Представители на институции, гражданския сектор и бизнеса се включиха в обсъждането на проектни интервенции по трите основни компонента на бъдещия Социален план за климата – сгради, транспорт и социална подкрепа.
На 13 май 2025 г. в Гранитната зала на Министерския съвет се проведе работна среща на тема: „Социалният план за климата – представяне на предложения за мерки по отделните компоненти и диалог със заинтересованите страни“.
Събитието беше част от процеса на изготвяне на националния Социален план за климата – ключов документ, чрез който България ще кандидатства за финансиране по новосъздадения Социален фонд за климата на ЕС, с прогнозен бюджет за страната ни в размер до 2,5 млрд. евро за периода 2026–2032 г.
Работната среща бе открита от вицепремиера и министър на иновациите и растежа г-н Томислав Дончев, като приветствия поднесоха и представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и Министерството на земеделието и храните – институции, отговорни за подготовката на съответните компоненти от Плана.
Представените мерки в рамките на Социалния план за климата са структурирани в три основни компонента и предвиждат конкретни интервенции, насочени към преодоляване на енергийната бедност, подобряване на достъпа до устойчив транспорт и временно компенсиране на социалните ефекти от разширяването на Схемата за търговия с емисии (ETS2).
Предвижда се създаване на енергийни общности с активно участие на уязвими домакинства, стимулиране на обновяването на жилищния сграден фонд чрез индивидуални и интегрирани мерки за енергийна ефективност, както и подпомагане на микропредприятия при прехода към нисковъглероден транспорт. Мерките целят не само намаляване на емисиите, но и социално включване и равнопоставен достъп до зелени технологии и услуги.
В рамките на срещата бяха представени основните проектни мерки по трите ключови компонента:
Компонент 1: Сгради (МРРБ)
Събитието беше част от процеса на изготвяне на националния Социален план за климата – ключов документ, чрез който България ще кандидатства за финансиране по новосъздадения Социален фонд за климата на ЕС, с прогнозен бюджет за страната ни в размер до 2,5 млрд. евро за периода 2026–2032 г.
Работната среща бе открита от вицепремиера и министър на иновациите и растежа г-н Томислав Дончев, като приветствия поднесоха и представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и Министерството на земеделието и храните – институции, отговорни за подготовката на съответните компоненти от Плана.
Представените мерки в рамките на Социалния план за климата са структурирани в три основни компонента и предвиждат конкретни интервенции, насочени към преодоляване на енергийната бедност, подобряване на достъпа до устойчив транспорт и временно компенсиране на социалните ефекти от разширяването на Схемата за търговия с емисии (ETS2).
Предвижда се създаване на енергийни общности с активно участие на уязвими домакинства, стимулиране на обновяването на жилищния сграден фонд чрез индивидуални и интегрирани мерки за енергийна ефективност, както и подпомагане на микропредприятия при прехода към нисковъглероден транспорт. Мерките целят не само намаляване на емисиите, но и социално включване и равнопоставен достъп до зелени технологии и услуги.
В рамките на срещата бяха представени основните проектни мерки по трите ключови компонента:
Компонент 1: Сгради (МРРБ)
- Обновяване на многофамилни сгради с фокус върху енергийно бедни и уязвими домакинства.
- Създаване на енергийни общности, в които да присъстват задължително енергийно бедни и уязвими потребители.
Програма „Топъл дом“ за обновяване на еднофамилни жилища на енергийно бедни домакинства, включително уязвими домакинства.- Декарбонизация на отоплението и охлаждането – замяна на стари системи в райони без топлофикация.
Компонентът „Сгради“ е сред най-ключовите в Социалния план за климата, като включва четири целенасочени интервенции за справяне с енергийната бедност. На преден план е поставено обновяването на многофамилни жилищни сгради, в които живеят енергийно бедни и уязвими домакинства – мярка, стъпила на добри практики от Плана за възстановяване и устойчивост и програмата „Развитие на регионите“, но със засилена социална насоченост.
Втората мярка предвижда подкрепа за създаване на енергийни общности, включващи задължително присъствие на енергийно бедни и уязвими потребители – чрез провеждане на информационни кампании, предварителна техническа подготовка, изграждане на ВЕИ инсталации и интелигентни системи за управление на енергията.
Програмата „Топъл дом“ се фокусира върху индивидуалното обновяване на еднофамилни жилища, в които живеят енергийно бедни домакинства, включително уязвими домакинства. Пълно обновяване, както и единични мерки за енергийна ефективност – според нуждите на крайния получател.
Друга важна интервенция предвижда декарбонизация на отоплението и охлаждането в сгради, извън обхвата на централизираните топлофикационни системи. С основа цел смекчаване на социално-икономическите последици от прехода към разширяването на схемата за търговия с емисии (ETS2).
Последвалата дискусия открои нуждата от въвеждане на информационна система за идентифициране на домакинствата в енергийна бедност; от промяна на грантовото подпомагане за енергийно обновяване, което да осигурява 100% финансиране единствено за енергийно бедни, а за останалите да има диференциран подход в съответствие с доходите, но не по-висок от 50%; прилагане на ваучери за енергийно обновяване на еднофамилни сгради за осигуряване на подкрепа за по-голям брой домакинства и др.
Компонент 2: Транспортен сектор (МЗХ)
- Устойчив транспорт в селските райони чрез закупуване на нискоемисионни превозни средства и изграждане на зарядна инфраструктура.
- Подкрепа за уязвими микропредприятия за преминаване към превозни средства с нулеви емисии.
- Редовно обслужване с електрически влакове по електрифицирани железопътни линии – разширение на съществуваща мярка по ПВУ.
Компонент 3: Пряко подпомагане на доходите (МТСП)
- Годишни компенсации за уязвими домакинства и ползватели на транспорт, като преходна мярка при повишаване на разходите вследствие от включването на сградите и транспорта в схемата за търговия с емисии (ETS2).
- Мерките ще бъдат временни и намаляващи във времето, като целта е да осигурят буфер до реалното въздействие на дългосрочните инвестиции.
Срещата премина с активен диалог и участие на представители на държавни институции, НПО, академичните среди, бизнеса и социалните партньори. В обсъжданията бяха поставени акценти върху необходимостта от гъвкави, целенасочени и справедливи механизми за подкрепа, които да достигнат до реално уязвимите групи.
Предстои продължение на обществените консултации, както и окончателното оформяне и изпращане на Социалния план за климата към Европейската комисия. Работната среща беше важна стъпка към изграждането на устойчив и социално справедлив преход към зелена икономика в България.
Източник: https://hfh.bg/