Изберете страница

На 15ти май 2024г. се състоя конференция на тема “Обновената директива за енергийните характеристики на сградите – възможности и предизвикателства”. Събитието, под егидата на проекта EPBD.wise, имаше за цел да отвори широка дискусия, с участието на всички заинтересовани страни, за прилагането на европейската сградна политика на национално ниво. Привлечени бяха широк кръг участници, като представители на държавни институции, неправителствени организации, одитори и експерти от строителния сектор.

Конференцията бе открита от инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българска асоциация за изолации в строителството (БАИС), който очерта предизвикателствата, пред които ще се изправи България при прилагането на новата директива. Той изтъкна нуждата от координирани усилия между различните заинтересовани страни и необходимостта от създаване на подходяща регулаторна рамка.

Един от ключовите моменти на първия панел, беше представянето на новите изисквания на директивата от Силвия Резеси от Главна дирекция „Енергетика“ (DG ENER) към Европейската комисия. Тя изложи основните цели и принципи на директивата, които включват достигането на критериите за сгради с нулеви емисии и постигането на по-висока енергийната ефективност. Изтъкнато беше, че ДЕХС е разпределена на четири основни стълба: енергоефективно обновяване, декарбонизация, поддържащи мерки, модернизация и системна интеграция. Тя поясни също, че новите минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите заложени в директивата предвиждат ускоряване на темповете за обновяване при сградите с най-лоши характеристики, а крайният срок за транспонирането й в законодателствата на страните-членки е 29 май 2026г.

„Последно, но не и по важност са промените касаещи финансиране, обслужване на едно гише и подкрепяща рамка. Ясно задължение на Държавите-членки е да предоставят подходящи мерки за финансиране и подкрепа и да стимулират частни инвестиции в съответствие с плановете за обновяване на сгради и целите за 2050г., както и да финансират мерки за предлагане на повече подкрепа за уязвимите домакинства и осигуряване на условия за дълбоко обновяване“, завърши презентацията си Силвия Резеси.

В рамките на първия дискусионен панел участници бяха: инж. Йордан Николов от БАИС, Маргарита Томова от МРРБ, Цветомира Кулевска от АУЕР, Станислав Андреев от ЕнЕфект и Роуз Хартуиг-Пеилон от EPBD.wise.

Модератор на панела бе инж. Йордан Николов, откри панела като представи стратегическите цели на политиката на ЕС за икономия на енергия.

На първо място е намаляването на разходите на енергия и повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия. На второ място е намаляване разходите за енергия на домакинствата и създаване на здравословни и комфортни условия за обитаване; (по-малко разходи за здравеопазване). Следва намаляване на зависимостта на ЕС от внос на енергийни източници и забавяне на процеса на затопляне на климата чрез намаляване на въглеродните емисии.

Инж. Николов отбеляза насоки как да постигнем тези цели. Намаляване на потреблението на енергия от сградния фонд (който генерира около 40% от общите разходи на енергия), постепенно преминаване към чист и не замърсяващ транспорт. Намаляване на енергопотреблението в индустрията и аграрния сектор чрез по-ефективно оборудване, замяна на енергоемки процеси, дигитализация и автоматизация, възобновяеми източници на място. Увеличаване на дела на възобновяемите и чисти (зелени) източници на енергия, както и намаляване на вноса и потреблението на фосилни горива.

След това думата бе дадена на инж. Маргарита Томова – Началник на отдел „Хармонизация на техническата нормативна уредба“, Дирекция „Технически правила и норми“, МРРБ, която отбеляза, че всички експерти трябва да имат правилен прочит, за да има по-малко препятствия. Тя сподели: “Има застъпване на задълженията по новата и по старата директива, по отношение за задълженията на държавата. Има нюанс при дефиницията на сгради с нулево потребление. България има много добро законодателство за енергийна ефективност, но срещаме проблеми при изпълнението. Имаме добра основа за националния план за обновяване.”

Валентина Узунова, председател на Камарата на енергийните одитори коментира: “Защо трябва да подготвяме сградите само за фотоволтаика, това не винаги е най-добро решение. Даваме приоритет на всички фирми производители и дискриминираме останалите решения в областта на енергийната ефективност и на възобновяемите източници.” Тя даде и насока към българското законодателство: “Проблемът е, че нямаме актове, които да подкрепят действията на нашия закон, като последващи действия. Като например, контрол, върху строителството, необходимостта от разрешителни за строеж при енергийно ефективно обновяване.” Акцентира върху липсата на подготовката на кадри в неспециализираните държавни администрации, извън сградния сектор. 

