Настоящият доклад има за цел да предостави целенасочен анализ на развиващата се регулаторна рамка, свързана със социалното и административно въздействие при отчитането на ESG (екология, социална отговорност и управление). Основен акцент е поставен върху промените, настъпили след въвеждането на пакета, приет от Европейската комисия, за опростяване Omnibus 2025.
Основната тенденция традиционно доминираща в дискусиите за ESG е екологията и регулаторните действия в рамките на Европейския съюз (ЕС) — видно от инициативи като EU Taxonomy и Регламента за оповестяване на информация относно устойчивото финансиране (SFDR) — социалните и административни аспекти остават на по заден план и са по-слабо обсъждани от различните юрисдикции.
Докладът подчертава как опростяването при отчитането на задълженията, стесняването на обхвата и пренастройването на задължителните изисквания в рамките на пакета Omnibus могат да променят посоката на интеграция на социалните и административни теми в корпоративните доклади за устойчиво развитие.
Обхват на анализа:
- Преглед на регулаторната рамка относно социалните и административни доклади на ниво ЕС и в национален контекст, с фокус върху промените, въведени от пакета Omnibus;
- Прогноза за въздействието на промените върху поведението на компаниите и практиките при докладите за устойчивост, особено по отношение на малките и средни предприятия (МСП), както и организациите от обществен интерес в България;
- Обзор на различните видове стимули за социални и административни устойчиви инвестиции, както и на добрите практики от България.
Въпреки наличието на обширни мерки за устойчивост, социалните и административни основи на ESG (екология, социална отговорност и управление) в България остават слабо развити. В този контекст, през последните години, усилията на ЕС за създаване на приложимо законодателство за отчитане, значително се засилиха. Това доведе до въвеждането на CSRD (Директива за корпоративно отчитане на устойчивостта).
ЕС предприе преход към опростено и пропорционално отчитане, непосредствено преди пълното прилагане на директивите за разкриване на информация. Това се наложи поради необходимостта от повишаване на конкурентоспособността и факта, че заинтересованите страни бяха неподготвени. Така нареченият пакет “Omnibus”, предложен през февруари 2025 г. и частично задължителен от април 2025 г., значително ограничи обхвата на CSRD, като преразгледа дефиницията за „голямо предприятие“ – вече само компании с над 1 000 служители попадат в обхвата. Това намали с около 80% броя на компаниите, обект на задълженията за устойчиво отчитане по CSRD.
Допълнително облекчение за компаниите в ЕС дойде с отлагането на задължителните разкрития по CSRD с две години от първоначалния график, давайки им повече време да се адаптират към новата ESG рамка. Вълната от опростявания включваше и доброволно отчитане за МСП (Малки и средни предприятия), както и премахване на секторно специфичните стандарти по Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта.
Българските компании показват прогрес, но и пропуски при отчитането на ESG резултатите. Банките и публичните компании демонстрират най-високо ниво на социална и управленческа съвместимост.
Съществува значителна разлика между регулаторните очаквания и реалните практики, особено по отношение на правата на човека, антикорупционните механизми и резултатите от прилагането им.
Въпреки това, няколко добри практики се открояват: растящ брой компании инвестират в благосъстоянието на служителите, приобщаващи политики и равенство между половете. България дори надвишава средното ниво за ЕС по отношение на женското лидерство – 32% от компаниите имат над 40% жени на ръководни позиции.
Българските компании срещат редица предизвикателства при представянето на отчетите, поради:
- Липса на ресурси и експертиза
- Недостатъчна регулаторна яснота
- Риск от социално „позьорство“(social washing)
- Потенциална загуба на пазарен достъп поради натиск от доставчици
Наред с предизвикателствата, на разположение са и разнообразни стимули за насърчаване на социално отговорни практики:
- Регулаторни стимули, включително задължително отчитане и социални изисквания в обществените поръчки
- Финансови стимули, като схеми за подкрепа на образованието и приобщаването
- Репутационни ползи, от доброволна социална ангажираност
България е сред страните в ЕС с най-ниски инвестиции в образователни програми. Все повече компании се стремят да запълнят тази празнина – над 40% от фирмите предлагат обучения, фокусирани основно върху технически и експертни умения.
Инвестиции в инфраструктура и общности се наблюдават в широк кръг сектори – големите индустрии като минното дело и тежката промишленост влагат в обществена инфраструктура, здравеопазване и местно образование в малки общини. Секторите на ИКТ и телекомуникациите се фокусират върху национални образователни инициативи и дигитални умения.
Опростяването на регулациите при отчитане чрез пакета Omnibus се очаква да има положително нетно въздействие върху българските компании – особено малките и средни предприятия (МСП). Това ще намали прекомерната административна тежест, като същевременно стимулира доброволното отчитане като стратегически инструмент за повишаване на:
- Конкурентоспособността
- Доверието на заинтересованите страни
- Разграничаването на марката
За повече информация и насоки относно ESG и устойчивото развитие последвайте линка.