Публикувано на: 24.09.2018 г.
Подовите системи на база реактивни смоли отдавна са доказали своите качества. Техните преимущества обуславят масовата им употреба – от промишлени помещения до частни домове. Технологичното време за направа на една такава настилка почти винаги не съответства с времето, с което клиента разполага, т.е. времето винаги (почти) е недостатъчно…
За всеки клиент, основна цел във всеки проект е да се намали строителния период. Независимо дали става въпрос за ново строителство, преустройство или основен ремонт, икономическото търсене изисква производството да започне възможно най-скоро. Това означава, че необходимото технологично време и времето, с което разполагаме трябва да са предварително съгласувани и ясно определени. Постоянното бързане и несъответствието при тези времена и разчети винаги води до компрометиране на системата, сериозни икономически загуби и скъпи, още по-проблемни ремонтни дейности.
При нанасяне на покритие на основата на реактивни смоли върху циментови основи, съдържанието на влага в основата не трябва да надвишава 4% (метод на изпитване: Tramex или CM).
Последствията от неспазването на това правило е компрометиране на новоизградената система. Първоначалните признаци за проблем обикновено се появяват след кратко време с последващи фази, които развиват пълната степен на повредите. Тези дефекти в покритието са известни като „осмоза“ или образуване на „осмотични“ мехури.
ОСМОЗА
Съществуват три основни фактора, които обуславят феномена наречен осмоза.
Първият фактор е концентрацията на водоразредими соли. Те присъстват в цимента, в недобре почистени добавъчни материали, при въздействие на киселини или в различни замърсявания, проникнали в основата.
Вторият основен фактор е наличието на полупропускива мембрана, която позволява пренос на вода, но не и на разтворените в нея вещества, което обуславя образуването на разтвори с различна концентрация. Полупропускливата мембрана се образува по естествен начин в бетона и циментовите разтвори поради специфичните обстоятелства на циментовите разтвори и методите за тяхното нанасяне – утаяване на по-едрите частици на дъното, избиване на вода, носеща водоразтворими соли по повърхността. Поради това, обикновено последните 1 – 2 см от бетона/разтвора имат разнообразен химичен състав, насите ни са с водоразредими соли, съдържат множество мехурчета от затворен въздух и микропукнатини.
Третият основен фактор е водата, като източници на вода могат да бъдат освен направната вода, така също и условия за образуване на конденз, различни течове и заливания с вода, пълзяща влага от нарушена и/или липсваща хидроизолационна мембрана и т.н. Втвърдилия бетон обикновено има влажност варираща от 3% до 5%, т.е. дори и при напълно втврдил бетон, при влажност над 4% съществува реална опасност от образуване на осмотични мехури.
Сами по себе си изброените фактори не могат да доведат до осмоза и образуване на осмотични мехури. Те водят до образуване на т.нар. „незавършена осмотична клетка“. За да се завърши този процес е необходимо запечатването на повърхността на циментовата основа с паронепропускливо покритие, каквито всъщност са системите на база реактивни смоли. Запечатването на повърхността завършва „осмотичната клетка“ и в резултат на това се появяват осмотични мехури. Във фаза едно (снимката в ляво), въз основа на осмотичното налягане се образуват единични или многобройни мехучета с диаметър от 0.5 до около 4 см. В следващата (втора) фаза (снимката в средата), мехурчетата се напукват и нарушават, като от тях излиза алкална течност с неприятна миризма и се наблюдава частично отделяне на покритието от основата. В последната (трета) фаза (снимката в дясно), се получават множество дупки в покритието, водещи до разслояване на настилката в по-големи зони. Осмозаичните мехури оказват влияние, както върху естетичния външен вид на поктитието, така и на неговата механичната устойчивост, компрометирайки изцяло нанесената система.
Как да се справим с осмозата?
И трите основни фактора, споменати по-горе съществуват в циментовите основи и не могат да бъдат избегнати, освен ако не се изчака пълното изсъхване на основата, което обикновено се случва след около 28 дни в зависимост от температурата, влажността на въздуха, състава на бетона/разтвора, невговото изложение и др. Трябва да се има предвид, че при определени обстоятелства, влагата в бетона/разтвора може изобщо да не падне под 4%, независимо от неговата възраст!
Справянето с осмозата при направа на подови настилки на база реактивни смоли е основен фактор за функционалността и дълготрайността на системата. Традиционният подход за нейното избягване се състои в изчакване до спадане на влажността в бетона/разтвора до допустимата граница от 4%, което, както споменахме, зависи от множество фактори и обикновено отнема около месец.
Сика предлага различен подход за справяне с този съществен проблем. Той се състои в нанасяне на реактивен междинен слой от епоксициментен състав Sikaâ EpoCemâ, свързващ чрез химична реакция излишната вода и осигуряващ бариера срещу покачващата се влага до пълната полимеризация на крайната подова система. Технологията EpoCemâ, обединява в себе си предимствата на циментовите свързващи вещества с тези на епоксидните смоли. Продуктите от гамата Sikaâ EpoCemâ, представляват 3-компонентни състави, състоящи се от 2-компонентна водоразредима епоксидна смола (компоненти А + В ® смола + втвърдител) и сух компонент (компонент С), съдържащ хидравлично свързващо вещество на база цимент и фини пълнители. След нанасяне върху влажанта основа и необходимото време за втвърдяване, хидравличната част от системата блокира приникващата влага под формата на калциеви хидросиликати, чиито кристали прорастват и армират епоксидната матрица. Полученият уникален композитен слой намалява високата влажност в основата до необходимите 4% в рамките на 24 часа (при температура +23°С и 75% относителна влажност), позволявайки нанасянето на крайната система на база реактивни смоли (най-често епоксидни или полиуретанови)
Sikaâ EpoCemâ, технология за пресен и влажен бетон
Продуктовата гама на Сика за справяне с проблемите при нанасаяне на непропускливи покрития върху пресен и влажен бетон включва следните материали:
Компоненти на системата | |
Свързващ мост | SikaTopâ Armatecâ-110 EpoCemâ |
Изравнителен състав / Запечатващ слой
(за вертикална употреба) 0.5 – 30 мм |
Sikagardâ-720 EpoCemâ
|
Грунд
Изравнителен състав (за хоризонтална употреба) 1.5 – 3.0 мм 3.0 – 7.0 мм |
Sikafloorâ–155 WN
Sikafloorâ-81 EpoCemâ Sikafloorâ-82 EpoCemâ |
Свързващ мост
Замазка с дебелина 7 – 100 мм |
SikaTopâ Armatecâ-110 EpoCemâ
Sikafloorâ-83 EpoCemâ |
Източник: СИКА БЪЛГАРИЯ ЕООД