Изпълнителят директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и председател на секция „Изолации“ към Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Йордан Николов бе гост на поредното издание на рубриката „Код Строител“
Предаването се реализира съвместно от КСБ, вестник „Строител“ и Радио София на БНР. Във фокуса на разговора му с водещата Анелия Торошанова бе обявената от ЕК вълна на реновиране. Гостът говори за това защо инвестициите в енергийна ефективност могат да са двигател за излизане от кризата, породена от COVID-19. Коментирано бе и какъв ресурс може да бъде мобилизиран за целта, какви биха били основните инструменти на правителството ни пред европейските институции в полза на тази идея, как ще се отрази повишаването на енергийната ефективност (ЕЕ) на сградите върху заетостта в строителния сектор.
Renovate Europe е паневропейска кампания.
„Ние сме нейни партньори от август. На европейско ниво се включват и евродепутати, членове на ЕК. Целите ни са свързани с дългосрочните политики на ЕС и са средство за тяхното постигане. Те далеч надвишават срока за работа на един парламент, правителство или комисия. Знаете, че хоризонтът на документите, които бяха приети тази година, е 2050 г.“, започна разговора инж. Николов.
Той обясни, че Renovate Europe започва да действа още през 2011 г. с идеята да убеди хората, бизнеса и лидерите в Европа, че процесът на енергийно обновяване на сградите може да донесе много позитиви, защото сградният фонд на Европа е стар. Според европейско изследване, публикувано неотдавна, новото строителство от последните 30 – 40 години е по-малко от 10% от сградите в ЕС.
Според инж. Николов процесът на убеждаване не е лесна задача, а сегашният темп на обновяване на сградите трябва да се утрои. „В момента средно за Европа на година се санира около 1% от сградите, според изчисленията, направени от Института за строителна ефективност. Този процент трябва да достигне поне до 3, за да може да изпълним целите и задачите, които сме си поставили като европейци до 2050 г.“, поясни председателят на БАИС.
Запитан защо смята така, инж. Николов каза, че счита това за факт, защото 90% от сградния фонд в ЕС са много стари и са строени, когато нормите не са съществували или са били твърде либерални.
Този сграден фонд консумира повече от 40% от произведената енергия.
„Така или иначе над 85% от зданията все още ще се ползват и през 2050 г., когато ЕС е планирал да се премине към безвъглеродна икономика. Единственият начин това да стане е, като се прави обновяване“, каза той. „Освен това последните документи, приети на европейско ниво, са именно в тази посока. И ние като член на ЕС не би трябвало да сме извън процесите. Още повече че ЕК ще насочи много средства за реализацията на програми за целта“, допълни Николов. „На трето място искам да добавя, че ние като страна имаме готовност за реализацията на тези проекти. Опитът от изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и други подобни програми ще ни позволи много бързо да започнем. На четвърто място изпълнението на проект по енергийна ефективност и по енергийно ефективно обновяване ще открие поне 50 работни места за всеки 1 млн. евро инвестиция в България. Това ще позволи да се ангажират безработни, които други сектори са освободили поради кризата, както и поради предстоящото затваряне на тецовете на въглища, на мините и т.н. Това ще даде и глътка въздух на индустрията за производство на строителни материали, което е свито от кризата. И, разбира се, не на последно място намаляването на потреблението на енергия ще ограничи зависимостта от внос на енергийни ресурси както за цяла Европа, така и за България в частност“, обобщи инж. Николов.
Какви ще са ползите за обществото?
Инж. Николов повтори, че ще се създадат много нови работни места, които ще генерират доходи и ще позволят да се преодолеят по-лесно предизвикателствата на кризата. „Ще се подобри значително комфортът на обитаване на жилищата, обществените сгради, офисите, производствените здания. Ще се отрази положително на здравето и продължителността на живот на хората. Това изисква много сериозни инвестиции, но те ще се изплатят бързо. На първо място ще се изплатят от икономията на енергия, на второ – от създаването на благоприятни условия за живот, а това ще намали разходите за медицинска помощ и здравеопазване. Има направени изследвания във Франция и Испания, които доказват това. В заключение бих казал, че хората ще боледуват по-малко, ще се подобри качеството им на живот. Това е ефектът, който не може да не смятаме за най-важен. В крайна сметка за какво се прави всичко, ако не за хората“, обясни той.
Водещата постави и въпроса с недостига на работна ръка и как строителният бранш ще се справи. „КСБ има структури в цялата страна, където може да се провеждат обучения. БАИС издаде ръководство за енергийно ефективно обновяване на многофамилни жилищни сгради. Съвместно с Камарата подготвихме наредба по изпълнение и приемане на работи по енергийно ефективно обновяване. На тази база имаме възможност много бързо да изготвим конкретни програми за обучение. Задачата за преквалификация, смятам, че може да изпълним бързо и ефективно“, отговори инж. Йордан Николов.
Уроците от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Според инж. Николов при всяко ново нещо се проявяват слабости, които не са могли да бъдат предвидени в процеса на подготовка. „На една професионална среща в МРРБ, на която участваха представители на всички ангажирани в изпълнението организации, като КАБ, КИИП и ред други, направихме преглед от опита на изпълнението на програмата. Отчетени бяха грешките и слабостите и беше направен проект за нови правила, които да бъдат приложени занапред. Необходимо е да се гарантира качеството на проектите, да се ограничи броят на изпълняваните от една фирма едновременно, за да може все пак тя да отдели достатъчно време и ресурс“, посочи той.
Разговорът завърши с това какви са очакваните трудности в бъдеще. „На първо място има много административни пречки, които усложняват процеса. Данъчната политика не е на ниво. Вместо да има стимули за енергийно ефективно обновяване, на обновените сгради налогът се увеличава. Процесите по кандидатстване за подкрепа са трудни и бавни. Ниско е доверието в администрацията по отношение на това как се справя със задачите по контрол“, завърши инж. Николов.
Източник: Вестник “Строител”