Участват ли българските домакинства в енергийния преход към климатична неутралност и какви са конкретните стъпки, които се предприемат в тази посока от институциите в страната – по тези важни въпроси беше хвърлена светлина на събитие, организирано от фондация Хабитат България.
Хабитат България работи за ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.
В дискусията участие взеха Апостол Дянков, съветник на министъра към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт “Климат и енергия” в WWF България.
Промени в Закона за ограничаване изменението на климата
По първата тема – „Предложените промени в Закона за ограничаване изменението на климата – новата цел за климатична неутралност до 2050 г. и как ще я постигнем“, говори Апостол Дянков от МОСВ.
„Основната промяна е една – тя е много елементарна, но в същото време от изключително съществено значение. Тя е в новия член 2а и гласи: „Република България определя обща дългосрочна национална цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото Споразумение и приложимото законодателство на Европейския съюз“. Важно е да се разбере едно нещо – това, което трябва да изпълним, не е само защото така го изискват разпоредбите, а защото е добре и за нас. Този политика на неутралност по отношение на климата не е просто национална или европейска цел, тя има глобален характер.
За България обаче процесът важи с особена сила, защото ние имаме уникални предпоставки и интерес да изпълним тази цел, тъй като тя ще работи за националните интереси и икономиката ни. В никакъв случай не трябва обаче въпросът за климатичния преход да се превръща у нас в някакъв вид културна война. Пак напомням – това е световна тенденция, няма смисъл да се делим на „за“ и против“.
Какъв ще е пътят към тези цели – 55% до 2030 г., 90% до 2040 г. и пълна неутралност към 2050 г.? Масово внедряване на ВЕИ, спиране на въглищните мощности, разчитане на нови и скъпи технологии, като индустриалното поглъщане на въглерод или на природо-базирани решения? Какво ще стане с водородната икономика? Доколко миксът от възобновяема енергия ще се наложи като основно решение или ще трябва да се разчита допълнително на повече ядрена енергия? Това са нюанси, които тепърва ще бъдат решени“, заяви Дянков.
Той подчерта и важността да се работи в сферата на поведенческите проблеми, когато става въпрос за енергийния преход на домакинствата към климатична неутралност.
„Да вземем например нежеланието на българина да се откаже от автомобилния транспорт. Тук основна роля трябва да изиграят институциите и обществените организации и да посочат позитивите от решението да се остави колата на заден план. Възможно е – в Нидерландия през 70-те години на миналия век масово са се използвали автомобили. Сега всички са на велосипеди“, посочи Дянков.
Програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради
Добромир Василев от МРРБ говори за “Националната програма за Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради” по Националния план за възстановяване и устойчивост. В момента програмата е във втория си етап, при който се изисква 20 процента съфинансиране от гражданите. В първия етап осигуряваният грант е бил стопроцентов.
„Тази разлика във финансирането обяснява и разликата в интереса към програмата. В първия етап, при 100% безвъзмездно финансиране, интересът беше 4 пъти по-голям от осигурените средства. Във втория етап София е с най-много проекти – близо 20 на сто от тях са от Столична община. Това показва ясното разпределение на икономическата активност и доходите в отделните части на страната. В първия етап от програмата проектите от Столична община бяха около 6 или 7 на сто от всички. Приемането на заявления по втория етап на програмата приключи на 28 март след две удължавания, като са получени 299 предложения за изпълнение на инвестиции с обща стойност на поисканата безвъзмездна финансова помощ от над 120 милиона лева. Исканото финансиране е по-малко от това, с което разполагахме като бюджет на мярката, по тази причина няма да имаме резервни списъци и всеки, който бъде одобрен, ще получи финансиране“, заяви Василев.
Той бе категоричен, че за да има стабилна политика по обновяване на сградния фонд, следва да се осигури редовно финансиране, а да не се разчита на така нареченото програмно финансиране, което е валидно за определени периоди.
Василев също изтъкна и проблема при кандидатстване за финансиране от сгради, в които има необитаеми жилища.
Домакинствата са най-чувствителни към цената на енергията
Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, посочи, че в Дългосрочната стратегия за насърчаване на обновяване на сградния фонд в страната е бил направен анализ за чувствителността на инвестициите за енергийна ефективност и е било посочено, че най-голяма чувствителност има към цената на енергията на база разход за отопление или енергия на домакинство.
„Либерализацията на пазара е отложена, а не отменена и енергията, когато бъде на пазарна цена, ще окаже по-сериозен натиск. Тогава много по-лесно ще бъдат вземани решения за предприемане на такива действия. В такава ситуация наличието на техническа подкрепа или услуга на едно гише и възможност за кредитиране биха довели до ускоряване на целия процес“, заяви Алексиев.
Той съобщи още, че актуалната версия на Наръчника за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници вече е достъпна на сайта на агенцията.
Енергийна бедност
По темата за енергийната бедност на домакинствата говори Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН и Старши експерт “Климат и енергия”, WWF България.
„В общественото и политическото пространство този въпрос все още няма голяма тежест и не се счита за важен“, изтъкна тя.
Пенева отправи и десет препоръки за решаване на проблема:
- Приоритетно прилагане на механизма за ограничаване на енергийна бедност преди либерализацията на пазара на електроенергия в достатъчно продължителен период на активна работа в подкрепа на най-нискодоходните домакинства;
- Заявяване на необходимост от допълнителни фондове за подкрепа на ниво ЕС;
- Провеждане на активна социална и инвестиционна политика към гражданите не само за текущи разходи за енергия, а за дългосрочното им намаляване;
- Подаване на ясен сигнал към гражданите за прекратяване на 100% грантово финансиране и за устойчиво въвеждане на ефективни механизми на съфинансиране с достатъчно финансови инструменти;
- Изготвяне на адекватна оценка на инвестиционните потребности и способности на гражданите;
- Оценка за броя на енергийно бедните домакинства при предаване на финалния план в областта на енергетиката и климата;
- Разработване на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност;
- Навременна подготовка за либерализиран пазар;
- Изготвяне на адекватна и редовна оценка на социалните рискове и възможности, последиците за заетостта и уменията, или всякакви други въздействия върху разпределението на климатичния и енергийния преход;
- Оптимизиране на мониторинга на енергийната бедност.
Източник: https://esgnews.bg