Общ преглед:
Профилът на България се базира на информацията, предоставена от българския национален партньор на Renovate Europe – Българска Асоциация за Изолации в Строителството (БАИС). Този профил се фокусира върху елементите на сградите от проекта на българския Национален План за Възстановяване и Устойчивост от юли 2021 г. Планът разпределя значителни ресурси за подобряване на енергийната ефективност, особено за многофамилни жилищни сгради и определя ясни етапи за изпълнение, които обаче не са съобразени с националните цели, определени в дългосрочните цели за обновяване (LTRS). Необходимо е да се засили темпа на изпълнение чрез мобилизиране на частен капитал и създаване на силна основа за стабилизиране на темпа на подготовка и изпълнение на проектите.
4-степенна оценка за изпълнението на плана за България:
Сградите в контекста на плана:
Българският проект в НПВУ включва мерки на стойност 10 млрд. евро, от които 6,5 млрд. евро са от механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Той разпределя относително висок дял от финансирането за енергийна ефективност – близо 1,4 млрд. евро, от които 947 млн. евро от механизма за възстановяване (14,6%), 318 млн. евро държавно финансиране, и 129 млн. евро частно финансиране.
Най-големият дял от мерките за енергийна ефективност е насочен към многофамилни жилищни сгради (627 млн. евро), следвани от държавни и общински сгради (185 млн. евро) и промишлени и търговски сгради (118 млн. евро).
Около 1,6 млн. евро са предвидени за четири реформи: създаване на структури за обслужване; качество на сертификатите за енергийна ефективност; цифрова система за управление на процеса; и оценка на устойчивостта на проектите.
Около 3 млн. евро са заделени за инвестиции в административен капацитет и 7,5 млн. евро за управление и информационни кампании. 4 млн. евро са предвидени за пилотен проект за внедряване на информационно моделиране на сгради и 1,5 млн. евро за създаване на единна информационна система за устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешително за строеж.
Национални предизвикателства:
Проучване за EC (цялостно проучване на дейностите по енергийно обновяване на сгради и навлизането на сгради с почти нулева енергия в ЕС) въз основа на данни за 2012-2016 г. определи, че само 1,3% от енергийните обновявания в жилищния сектор са със средна „дълбочина“ и 0,1% „дълбоки“ обновявания.
За нежилищни сгради 5,3% са средни и 0,6% „дълбоки“ обновявания. Едно от основните предизвикателства за ускоряване на обновяването на многофамилни сгради и увеличаване на обхвата и амбицията е преходът от механизъм на 100% безвъзмездно финансиране, което в момента доминира в Националната програма за енергийна ефективност до постепенно увеличаване на участието на собствениците на жилища. Справяне с енергийната бедност е друг ключов въпрос, като една трета от населението не може да топли адекватно дома си. Други предизвикателства включват: финансови ресурси; необходимост от регулаторна реформа заедно с информационни и обучителни кампании.
Подробности в плана за обновяване:
Яснота и сила на амбицията
НПВУ се препраща директно към българските дългосрочните цели за обновяване, въпреки че само по себе си е малко вероятно да постигне националните цели по отношение на обхвата и икономия на енергия. БАИС посочи, че финансирането ще покрие само 35% от целите за обновяване по отношение на площта до 2030 г. и ще стигне само за 2% от многофамилните сгради, докато еднофамилните къщи, в които живеят близо половината от българското население, не са предвидени за подпомагане. Целите за енергийна ефективност са определени по отношение на подобряването на EPC (електронен контрол на мощността): клас B за жилищни сгради, клас A за държавни и общински сгради, и най-малко 30% икономия на първична енергия за жилищни, промишлени и търговски сгради.
Ще бъдат използвани одити за енергийна ефективност, за да потвърдят реализираните спестявания в нежилищния (публичен и търговски) сектор. Няма установени механизми за управление на реализираните спестявания в жилищните имоти. Основните етапи на изпълнение са ясно определени по отношение на обявената площ, разделена по елементи на сградите. Очакванията за икономии на енергия са скромни в държавния сектор – 1,3% годишно намаляване на търсенето на първична енергия (37,9 гигават часове/годишно икономии до 2026 г.), и значителни за многофамилните сгради-1070 гигават часове/годишно до 2026 г. (в сравнение с 976 гигават часове/годишно, постигнати в периода 2016-20 г.). Целта, определена в дългосрочните цели за обновяване обаче е много по-висока 2 477 гигават часове/годишно до 2030 г. При многофамилните сгради акцентът е върху създаването на критерии, без изрично позоваване на първия принцип на енергийната ефективност.
