България внесе в Европейската комисия първи вариант на Националния план за саниране на сградния фонд в България до 2050 г.
През януари 2026 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува на своя уебсайт Проект на Националния план за саниране на сгради в Република България. Изготвен в изпълнение на изискванията на член 3 от Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите, планът има за цел да постави стратегическа, аналитична, оперативна и финансова основа за поетапното обновяване на националния сграден фонд от публични и частни жилищни и нежилищни сгради с хоризонт до 2050 г. Това се прави в съответствие с общоевропейската цел за преобразуване на съществуващите сгради в сгради с почти нулеви емисии.
На база на наличната информация за периода 2015–2030 г., включително вече реализираните и планираните към момента интервенции, се очаква:
- да бъдат обновени общо около 6 790 МЖС;
- да бъде използван публичен ресурс в размер на приблизително 6,33 млрд. лв.;
- да бъде обхванат приблизително 8,3% от потенциалните над 82 000 МЖС в страната.
Тези стойности ясно показват неблагоприятното съотношение между вложения публичен ресурс и реално постигнатия обхват на обновяване на жилищния фонд. Въпреки безспорните ползи на ниво отделна сграда и домакинство – подобрен комфорт, намалени енергийни разходи и по-добри енергийни характеристики – ефектът върху целия многофамилен жилищен фонд остава ограничен в мащаб. Дори при силно оптимистичен сценарий за пълна реализация на всички планирани интервенции до 2030 г., над 90% от МЖС в страната ще останат извън обхвата на публично подпомаганото енергийно обновяване.
В жилищния сектор, само до 2035 г. инвестиционните потребности са оценени на 22 млрд. евро. Този мащаб на инвестициите многократно надхвърля реалистичния капацитет на държавния бюджет, европейските програми и традиционните грантови схеми.
Изискването на Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) и по-конкретно член 9 ал.2 за намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд:
- с най-малко 16 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.;
- с най-малко 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г..
Потреблението на първична енергия (ПЕП) на сектор Домакинства за 2020 г. възлиза на 4 137,12 ktoe, като очакваните спестявания в резултат от планираното саниране на националния жилищен фонд възлизат на 663 ktoe.
Таблица 15с. Цели за обновяване на жилищни сгради за периода 2030-2050 г., m2
Инвестиционните потребности за обновяване и декарбонизация на сградния фонд са от такъв мащаб, че не могат да бъдат посрещнати единствено чрез публични бюджети и безвъзмездно финансиране. Необходимо е системно привличане на частно финансиране и преминаване към комбинирани финансови инструменти с възможност за циклично реинвестиране на целевия ресурс, допълнени от целева социална подкрепа.
Прочетете повече: Зам.-министър Дора Янкова: Обновяването на националния сграден фонд трябва да бъде основен приоритет за политическите сили
Източник: https://hfh.bg/