През последните години, с разширеното приложение на битумните керемиди в строителната практика в България, се откроиха някои проблеми в процеса на експлоатация, които изискват допълнително внимание. Става дума за устойчивостта на вятър на покривите, изпълнени с битумни керемиди. При много такива покриви се забелязват откъснати и отнесени от вятъра парчета и дори части от покритието.
Това най-често се дължи на недостатъци при полагането, недобро залепване между отделните листа на керемидите, недостатъчна коравина на листата или на недостатъчна дължина на закрепващите гвоздеи или други елементи.
Независимо от причината, повредите на покритието под въздействието на вятъра руши доверието на крайния клиент към този материал, който има редица преимущества и е доказал своята ефикасност.
Затова е редно да се постави въпроса за въвеждане на нормативни изисквания, които да гарантират устойчивотта на покривите, изпълнени с битумни керемиди.
В сега действащият в ЕС и България стандарт БДС EN 544 „Битумни керемиди (шиндли) с минерална и/или синтетична армировка. Изисквания за продукта и методи за изпитване“ няма такива изисквания.
В САЩ този въпрос се разглежда сериозно и е уреден в стандарти.
Предлагаме на вниманието Ви една статия от изданието на NRCA (Национална асоциация за покривни работи) – “Professional roofing” по този повод.
За разлика от покривните системи на база на огъваеми мушами, които са проектирани за устойчивост на вятъра въз основа на натоварващо съпротивление, покривните системи от битумни керемиди се класифицират на базата на скоростта на вятъра. Има два стандарта, които определят методи за изпитване на устойчивост на вятър, приложими за покривните системи от битумни керемиди.
ASTM D3161
АSTM D3161 – Стандартен метод за изпитване на устойчивост на вятър на битумни керемиди (“Метод, предизвикан от вентилатора”) “оценява съпротивлението на вятър на прекъснати, пропускливи за въздуха покривни продукти за скатни покриви, включително битумни керемиди, чрез подаване на поток от въздух върху пробните образци . Минимум два образеца за изпитване се подлагат на изпитване на ветрове със скорост 100 km/h, 145 km/h или 180 km/h за два часа. По време на изпитванията, образците за изпитване се наблюдават за всякакви повреди, включително изскубване от повърхността на закрепване. Изпитваните образци, показващи увреждане се считат за „не издържали“ изпитването.
Образците за изпитване, издържали изпитването при скорост на вятъра 100 km/h, се класифицират като клас А; тези, при 145 km/h, се класифицират като клас D; и тези, издържат при 180 km/h, се класифицират като клас F.
Във въведението на стандарт ASTM D3161 се казва: “Резултатите от това изпитване не са пряко свързани с скоростта на вятъра по време на експлоатация”. Също така, ASTM D3161 не предвижда съгласуване (приспособяване) в зависимост от височина на сградата или средна височина на покрива, и неговата ориентация, фактори за важност на строежа или рискова категория.
ASTM D3161 първоначално е публикуван през 1972 г. и се основава на методология, разработена от Националното бюро по стандарти (сега Националния институт за стандарти и технологии) през 50-те години. От първоначалното си разработване и публикуване, ASTM D3161 е преработен няколко пъти. Първоначалната версия предвижда само изпитване при скорост от 100 км/ч. Добавянето на изпитвания при 145 км/ч и 180 км/ч и класификацията са значителни промени.
В по-дългосрочен период, битумните керемиди, които са издържали това изпитване за устойчивост на вятър имат добра устойчивост.
ASTM D7158
АСТМ D7158 – Стандартен метод за изпитване на устойчивостта на вятър на залепени битумни керемиди” (метод на сила на повдигане/ съпротивление при повдигане), “осигурява метод за изчисляване на повдигащата сила сила, упражнявана от вятъра върху конкретни керемиди, сравнявайки това с устойчивостта на механичното повдигане на керемидата. Съпротивлението на механичното повдигане на шиндлите зависи от редица фактори, включително твърдостта на шиндлата и силата на свързване на самозалепващата се лента.
ASTM D7158 се основава на обширни изследвания, проведени в началото на 2000-та година от консултантите инженери Cermak Peterka Petersen Inc., Fort Collins, Colo., за асоциацията на битумните покривни конструкции.
Когато ASTM D7158 е публикуван за пръв път през 2005 г. (определен като ASTM D7158-05), неговата методология се основава на “Минимални конструктивни товари за сгради и други конструкции” публикувани от Американското дружество на строителните инженери (ASCE). Това доведе до класифициране на битумните керемиди, които издържат скорост на вятъра от 145 km/h като клас D; Клас G са тези, които издържат скорост на вятъра от 195 km/h и клас H – издържат скорост на вятъра от 240 km/h.
Класификациите в ASTM D7158-05 бяха ограничени до специфични параметри като сгради от категория I или II за всички наклони и височини на сгради от 20 м или по-малко. За сгради извън тези параметри или височината на сградите, по-голяма от 20 м, са необходими допълнителни инженерни изчисления. Производителите на битумни керемиди трябва да бъдат консултирани за допълнителни данни, необходими за извършването на тези изчисления.
ASTM D7158 е преработен няколко пъти, като последната ревизия е от 2016 г. Направена е промяна в класификацията в зависимост от скоростта на вятъра.
Така керемиди клас D на ASTM D7158 показва, че издържат скорост на вятъра 185 km/h, а клас G – 240 km/h и клас H – до 300 km/h.
Класификациите на ASTM D7158-16 са ограничени до специфични параметри на сградите – сгради от І до IV категория за всички наклони и височини на сгради от 20 м или по-малко. За строителни условия извън тези параметри са необходими допълнителни инженерни изчисления.
По материали на: „Professional roofing”