Финансова яснота и перспективи
Според дългосрочната стратегия за обновяване на България финансирането за енергийна ефективност, осигурено чрез Оперативни програми до 2020 г. обхваща 8% от общото финансиране, необходимо за нежилищния сектор, и 9% за жилищния сектор. Прогнозната необходима инвестиция в периода 2021-2025 г. е 162 млн. евро годишно, като нараства до 314 млн. евро годишно в периода 2026-2030 г. – което води до общо 1,1 млрд. евро до 2026 г. Това е в съответствие с общото финансиране, отпуснато за обновяване в НПВУ, но разпределението му изглежда несъответстващо – не отговаря на планираните суми в жилищния сектор и надвишава тези в публичния сектор. Взаимодействието с други програми за жилищния и публичния сектор остава неясно. За жилищния сектор финансирането е под формата на безвъзмездни средства с по -висок интензитет на субсидиране за по-малко ефективни енергийни имоти – 85% за клас D и 100% за клас E, F, G. Този подход предизвика силни реакции сред експертната общност, като заинтересованите страни твърдяха, че без наличието на паралелни инструменти за поддръжка няма да има усвояване на програмата за клас D и този потенциален провал би обрекъл още повече усилията за намаляване на безвъзмездното финансиране. В търговския и публичния сектор безвъзмездните средства могат да се комбинират с финансови инструменти или ESCO услуги. (ESCO многоезичната европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите. Тя е част от стратегията „Европа 2020“) В момента НПВУ предвижда да привлече само 129 млн. евро частно финансиране. Има предложение за създаване на „Национален фонд за декарбонизация“ за комбиниране на различни финансови инструменти и безвъзмездни средства, които се очаква да започнат да функционират най-рано през 2023 г. Първоначалното събиране на средства не се предвижда за фонда, който вместо това би разчитал на икономии на разходи от публичния и търговския сектор по програмата на НПВУ за набиране на финанси.
По-големи ползи/интеграция
НПВУ включва реформи за разработване на дефиниция за енергийна бедност за домакинствата, която да помогне за идентифицирането на хора в неравностойно положение. В момента финансираните безвъзмездни средства в НПВУ за енергийна ефективност не са изрично насочени към домакинства с ниски доходи или бедни на енергия, тъй като многофамилните имоти клас E, F,G представляват 90% от останалия сграден фонд, който се нуждае от обновяване, и няма специфични изисквания, свързани с доходите или други социални или икономически критерии.
Има мерки, свързани с декарбонизацията на енергийната система на ниво домакинство, включително слънчеви топлинни и енергийни системи и термопомпени инсталации, но те не са свързани с енергийната ефективност на сградите.
Два проекта са фокусирани върху дигитализацията в сградния сектор: създаването на единна информационна система за пространствено планиране, инвестиционно проектиране и разрешения за строеж и пилотен проект за създаването на информационен модел в инвестиционното проектиране и строителство.
Организация и подкрепа за проекта
България предвижда реформи за пилотно и мащабно създаване на регионални структури, финансирани от националния бюджет. Целта е първоначално да се създадат 6 и по-късно общо 28 регионални центъра, основно фокусирани върху предоставянето на съвети и техническа помощ. Предстои да бъдат дефинирани допълнителни подробности за услугите чрез работни групи. Предвижда се допълнителна административна и техническа поддръжка за местните администрации като част от индивидуалните програми за обновяване. НПВУ включва създаването на две програми, свързани с изграждане на умения за управление на информация, която да бъде част от висшето образование.
Програмите за по-голямо повишаване на квалификацията на енергийните и строителните специалисти не са част от плана.
Регулаторна рамка
НПВУ определя етапи и цели за 2023 и 2026 г. Очаква се по-голямата част от спестяванията да бъдат реализирани през втората половина на периода след 2023 г., което показва необходимостта от добро управление и проследяване на напредъка, за да се гарантира, че програмите са в действие. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за мониторинга на изпълнението. Съществуващите механизми за докладване могат да бъдат публикувани на годишна база и да включват информация за общата обновена площ, инвестициите, броя на бенефициентите, изчислените спестявания по отношение на гигават часове на година, разделени по административни райони.
Не се предвижда механизъм за мониторинг за действителното представяне на сградите след обновяване.
Препоръки за подобрение по време на изпълнението
Докато НПВУ на България прави важни стъпки към по-нататъшно енергийно обновяване в страната, планът може да бъде още по-добре организиран, за да се постигнат целите, определени в дългосрочните цели за обновяване. Съществува незасегнат потенциал за използване на частното финансиране за увеличаване на общия обем на инвестициите, което би било възможност за напредъка и на други стратегически приоритети, освен обновяването.
Планът предлага възможност за създаване на здрава основа за ключови елементи от екосистемата за обновяване и за увеличаване и поддържане на темповете на „дълбоко“ обновяване до 2030 г. За да се постигне това, следва да се предприемат допълнителни стъпки:
За жилищния сектор: да се обмисли включването на еднофамилните сгради в обхвата на програмата и да се подкрепи разработването на паралелни механизми за финансиране, които да подпомагат съфинансирането от собствениците на жилища. Да се разделят реформите от плана на части (Национален фонд за декарбонизация и Определение за енергийна бедност за целите по започване на програмите за обновяване, съфинансиране), които да са добре интегрирани с инвестиционните мерки.
Да се осигури създаването на единна структура на базата на най-добрите практики и де се следи дали те са достатъчни и отговарящи на предизвикателствата;
Необходимо е действие сега, за да се увеличи нивото и да се подобри достъпа до техническите консултации, колкото е необходимо, за да се гарантира, че мерките имат достатъчен географски обхват и оказват положително влияние върху енергийната бедност.
Да се одобрят процедурите за измерване и проверка, за да се гарантира, че мерките, финансирани по плана, постигат заявените цели (например EPC (електронен контрол на мощността) ранг A или B) и подпомагат управлението на процеса на обновяване, като подкрепят повишаването на квалификацията (например въвеждане професионални мениджъри на обновяване).
Източник: Renovate Europe Campaign