Той ще включва повече участие на хората и общините, включително чрез задължителни елементи, казва зам.-министърът на регионалното развитие

От началото на следващата година правителството обмисля нов начин да продължи програмата за саниране, като вместо 100% финансиране от държавата ще комбинира банкови заеми, частично държавно финансиране и други финансови инструменти. В допълнение към това обаче ще се мисли за задължителен елемент – т.е. изискване към собствениците на апартаменти да поддържат тях и общите части в добро състояние, както и механизъм, по който малък брой собственици да не могат да спрат решения на етажната собственост. Това съобщи пред “Капитал” отговорният за програмата зам.-министър на регионалното развитие Малина Крумова.Има калпаво саниране, но то е малко спрямо общия обем на програмата, твърди Крумова.

“Ние сме твърдо убедени, че програмата трябва да продължи, но с промени, за да е устойчива. Искаме да въведем нов дългосрочен модел, за да се увеличи броят на санираните сгради значително над 2-3 хиляди”, казва Крумова. “Определено устойчив модел минава през това със 100% да бъдат финансирани само уязвимите групи. Включително трябва да се намесят повече и общините”, смята тя. На сдруженията, които са подали документи, но за които не е стигнало финансирането, ще бъде отправено предложение да сключат договори по новите правила, когато бъдат въведени, уточни Крумова.

Според зам.-министъра по регионално развитие по-балансиран модел ще помогне и да не се струпва цялата работа в кратък период от време, както става в момента. “Има хоризонтален проблем – капацитета на строителите и надзорниците. И браншовите камари, и ние сме установили, че заради интензитета на програмата изведнъж изникна нуждата от квалифициран персонал, а невинаги го има. Фирмите поемат повече, отколкото могат да изпълнят. Това се отнася и за надзорниците.” Идната 2018 година, както призна и министър Нанков, ще е ударната година за санирането, защото от 2000 договора има изпълнени около 800, което значи, че много фирми ще изпитат отново недостиг на капацитет.

Какво е платено

Общо за санирането има отделени 2 млрд. лв. Тъй като е изключително трудно да се проследи пътят на тези пари, Крумова внася яснота докъде и как е разпределено финансирането към момента. “Милиард лева от тези пари са в сметка на МРРБ в БНБ – това са първите дадени пари от бюджета. Има още 260 млн. евро по два заема, взети от ББР, държавно гарантирани – от Черноморската банка и от ЕБВР. Освен това в тригодишната бюджетна прогноза има предвидени по 150 млн. лв. на година за 2017, 2018 и 2019 г., като те се превеждат по сметката в БНБ, след като си ги поискаме, тъй като са обвързани с напредъка по програмата. Това ще направим сега в края на годината. Имаме уверението, че ако е необходимо, може сумата за 2019 г. да я използваме и авансово през 2018 г., но това пак зависи от напредъка”, обяснява Крумова.

Тя казва, че първите пари, които правителството е възстановило по сметките на Българската банка за развитие за санирането, са започнали да пристигат от юли насам. Досега те възлизат на 480 млн. лв. “Имаше сложна процедура, по която възстановявахме пари на ББР, която не беше изяснена, преди аз да дойда. Сега е изяснена и имаме споразумение – те ни пращат искания за възстановяване, когато имат приключен договор с приложен акт 16.”

Тъй като ББР е изхарчила повече от тези 480 млн. лв. (приблизително някъде над 500 млн.), а и възстановяването става по-бавно, тя олихвява парите, които заема на правителството. “Не става дума за висока лихва, но искаме да го избегнем в бъдеще”, посочва Крумова. “Затова ще предоставим част от ресурса ни в БНБ на ББР като оборотен, за да не ни таксуват допълнително. Но не става дума за целия милиард, а за по-малки суми.”

Качество спрямо цена

На въпроса дали мисли, че държавното саниране е скъпо – при 2 млрд. лв. за около 2000 блока то излиза по около милион на блок – тя казва, че не е. “Блоковете са различни – има по 120 апартамента и по 36 апартамента. Строителният сектор казва, че е скъпо. Според мен не е. Референтните цени от януари 2016 г. са ниски дотолкова, доколкото в рамките на тези цени е трудно да се изпълни нещо освен основните мерки. За много от блоковете има смисъл да се направи конструктивно обновяване, да се подмени ел. инсталация – това е смислено, но за тези цени се получава невъзможно. Има референтни цени от октомври миналата година за поръчки, сключени след това, които вече се прилагат.”

Освен с пилеене на пари програмата за саниране в медиите се свързва с лошо качество на ремонтите. Последният скандал в Бургас дори откри зазидани прилепи в две сгради. Крумова смята, че се преувеличават сигналите за лошо санирани блокове. “Не казвам, че няма (калпаво строителство – б.а.), а че се преувеличава. Ние проверяваме всички сигнали, които идват. Разпределяме и на ДНСК. Личната ми оценка е, че сигналите са доста малко спрямо броя на обектите”. Тя обаче посочва, че отговорни за надзора не са в МРРБ, а първо общините, а след това и самите собственици. На въпроса на кого трябва да се оплачеш, ако блокът ти е саниран некачествено, тя отново посочва общината. “Има гаранционен срок. Могат да се предявяват искове. Зависи какви условия е заложила в договорите си общината.”

Ефективна ли е енергийната ефективност

Основният аргумент на МРРБ да иска продължаване на програмата е нейната ефективност. Засега контролни одити няма – трябва да мине цяла календарна година, за да се направят. Крумова обаче показва оценка от юли, когато са правени одити по съкратена методика и проучване сред 106 сгради за един цял отоплителен сезон през 2016-2017 г. “Изискването на програмата е да се постига клас С, а две от сградите са постигнали клас Б. Проучването е субективно, но попитахме хората колко са спестили от отопление. Над 60% казват “значително”, а 20% казват “да”. Хората отговарят, че средно са намалили с 30% разходите, като има случаи до 60%. Питаме и с колко се е повишила температурата – над 90% са между 3 и 5 градуса.”

МРРБ изпрати извадки от двете проучвания на “Капитал”. Направени са одити на три сгради – в Бургас, Благоевград и Симеоновград, с общо 315 обитатели. Трябва да се има предвид, че резултатите не могат да бъдат представителни, тъй като методът на извършване е с анкетни карти и има недостатъчна информация – в Бургас например от 200 обитатели са обработени 14 карти, докато в Симеоновград от 72 са обработени 49.

Но според данните в първия и последния случай след санирането е намялял процентът отопляващи се с дърва, а са се вдигнали освен електроенергията, ползването на въглища и на пелети.

Източник: http://www.capital.bg