Изберете страница

Градовете Амстердам, Стокхолм и Нант предлагат добри примери за това как може да се постигне смислен напредък към декарбонизиране на строителния сектор, като същевременно се напредват по-широките цели на ЕС в областта на климата, пише в Euractiv Ирен Гарсия.

Ирене Гарсия е ръководител на отдела „Строителство и околна среда“ в Алианса на въглеродно-неутралните градове.

Тъй като съпротивата срещу амбициозната програма на Европейския съюз за климата нараства, неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно целта на ЕС за климата до 2040 г. носи надежда. Той се ангажира с почти пълно елиминиране на емисиите на парникови газове до 2040 г., приближавайки ЕС към целта си за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Тежестта на строителния сектор

Тъй като на строителния сектор се падат 36% от емисиите на парникови газове в ЕС и 42% от консумираната енергия, за Комисията е от решаващо значение да даде приоритет на този сектор в плана за действие за климата до 2040 г. и да ускори усилията до 2030 г.

Централно за този подход е продължаващият фокус върху прилагането на ревизираната Директива за енергийните характеристики на сградите. Тази директива изисква всички нови сгради в ЕС да бъдат с нулеви емисии до 2030 г., като всички нови обществени сгради ще постигнат този статут до 2027 г. Директивата също така установява минимални стандарти за ефективност на ниво ЕС, което ще доведе до увеличаване на процента на обновяване на недостатъчно работещи сгради.

Тези мерки са от съществено значение за постигане на значителен напредък към декарбонизация в строителния сектор и напредък в по-широките цели на ЕС в областта на климата. Те също така ни помагат да реагираме на продължителните високи температури, които са все по-често срещани, като екстремните горещини се превръщат в норма по целия свят.

Неудобни предизвикателства

Топлите лета и мразовитите зими поставят предизвикателства, особено на места като училища, където недостатъчната сянка и вентилация водят до изключително горещи класни стаи. Страхът от прекомерни сметки за енергия кара някои да се откажат напълно от отоплението. Вместо устойчиви решения, временни корекции като доставчици на електроенергия, предлагащи електрически одеяла, са често срещани отговори, които не успяват да се справят с основните проблеми.

Неудобните условия на живот и високите разходи за енергия са причинени и от лошия дизайн на сградата и избора на материали, които сме направили. Те подчертават как неефективните структури, които ни приютяват, влияят върху здравето и цялостното ни благосъстояние, като същевременно допринасят значително за изменението на климата. След това трябва да преосмислим нашата изградена среда по цялостен начин. Не става въпрос само за това как изглеждат сградите. Трябва да ги проектираме да издържат, да създават комфорт и да са устойчиви на бъдещето.

Добрият пример

За щастие, напредничавите градове са водещи в приемането на иновативни подходи към строителството и градския пейзаж.

Амстердам, например, в момента се бори със значителна задача за обновяване и изолация. Градът проучва начини да стимулира широкото приемане на био базирани изолационни материали при преоборудването както на частни, така и на социални жилища.

Целта е да се предоставят на съответните заинтересовани страни, включително асоциации на собственици на жилища и жилищни корпорации, практически данни, за да направят информиран избор относно изолационни материали, които минимизират изискванията за отопление и охлаждане, активно допринасят за нашето благосъстояние и са с по-нисък въглероден отпечатък. Тези материали включват целулоза, трева, коноп, дървесни влакна, памук, тръстика, слама и лен, които предлагат ползи за здравето, нетоксични свойства и ефективно регулиране на температурата.

В Стокхолм се извърши огромна трансформация за възстановяване на почвата и подземните води. Доставчиците на материали са заставени да разкриват токсичността на своите продукти, като гарантират екологична безопасност. Освен това градът си сътрудничи с професионалисти в индустрията за разработване на иновативни решения.

Междувременно Нант има за цел да предоставя цялостни услуги за обновяване, да насочва собствениците към информирано вземане на решения и да предоставя решения за временни жилища. Текущите усилия включват разработване на висококачествени предписания за био-базирано строителство, повишаване на професионалните умения и създаване на справочни ръководства за търгове.

Има фокус върху насърчаването на образцови операции с материали с ниско съдържание на въглерод и насърчаване на съвместни действия, включващи различни заинтересовани страни като синдици, архитекти, ръководители на проекти, инженерни фирми и граждани за проучване, разработване и внедряване на решения. Като пример, вдъхновяващата „Grand débat: Fabrique de nos villes“ ангажира над 30 000 участници и 620 приноса миналата година, за да предложи пътна карта за по-устойчив, приобщаващ и издръжлив Нант.

Инвестиция в благосъстоянието

Преминаването към устойчиви сгради не е просто екологичен императив. Това е инвестиция в благосъстоянието и устойчивостта на нашите общности. Времето за действие е сега и ангажиментът на Европейската комисия към целта за климата до 2040 г., съчетан с преразглеждането на EPBD, създава обещаващ прецедент за устойчива промяна.

Постигането на тези амбициозни цели изисква съгласувани усилия на всички нива на управление. С градове като Амстердам, Стокхолм, Нант и много други пионерски инициативи за трансформиране на изградената среда, ние сме свидетели на силата на лидерството и визията в прекрояването на нашите градски пейзажи.

Източник: ESGnews.bg