет или са по-близки до властта.
Плановете са, за да не се изпълняват
Все още не е ясно кога ще бъде преведена първата сума към ББР за изпълнение на постановлението. За сметка на това е ясно, че последната ще е 3 юни 2026 г. – това е крайният срок за изпълнението на проектите по Плана за възстановяване. През август се очаква да премине формалната процедура по прехвърлянето и на Грантовата схема към ББР, а в края на септември трябва да приключи работата по подготовката на предложенията поне според плановете. Според предварителния документ открита процедура по поканата за предложенията ще бъде обявена през октомври-ноември 2025. Оценката ще бъде направена през ноември-декември. Финансово споразумение и плащания по сключените договори се предвижда да се случат през декември и в началото на 2026 г.
Дори ако реалната работа тече преди финализирането на процедурите, тя ще е в рамките на няколко месеца, а министър Иванов е твърде голям оптимист. Той обеща още тази година да влязат в експлоатация първите обновени сгради, а през март догодина да са готови и тези, които ще останат под управление на МРРБ.
Какво се случва с държавната програма за саниране
Регионалният министър отчете изпълнението на първата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни сгради, действаща от 2015 г. До момента по нея са извършени строително-монтажни работи на над 131 хил. жилища, подобрената жилищна инфраструктура е над 11 млн. кв. м, облагодетелстваните граждани са 279 362, а разплатените средства – над 1.9 млрд. лв.
Реално обаче обновените сгради са едва 1300 ( (общо 2800 заедно с обновените и по други програми) на фона на 66 хил. блока и кооперации, без да броим близо милион еднофамилни къщи.
Преди няколко месеца правителството обяви втората програма за периода 2025-2029 г., с ресурс 2.5 млрд. лв. отново от бюджета. Въпреки многото критики, че безплатното саниране е неефективно, защото много голям ресурс се разпределя несправедливо към малко на брой сгради, програмата ще продължи по същия механизъм – 100% безвъзмездно финансиране с участието на ББР като финансиращ агент и с общините като организатори на процеса. За обновяването на целия жилищен фонд по този начин ще са нужни повече от 30 години. В резервите са още близо 2200 сгради, за които са предвидени парите. По какви критерии и как ще се избират първите “късметлии” също е голяма тайна. Очакваме отговори от регионалното министерство и пълна прозрачност на изпълнението на тези проекти.
Бизнесът отдавна настоява за работеща грантова схема с по-нисък процент безвъзмездна помощ – 30 до 50%, лесни кредитни инструменти и 100% помощ само за най-уязвимите. С всички средства за енергийна ефективност по Плана за възстановяване (над 1.6 млрд. лв.), новата национална програма (2.5 млрд. лв.) и Социалния план за климата ( 1.6 млрд. лв.) ще постигнем саниране само на 9% от всички сгради, посочват експерти.