Ася Добруджалиева – Хабитат България, допълни с пример за практиките в Испания, като online one stop shop (онлайн обслужване на едно гише), иницииран от Националната асоциация на компаниите за обновяване и рехабилитация. Там може да се получи онлайн консултация, може да се калкулират разходите за обновяване за всяка сграда, да се получи информация за всички налични фондове, които могат да финансират обновяването, както и да се предостави безплатна техническа консултация за всяка конкретна сграда. Компаниите, които са част от асоциацията дават гаранция за услугата, която предоставят. Крайно време е, както хората знаят когато си купуват кола, колко гори на 100км, така и когато си купуват жилище колко енергия ще харчи на кв. метър.”

След това, Цветомира Кулевска Директор главна дирекция “Координация и управление на ЕЕ и ВИЕ на АУЕР ” разказа за Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., която може да бъде добра основа за изработване на “Националния план за обновяването”. Ние не започваме от нулата имаме по-добра основа от другите държави членки, но е необходим огромен финансов ресурс. За постигането на националните ни цели е необходимо създаването на достъпни финансови инструменти с участието на частен капитал, тъй като този финансов ресурс не може да бъде осигурен само от държавата”, сподели тя.

Във втория панел, чийто модератор бе проф. д-р инж. Димитър Назърски.  Панелисти бяха: Катя Карвальо от португалската агенция ADENE; Фабио Зангирела от италианската агенция (ENEA); Асен Чавдаров – член на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), Станислев Андреев от ЕнЕфект.

Катя Карвальо от португалската агенция ADENE и Фабио Зангирела от италианската агенция (ENEA) представиха изискванията на новата директива за Сертификатите за енергийни характеристики, и за сгради с нулеви емисии и енергийни сертификати. Катя Каравальо отбеляза, че в България липсват достатъчно сертифицирани експерти, които да издават сертификатите, поради което цената е толкова висока, качеството не е достатъчно високо и сроковете са дълги.

Асен Чавдаров отбеляза, че транспонирането на ДЕХС в българското законодателство не трябва да се прави на тъмна, а е необходимо участието на всички заинтересовани страни за да се получи работещ модел.

Станислав Андреев от ЕнЕфект представи добри практики от България, които могат да послужат като пример за успешното прилагане на директивата.

Конференцията завърши с дискусии в две отделни тематични групи: Стандарти за сградите с нулеви емисии и Сертификати за енергийни характеристики. 

В рамките на тези дискусии се обсъдиха проблемите по отделните теми, като се направиха обобщения и бяха препоръчани мерки за преодоляването им. 

 

По отношение темата за Сертификатите за енергийните характеристики бях представени няколко насоки:

  1. Нужда от обучение в различни направления в зависимост от задълженията и професията на участниците в процеса на обследване.
  2. Българските политици трябва да бъдат обучени от експертите по енергийна ефективност, за да могат да дават гласност и мнение по темата. При високите цени на енергията, енергийната ефективност може да бъде политическо предимство.
  3. Стимулиране включването на нови одитори чрез създаване на перманентен процес на енергиен одит, а не одити на кампаниен принцип.
  4. Индивидуално обучение на одиторите в зависимост от различните нужди в сектора, съобразена с индивидуалните нужди на енергийната ефективност.
  5. Smart Rediness Indicatior (SRI-интелигентен индикатор за готовност) – Катя Карвальо представи практиките в Португалия, където сертификати за енергийна ефективност се издават на всеки отделен имот, а не само на цяла сграда, както и от САЩ, където има 4 типа енергиен одит в зависимост от предназначението.

В сесията за нулево-емисионните сгради (nZEB), бяха изказани следните мнения:

1. Новата ДЕХС определя нулево-емисионните сгради, като употребяващи много ниско количество енергия. В България имаме дефиниция за почти нулево-емисионна сграда, но нямаме за сграда с нулеви емисии. Налага се да покрием много критерии, за да имаме най-малко 54% възобновяеми енергийни източници. Изчисляваме емисиите на месечна база въз основа на температурата.

2. В България не знаем кака да установим оптимални стандарти за енергийни характеристики. Оптималната цена е сива зона, която трябва да се предефинира всеки 5 години. До 2040 ефективното централно отопление не трябва да използва повече от 50% изкопаеми горива.

3. При сградите с нулеви емисии да се държи на основните параметри: минимални стойности на коефициентите на топлопроводимост на сградната обвивка и на ефикасността на системите. 

4. Да се обръща внимание не само на енергийната ефективност, но и на комфорта на обитаване.

5. При разработването на минималните характеристики на сградите, да се използва стандарт – „Пасивна къща“.

6. Има закъснение при разработване на методика за изчисляване на оптимални по цена мерки.

7. Решението за повишаване на дела на възобновяемата енергия е оставено на ниво сграда. Трябва доставчиците на енергия да решат този въпрос, а не сградите. Ниските цени на енергията де стимулират намаляване на потреблението.

8. Липсват финансови инструменти за финансиране на обновяването.

9. Производството на соларна енергия дебалансира енергийната система, няма ефективни решения за складиране на енергия.

10. Няма разбиране, на техническо ниво, за праговете на потенциала за глобално затопляне. Необходимо е обучение.

Източник: БАИС