Инж. Йордан Николов, изпълнителен директор Българска асоциация за изолации в строителството (БАИС), споделя в интервю пред Евроком.
„Добре изолираните жилища не само повишават комфорта на обитаване, но и водят до значителни икономии на енергия и разходи. Все повече българи осъзнават ползите от енергийно ефективното обновяване на сградите и инвестират в санирането на домовете си. Въпреки това, високите разходи остават сериозно препятствие за мнозина“.
Колко струва санирането?
Средната цена за енергийно ефективно обновяване на жилищен блок варира между 130 и 150 лв. на кв. м, включително труд и материали, като скелето се заплаща отделно. Въпреки високите първоначални инвестиции, резултатите са значителни – намаляване на енергийните загуби с 30-40%, което води до по-ниски сметки за отопление и охлаждане.
Колко сгради в България са обновени?
За съжаление, към момента нивото на саниране в страната е изключително ниско – само 4% от многофамилните жилищни сгради са обновени енергийно ефективно. В периода 2015-2020 г. санирането се извършваше с 100% безвъзмездна финансова помощ, като бяха инвестирани около 2 млрд. лв. от държавния бюджет.
Тази схема обаче показа своите недостатъци – изпълнителите кандидатстваха на база референтна цена на квадратен метър, без ясни количествени сметки. В резултат цените варираха – първоначално достигаха 260-270 лв./кв. м, но след като стана ясно, че средствата няма да бъдат достатъчни, те бяха намалени до 115-130 лв./кв. м. Така бяха обновени около 2000 сгради, а за други 50 сгради средствата не достигнаха.
Какви са бъдещите перспективи?
България е изправена пред предизвикателството да обнови около 66 000 сгради, докато до момента са реновирани едва 3000. Процесът няма как да се ускори единствено с обществени средства, тъй като те са ограничени.
В Европа енергийното обновяване се извършва чрез финансови инструменти – етажната собственост тегли кредит с ниска лихва и дълъг срок на погасяване, като държавата гарантира този заем. Това създава споделен риск между собствениците на имоти, банките и държавата. В България обаче липсват специализирани кредити за саниране, което допълнително затруднява процеса.
Според инж. Йордан Николов, липсата на политическа воля също е сред основните причини за забавянето на санирането. В допълнение, силното влияние на енергийните доставчици възпрепятства процеса – намаляването на енергийното потребление би довело до спад в техните приходи.
Енергийното обновяване на сградния фонд в България е неизбежна стъпка към по-устойчиво бъдеще. За да се ускори процесът, е необходимо въвеждане на финансови инструменти, стимули за домакинствата и засилена държавна подкрепа. Инвестициите в енергийна ефективност не са разход, а възможност за по-добро качество на живот, по-ниски разходи и устойчиво развитие.
Пълното интервю можете да видите тук
