- Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре структурирана и съдържа конкретни предложения в сравнение с първия вариант.
- В плана вече има данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд.
- Заделя и значими инвестиции в нулев емисионен транспорт, насочени към отдалечени и слабо обслужвани райони – знак за социална справедливост.
- Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
- Остават въпроси как и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата действително ще достигнат до уязвимите групи.
- Основният риск е свързан с прилагането и административния капацитет.
Социалният план за климата (СПК) е стратегическият документ, с който страната ни ще може да използва средства от европейския Социален фонд за климата, създаден да подпомогне уязвимите домакинства и малкия бизнес в прехода към по-чист транспорт и отопление. Фондът разполага с 87 млрд. евро, от които България ще получи 2,49 млрд. евро, допълнени от национално съфинансиране. Планът трябва да успее да гарантира, че новите въглеродни такси няма да засегнат най-силно хората с ниски доходи, а средствата ще бъдат насочени към енергийна ефективност, модернизация на сградите, чист транспорт и директна подкрепа за домакинствата.
Представяме ви моментна картина на Социалния план за климата очертана от експерти, участвали в подготовката и консултациите по него. Доц. д-р Теодора Пенева – изследовател по енергийна бедност, Цвета Наньова – експерт по жилищна политика и обновяване на сградите, и Даниел Попов – анализатор на публичните финанси и транспортната политика. Всеки един от тях представя и анализира различните страни в плана, за да стане ясно какво се е случило през последната половин година и кои мерки могат реално да достигнат до уязвимите групи, има ли рискове, както и какви са очакванията за третата версия на Плана.
В края на миналата година беше изпратена втора версия на Плана към Европейската комисия (ЕК). В нея са направени важни стъпки – добавени са данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд и инвестиции в нулев емисионен транспорт. В същото време остават предизвикателства, свързани с координацията на програми и фондове, критерии за разпределение на средствата и ограничен капацитет за техническа подкрепа на бенефициентите.
Къде е Социалният план за климата днес?
Година след началото на подготовката му, българският Социален план за климата все още е в процес на преработка. През ноември втората версия на Плана беше изпратена до ЕК. А през декември Министерски съвет (МС) започна кръг от консултации на тази чернова с представителите на НПО и бизнес сектора. Процесът отбелязва положителен прецедент – Планът е първият български програмен документ в последните години, който се разработва в открит диалог с гражданския сектор, като редица предложения вече са дискутирани и взети предвид.
Какво се случи на европейската сцена?
На европейско ниво стартирането на ЕСТЕ2 се отлага с една година – ход, който директно влияе върху приходите в Социалния фонд за климата и поставя под въпрос навременното и достатъчно финансиране на мерките, особено в началния период.
Паралелно с това на европейско ниво е създаден механизъм за финансиране на Социалния фонд за климата към Европейската инвестиционна банка, за да осигури предварително финансиране и подкрепа за държавите членки преди пълното въвеждане на схемата.
Напредъкът у нас
У нас бяха приети законодателните промени за въвеждането на новата схема за търговия с емисии (ЕСТЕ2), но транспонирането ѝ не гарантира нито одобряване на Плана от ЕК, нито финансирането му.
През ноември беше актуализиран механизмът за управление на плана с по-широк институционален обхват и по-ясни дефиниции за уязвимите групи. Паралелно се създаде и координационен механизъм за изграждане на информационна система за определяне на енергийно бедните домакинства. Действащата в момента наредба от края на 2023 г. не се приложи на практика, сега се предлага за обществено обсъждане нова наредба, публикувана преди дни – 10 февруари. Системата се очаква да стане оперативна до края на март и напълно функционална до юни.
С това приключи вторият цикъл по подготовката и актуализираната версия е била изпратена до Европейската комисия. В нея са предвидени промени в обхвата на мерките, включена е нова инвестиция и са допълнени елементи, свързани с планираните инвестиции на МОСВ.
Източник: https://hfh.bg/