На форум в Солун изпълнителният директор на “ЕнЕфект” призова за децентрализация и активна роля на гражданите като ключ към енергийната сигурност
В сърцето на един от най-големите икономически форуми на Балканите – Международния панаир “Хелекспо 2025” – българската визия за енергийното бъдеще беше представена с ясен и силен глас. В рамките на българския павилион, организиран съвместно от Green Transition Forum и Българо-гръцката търговско-промишлена камара, се проведе ключовата панелна дискусия “Smart Energy Future: Digital Transformation, Building Efficiency and Industrial Leadership”. Събитието събра на една сцена водещи експерти, които очертаха пътя към една по-устойчива, дигитализирана и сигурна енергийна система, като поставиха фундаментални въпроси за бъдещето на целия регион.
Научните направления, които ще бъдат представени на форума са: метални, дървени и пластмасови конструкции, стоманобетонни и зидани конструкции, строителна механика, строителни материали и изолации, технология и механизация на строителството, икономика, организация и управление на строителството, дигитализация в строителството, устойчиво развитие и строителство, архитектура и опазване на културното наследство, транспортно строителство, геотехнически проблеми в строителството, водно строителство, геодезически методи в строителството. Научните направления на конференцията дават възможност за участие на колеги от всички факултети на УАСГ, посочват организаторите на форума.
Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”, който измести фокуса от големите корпоративни стратегии към силата на отделния гражданин и неизползвания потенциал на сградния фонд. Заедно с него в дискусията се включиха Радослав Андонов от Геотрейдинг АД, Надежда Мяшкова, изпълнителен директор на Power Partner Solutions, и Тодор Иванджиков от Стирозид Еко. Модератор на панела беше Веселин Тодоров, председател на Соларна академия, България.
Системната празнина: Кой е забравен в енергийния преход?
В началото на изказването си Драгомир Цанев очерта една системна празнина в настоящия дебат за енергийния преход. Той отбеляза, че докато се говори за огромни амбиции и движение на капитали, често се забравя “ролята на този, който плаща сметката” – крайният потребител. Според него, именно малките и средни предприятия и домакинствата са гръбнакът на икономиката, но те остават в периферията на големите решения. Цанев посочи, че развитието в България все още не е стабилно поради системни пропуски, за чието решаване липсва политическа воля. Като основни пречки той идентифицира недовършената либерализация на пазара на електроенергия, както и липсата на интелигентно измерване, което е “абсолютно структурна необходимост” за разгръщането на енергийните общности.
Решението, според него, не е само технологично, а преди всичко – комуникационно. “Трябва да накараме гражданите да повярват, че те имат роля, че те са фактор“, заяви Цанев. Той подчерта, че инвестиционната сила на обикновените хора е огромен, но спящ ресурс, който може да бъде катализатор за промяна, носеща не само икономически, но и социални ползи, гарантиращи сигурност, стабилност и мир в региона.
Сградата като батерия: От пасив към актив
Една от най-въздействащите тези, които Цанев разви, беше новаторската, но напълно постижима визия за сградите – не просто като пасивни консуматори, а като активни елементи на енергийната система. “Ние подценяваме ролята на сградите”, отбеляза той, като ги сравни с енергийни батерии. За да илюстрира идеята си, той даде прост физически пример: модерна, добре изолирана пасивна сграда губи по-малко от градус температура за 8 часа през зимата, докато старите сгради от 70-те и 80-те години губят 6 до 7 градуса. “Това батерия ли е? Това съхранение ли е?“, попита реторично той, като подчерта, че тази способност за съхранение на енергия, комбинирана с фотоволтаици и умни системи за управление, може да осигури безценна гъвкавост на мрежата.
Този огромен потенциал, по думите му, може да бъде отключен чрез мобилизиране на финансовия ресурс на гражданите. Той призова енергетиката да се превърне в сферата, която да мобилизира поне част от над 50-те милиарда евро спестявания на българските домакинства. Подобни инвестиции, според него, носят двойна полза – те намаляват сметките на собствениците и ги превръщат в производители-потребители (просюмъри), като същевременно облекчават напрежението върху преносната и разпределителната мрежа в цяла Европа.
Сигурност в епоха на несигурност: Урокът от Украйна
Кулминацията на изказването на Драгомир Цанев беше посветена на най-наболелия въпрос на нашето време – сигурността. Той аргументира, че в свят, белязан от геополитическо напрежение и конфликти, децентрализацията е не просто икономическа логика, а стратегически императив. “Трябва ние да станем по-интелигентни“, заяви той, обяснявайки, че разпределените, малки енергийни източници са много по-устойчиви на атаки и сривове от големите, централизирани мощности.
За да подкрепи тезата си, той сподели пример от реалността на войната в Украйна, който дава съвсем ново измерение на понятието “енергийна сигурност”: “Спомням си, в началото на войната… нашите украински колеги ни казваха: “Имаме нужда от енергийна производствена система, която е по-евтина от ракета. Която няма смисъл да бъде атакувана.”
Източник:https://business.dir.bg/