Централна роля в сектора на строителството и недвижимите имоти играе програмата на ЕС за постигане климатична неутралност до 2050 г..
Акцентът върху сградите не е просто амбициозен.
Те са от съществено значение за въвеждането на устойчиво бъдеще, защото са отговорни за приблизително 40% от енергийното потребление и 36% от парниковите емисии. Приемането и придържането към нови екологични, социални и управленски стандарти (ESG) е от изключително значение за устойчиво бъдеще.
България представлява казус заслужаващ внимание. Тя все още се намира в ранните етапи на интегриране на ESG принципи в строителния сектор. Страната започва да приравнява практиките в съответствие с принципите на ESG. Приемането на сертификати, като LEED и BREEAM, набират популярност и инерция в България, като изпреварва в това отношение Сърбия, Хърватия и Словения. Страната все още изостава от страни като Полша, Румъния и Чехия.
Европейската скала за иновации 2023 на ЕК поставя България сред най-малко иновативните членове в ЕС. Въпреки това страната отбелязва прогрес в развитието на технологии свързани с околната среда и продуктовите иновации. Става дума, както за ресурси, така и за държавна подкрепа за научноизследователска и развойна дейност на бизнеса. Важно е да се отбележи, че иновациите в България обхващат: екологични сгради, интеграция на възобновяема енергия, повишена енергийна ефективност, приемането на устойчиви практики и строителни материали.
Независимо от позитивните тенденции, приемането на сградните паспорти и устойчивите строителни практики в България, особено в жилищния сектор, остават ограничени само в рамките на задължителните сертификати за енергийни характеристики.
Какво следва: преодоляване на предизвикателствата пред устойчивите строителни практики и сертифицирането на сградите в България
Основните предизвикателства пред приемането на сградните сертификати и практики за устойчиво строителство в България, идва преди всичко от липсата на финансови стимули за инвеститорите и ограничените възможности за сертифициране, пригодени за жилищния сектор.
От страна на инвеститорите, липсата на осезаеми финансови стимули, води до използването на схеми за доброволно сертифициране, които разчитат на представяне на маркетинговите предимства за увеличение на сградната ефективност. Тази бариера е особено висока в жилищния сегмент.
В България схемите за устойчиво сертифициране на жилищни сгради не са разработени, както в някои страни от ЕС.
Повечето жилищни сгради в България остават сертифицирани само със задължителните сертификати за енергийни характеристики представени в Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС). Дори и в случаите, когато е налице доброволно сертифициране, например при офис сгради и търговски площи, приемането на сертификатите се ръководи изключително от създаване на положителен имидж и привличане на международни инвеститори и наематели. Собственици и обитатели много рядко избират да преминат към сертифициране в името на екологичните и социалните ползи.
Фокусът на предприемачи, инвеститори и собственици на търговски сгради и банки в сектора за недвижимите имоти в България е насочен главно към подобряване на енергийните характеристики и намаляване на въглеродните емисии. Обръща се по-малко внимание на ефективното използване на водата и рециклирането на строителни материали, както е посочено в Таксономията на ЕС.
Бариерите пред адаптирането в България подчертават както необходимостта от финансови стимули, заедно със схеми за сертифициране, които да са съобразени с особеностите на жилищния сектор, така и промяна в инвестиционната култура към разпознаване на потенциала от енергийно ефективното обновяване и преоборудването на съществуващите сгради.
Източник: https://seenext.org/