Проблемът е добре познат на всички ни. Всяка година светът отделя около 50 милиарда тона парникови газове (измерени в еквиваленти на въглероден диоксид). Необходимо е бързо да намалим тези глобални емисии, за да предотвратим драстични промени в климата. По данни на Института за световните ресурси, 73.2% от глобалните вредни емисии на парникови газове са в следствие на енергийна консумация (електричество, топлина и транспорт). От тези 73,2%, цели 17,5% са емисии, свързани с консумацията на енергия в сгради, като повече от половината от тази консумация (10,9 %) идва от домашно потребление: електроенергия за осветление, електрически уреди, и отоплението в дома.
Какво можем да направим като потребители, за да намалим тези емисии? Оказва се, че освен преминаването към добре познатите ни възобновяеми източници на енергия, има и един друг, по-нов и неконвенционален начин да допринесем към разрешаването на този проблем – пасивните къщи.
Какво е пасивна къща?
Пасивната къща (или Пасивхаус, от оригиналния немски термин) е стандарт за енергийно ефективна сграда, проектиран да намали екологичния отпечатък на сградата, като същевременно поддържа комфортен вътрешен климат и по-добър контрол върху количеството пресен въздух. Това се постига чрез по-добра изолация, въздухоплътна конструкция, високоефективни прозорци и вентилационни системи с рекуперация на топлина. Основна роля в поддържането на стабилна температура в интериора играе въздухоплътният слой, който покрива цялостно вътрешната повърхност на сградата. Комбинацията от тези елементи успешно свеждат нуждата от енергия на домакинството за отопление и охлаждане до абсолютния минимум.
Какво казват числата?
За да се превърне една стандартна къща в пасивна, средната допълнителна инвестиция обикновено е в рамките на 5-10% от стойността на проекта. Постигането на възвръщаемост на тази инвестиция е процес, който обикновено отнема между 5 и 10 години. Ако сме склонни да направим тази инвестиция, обаче, можем да се радваме на 70-80% спад в потреблението на отопление и охлаждане в сравнение с нова стандартна сграда от същия тип и до цели 90% спад в сравнение с по-стара такава.
Кога една сграда е пасивна?
За да се нарече една сграда пасивна, тя трябва да бъде сертифицирана, за да се докаже, че отговаря на определените стандарти и изисквания. Отговорен за това сертифициране е основаният през 1996 г. в Дармщат, Германия „Пасивхаус Институт“ (PHI), който отговаря за популяризирането и поддържането на строителната програма „Пасивхаус“.
През последните няколко години популярността на пасивните къщи бързо нараства, като към този момент над 44 000 жилищни и нежилищни единици или общо 4,000,000 кв.м. в света са сертифицирани в съответствие със строгите критерии за сертифициране на „Пасивхаус Институт“. Разрастването на строителството на пасивни къщи е особено забележимо именно в региони като Германия и Скандинавия, откъдето произхожда концепцията, но напоследък тя се възприема в цял свят при различни климатични условия.
Независимо дали се намирате в Сибир или в Южна Испания, едно от достойнствата на пасивните къщи е тяхната гъвкавост и универсалност – те не зависят от климата. Критериите за Пасивхаус са функционални и се определят единствено от постигането на определено ниво на енергийна ефективност като няма строго изискване или лимит в начините, по които може да се постигне.
Имат ли пасивните къщи място на българския пазар?
С оглед на геополитическите събития от последните години и неясното бъдеще на невъзобновяемите енергийни източници и тяхната цена, е неминуемо пасивните сгради да станат част от разговора за алтернативни енергийни решения. По думите на Антон Добревски, един от ключовите специалисти и популяризатор на пасивната архитектура у нас, интересът към такъв тип сгради у нас започва още от 2010 г., но се засилва преди няколко години, когато войната в Украйна и предизвикания от нея скок в цените на тока и природния газ се отразява пряко на потребителите у нас. Към този момент в България има точно 6 завършени, сертифицирани Пасивхаус проекта.
В момента се строят още близо 10 такива, един от които ще бъде първият по рода си пасивен медицински център на балканския полуостров. Експертите прогнозират интересът към такъв тип сгради да продължава да расте в близкото бъдеще, като причините за това са няколко.
Един от основните фактори за потенциално повишаване на търсенето е решението на парламента от 2023 г., битовите потребители да излязат на свободния пазар. Напомняме, че считано от 1-ви януари 2026 г. комисията за енергийно и водно регулиране повече няма да определя месечни квоти за произведената електроенергия за регулирания пазар, на който е битът. Разликата между пазарните цени (в момента средно около 250 лв. за мегаватчас) и регулираните цени (приблизително 115 лв. за мегаватчас) може сериозно да наклони везната при вземането на решения за енергийната ефективност на частни архитектурни проекти от клиенти в близкото бъдеще.
Глобални примери за регулации и стандарти
Световните тенденции също сочат в тази посока. В американския щат Масачузетс, например, е задължителна сертификацията на определени сгради. От 2023 г. насам юрисдикциите, които приемат кодекса на щата, изискват ‘пасивно сертифициране’ за големи многофамилни сгради, за да се постигне съответствие с правилата. Мандатът е част от промяната на фокуса от EUI (Обща интензивност на използване на енергията) като ключов показател за експлоатационните характеристики на сградите към TEDI (Интензитет на потреблението на топлинна енергия).
На 10 януари 2023 г., пък, шотландското правителство обяви плановете си за въвеждане на нови минимални стандарти за екологичен дизайн за всички новопостроени жилища, които да отговарят на шотландския еквивалент на интернационалния стандарт „Пасивхаус“.
Бъдещето на пасивните къщи в България
С оглед на глобалните цели за намаляване на въглеродните емисии и нарастващия интерес към алтернативни енергийни решения у нас, пасивните къщи предлагат дългосрочни икономически и екологични ползи, които отговарят на нуждите на съвременните потребители. В България вече има между 150 и 200 специалисти, сертифицирани в изграждането на пасивни къщи, което подсказва, че необходимите експертиза и опит за по-широкото внедряване на този тип сгради са налице. На фона на промените в енергийния пазар и очакваното нарастване на цените на невъзобновяемите ресурси, пасивните къщи могат да се окажат нещо повече от иновация и интересен избор за намаляване на личните разходи на българските домакинства. Този тип къщи има огромен потенциал да се наложи като модел и да се превърне във важна стъпка към едно по-устойчиво бъдеще на българската архитектура.
Източник: https://stroiinfo.com