Необходими са повече последователни действия от страна на ЕС за пренасочване на инвестиции, свързани с устойчивото развитие
През 2015 г. Европейският съюз (ЕС) и неговите държави членки подписаха Парижкото споразумение за засилване на глобалните действия в отговор на заплахата от изменението на климата. Една от неговите цели е привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие. Налице е общо съгласие, че преходът към икономика с нулеви нетни емисии ще изисква значителни публични и частни инвестиции.
През 2018 г. Европейската комисия изготви план за действие за финансиране за устойчиво развитие. Той включва мерки за пренасочване на частно финансиране към инвестиции за устойчиво развитие, мерки за управление на финансовите рискове във връзка с изменението на климата и мерки за подобряване на устойчивото корпоративно управление в частния сектор. Планът за действие се състои от 10 действия:
- Действие 1: Таксономия на ЕС (Система за класификация и оценка за устойчивост на инвестициите)
- Действие 2: Норми и етикети (Създаване на норми и означения за устойчиви инвестиционни продукти)
- Действие 3: Подпомагане на инвестициите (Европейските фондове да подпомагат устойчивостта на частните инвестиции, и конкретно чрез програмата „InvestEU“).
- Действие 4: Съвети за устойчиви инвестиции (изисквания към институциите, предлагащи инвестиционни продукти да дават съвети за тяхната устойчивост)
- Действие 5: Референтни показатели за устойчиво развитие (Изработване на показатели за оценка на устойчивостта на инвестициите)
- Действие 6: Кредитни рейтинги (Да се насърчат агенциите и авторите на пазарни проучвания да включат устойчивостта в инвестиционните съвети, които предлагат)
- Действие 7: Задължения на инвеститорите (Да се насърчат индустриалните инвеститори да се съобразяват с устойчивостта при вземане на инвестиционни решения и да информират обществото и клиентите си)
- Действие 8: Изисквания за предпазливост на банките и застрахователите. (Да се задължат банките и застрахователните институции на поддържат сигурни активи)
- Действие 9: Оповестяване на информация в областта на устойчивостта. (Да се подобри корпоративното оповестяване на всичко свързано с устойчивостта)
- Действие10: Корпоративно управление. (Да се засили корпоративното управление в направление дългосрочна перспектива и устойчивост)
Европейската сметна палата (ЕСП) установи, че целта на седем от десетте действия в плана за действие е пренасочване на финансирането към инвестиции, свързани с устойчивото развитие. Това ще стане чрез повишаване на прозрачността по отношение на устойчивостта на икономическите дейности и финансовите продукти. Комисията е разрешила този въпрос чрез въвеждането на обща система за класификация на дейностите, свързани с устойчивото развитие наречена „таксономия на ЕС“ (действие 1). Тя се основава на работата на създадената за тази цел техническа експертна група (ТЕГ). Таксономията на ЕС осигурява основа за другите мерки, които се нуждаят от ясно определение за това кое е „устойчиво“. В таксономията също така са очертани шест екологични цели. Свързаните с устойчивото развитие дейности трябва да допринасят съществено за поне една от тях и да не засягат значително никоя от другите пет екологични цели.
ЕСП установи, че през периода 2015—2020 г. свързаните с действията в областта на климата гаранции по Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) почти изключително са подпомагали инвестиции за смекчаване на изменението на климата. От 19,4 млрд. евро финансирани инвестиции за действия в областта на климата 32,4 % са били свързани с енергия от възобновяеми източници, включващи основно слънчеви и вятърни инсталации. Други 26,2 % са финансирани инвестиции в областта на енергийната ефективност, включващи основно финансиране за обновяване на сгради и инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Националните планове в областта на енергетиката и климата, наред с другото, са разработени така, че да подкрепят разработването на портфейл от проекти за устойчиво развитие в областта на енергетиката и климата. Те дават яснота на инвеститорите за мащаба и вида на предвидените от държавите членки инвестиции. ЕСП установи обаче, че информацията за включените в плановете нужди от инвестиции е непълна, непоследователна и показва големи разлики. Въпреки че Комисията е предоставила известна подкрепа на държавите членки, тя не е разработила обща рамка, която държавите членки да прилагат при оценката на своите потребности и при определянето на водещите проекти за устойчиво развитие. Поради това съществува голям риск националните планове в областта на енергетиката и климата да не допринесат за създаването на надежден портфейл от проекти за устойчиво развитие в сектори и области, в които такъв в момента липсва.
За България общият размер на инвестициите, необходими за периода 2021 – 2030 г. се равнява на 42,7 млрд. евро. Тези инвестиции са нужни поради липса на информация относно: вида на разходите и методологията за оценка; разбивка на разходите по измерения; и логиката в основата на модела и допусканията; дела на инвестиционите нужди, който ще се покрива от всеки източник.
ЕСП прави заключението, че са необходими повече действия от страна на ЕС за пренасочване на частно и публично финансиране към инвестиции, свързани с устойчивото развитие. Необходимо е мерките от плана за действие да бъдат
завършени и придружени от действия, за да бъдат отразени в по-голяма степен социалните и екологичните разходи на свързаните с неустойчиво развитие икономически дейности. Освен това е необходимо ЕС да прилага последователни
критерии, за да определя устойчивостта на инвестициите, които подпомага, и да насочва по-добре усилията за създаване на възможности за инвестиции, свързани с устойчивото развитие.
ЕСП препоръчва на Комисията:
- да приключи мерките от плана за действие и да прецизира механизмите за съответствие и одит;
- да допринесе по по-добър начин за финансирането за устойчиво развитие посредством ценообразуването на емисиите на парникови газове;
- да докладва за свързаните с климата и околната среда резултати на InvestEU на ниво програми и проекти;
- да повиши усилията за създаване на портфейл от проекти за устойчиво развитие;
- да прилага последователно принципа „ненанасяне на значителни вреди“ и критериите от таксономията на ЕС във всички области на бюджета на ЕС;
- да извършва мониторинг и да докладва за резултатите от плана за действие и всички бъдещи стратегии.
Повече информация вижте ТУК.
Източник: ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА