Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) има потенциала да допринесе за реална промяна в процеса на декарбонизация на сградния фонд, стига да се поддържат високи стандарти за нулеви емисии и минимални енергийни характеристики, пише Оливър Рапф. Оливър Рапф е изпълнителен директор на BPIE (Buildings Performance Institute Europe – Европейски институт за ефективност на сградите)
Основополагащият европейски законодателен акт за сградите – EPBD навлезе в последния етап от процеса на вземане на решения – преговорите между Европейската комисия, Европейският парламент и Съвета на ЕС (известни като “тристранни преговори”).
Това означава, че е настъпило критично време за законодателството на ЕС в сградния сектор.
Европа е изправена пред много сложни проблеми. Изменението на климата, недостигът на изкопаемите горива и постигането на енергийна независимост, рязкото покачване на цените на отоплението и енергийната бедност са все въпроси, за които политиките в областта на строителството могат да дадат решения. Въпреки това, времето не ни стига. Като се има предвид продължителният законодателен процес, преговорите трябва да доведат до законодателство, което ще даде големи резултати. Трябва да декарбонизираме сградите си и да защитим милионите европейски граждани, живеещи в некачествени и неефективни сгради, както и от нарастващите сметки за енергия.
И така, къде се намират нашите, Европейски институции и в каква посока трябва да се насочат политиците, докато се занимават с подробностите? Неотдавнашният анализ на BPIE показва, че Европейският парламент предлага най-добрия подход за постигане на нашите цели за декарбонизация и следва да се разглежда като отправна точка в тристранните преговори.
Стандартите за нови сгради трябва да са ясни и ефективни
Според предстоящо техническо проучване, чиито автори са Ramboll, BPIE и KU Leuven, се очаква новите сгради да увеличат площта на сградния фонд в ЕС с 40% до 2050 г. Това е огромен прогнозиран ръст с големи потенциални последици, ако сега не се въведат ефективни стратегии. Това разрастване ще изисква отопление и охлаждане на по-голяма площ; потенциалните намаления на емисиите от експлоатацията ще бъдат частично неутрализирани от увеличената застроена площ.
Ето защо архитектите, инженерите и строителният сектор в Европа се нуждаят от ясен стандарт за сгради с нулеви емисии (ZEB), за да приведат проектирането и строителството на бъдещите сгради в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата.
За да се осигурят високи експлоатационни характеристики, стандартите за нови сгради следва да включват ниски и ясно определени максимални нива на енергийно потребление, а целта е енергията да се доставя от 100% възобновяеми източници, като значителен дял от тази енергия се произвежда на място или в близост, за да се избегнат скъпи инвестиции в неефективна мрежи.
Без строг лимит на потреблението на енергия една нова сграда може лесно да бъде класифицирана като сграда с нулеви емисии, стига да е включена към възобновяеми енергийни източници, без почти никакво подобрение на експлоатационната ефективност и без местно производство на възобновяема енергия. Вследствие на това е малко вероятно обитателите да се възползват от намалените сметки за енергия, а инвестициите в увеличаване на енергийните доставки да станат ненужно високи.
Това още веднъж доказва, че без подобряване на изолационните качества на сградната обвивка не могат да бъдат постигнати социално значими резултати от енергийно ефективното обновяване. (бел. БАИС)
Във връзка с това Европейският съвет добави безвъглеродната енергия като допустим енергиен източник. Безвъглеродна енергия обаче не означава възобновяема енергия. Тази разлика в езика може да доведе до важни екологични и икономически последици; множество енергийни източници попадат в тази сива зона. Ако тази формулировка бъде приета, Европа на практика ще се обвърже с потенциално огромни инвестиции в енергийните доставки и инфраструктурата, които не съответстват на нашите екологични приоритети. Затова от текста следва да се премахне понятието “безвъглероден”, а в стандарта за нулеви емисии следва изрично да се изисква енергийните доставки да се осъществяват само от възобновяеми източници, произведени на място или в близост до него.
Минималните стандарти за енергийни характеристики се нуждаят от яснота, за да могат гражданите да са на първо място
Минималните стандарти за енергийни характеристики на сградите (MEPS) са ново допълнение към EPBD. Инструментът означава да се гарантира, че сградите с най-лоши енергийни характеристики се обновяват, така че обитателите да могат да живеят в здравословни домове с ниски сметки за енергия.
Програмата на евродепутатите дава силен тласък на обновяването и е по-добра за гражданите. Тя включва по-голям брой сгради, посочва ясна цел, която да бъде постигната за всяка сграда, повишава енергийните характеристики до по-високо ниво, стимулира действията за началото на 2030 г. и включва задълженията по MEPS в благоприятна рамка от финансова подкрепа, консултантски услуги и социални мерки.
В нея се посочват и редица потенциални изключения, което означава, че противно на общоприетото схващане, държавите членки няма да бъдат принудени да направят невъзможното. Напротив, те ще имат голяма свобода да прилагат системата в съответствие с националните условия. Този подход трябва да бъде основен в преговорите.
Въпреки това тези минимални стандарти са силно политизирани, а приемането им в различните страни е много различно. Някои от тях на практика водят популистка война срещу MEPS. Ето защо не е изненадващо, че ЕС значително е смекчил първоначалното предложение, като е намалил обхвата и е въвел неясни формулировки относно това кои жилищни сгради трябва да бъдат обновени. Всъщност този колеблив подход ще задълбочи социалното разделение. Той ще даде сигнал на строителния и финансовия сектор да се съсредоточат върху по-големите сгради и да избягват инвестициите в жилищни сгради.
Наистина, доброто проектиране на MEPS е сложно упражнение, но свеждането му до набор от неясни насоки само ще блокира обновяването на сгради за хората, които се нуждаят най-много от него, като буквално ги остави на студено.
Държави членки: бъдете смели заради своите граждани
Нашето проучване показва, че Европейският парламент предлага най-работещата рамка за декарбонизация на сградния фонд.
В допълнение към стандартите, тя осигурява градивните елементи, за да направи обновяването реалистично и достъпно за тези, които се нуждаят най-много от него. Това важи особено за реформата на сертификатите за енергийни характеристики, паспортите за обновяване и схемите за финансова подкрепа. Мерките са ясни, амбициозни и взаимно допълващи се, което ще стимулира действията и ще създаде сигурност в дългосрочен план. Това е, от което се нуждае Европа.
В крайна сметка въпросът се свежда до това какво бъдеще искаме. Сериозни ли сме, когато казваме, че искаме да се борим с изменението на климата, да намалим сметките за енергия и да постигнем енергийна независимост?
Ако отговорът е “да”, тогава отправяме предизвикателство към нашите съзаконодатели, особено към държавите-членки: Да опростявате прекомерно EPBD в името на популярността у дома е слабо и няма да реши сложните проблеми, пред които сте изправени. Време е за смели действия и политически кураж.
Една силна EPBD ще спомогне за осъществяването на значимата промяна, която гражданите очакват.
Източник: Renovate Europe Campaign