След утре се очаква ежедневието ни постепенно да се завърне към познатото ни отпреди 13-ти март състояние. Това привидно оставя у нас впечатлението, че всичко се завръща по старому. Не бива да забравяме, че пандемията от COVID-19 все още не е преборена и че взетите мерки в редица държави ще дадат своето отражение върху обстановката в строителството. У нас прогнозите са различни. Нека видим защо.
Строителството не е спряло, но НСИ отчита спад.
От въвеждането на извънредното положение до сега, строителните дейности в общ план не са спирали. Въпреки това строителната продукция в България отбелязва двуцифрен спад на годишна и на месечна основа спрямо март 2019 г. Понижението спрямо предишната година е с 14%, а спрямо месец февруари – 11,2%.
Факторите, които водят до това, са много – притесненията на инвеститори, спрени финансови потоци от индустрии, пряко засегнати от пандемията, забавени поръчки, затруднена комуникация и придвижване. Тук играе роля и очакваната още от края на 2019 г. рецесия в строителството. Сигнал за това бяха прогнозите за понижаващи се цени на имотите, започнали още в началото на миналата година.
Какво определя цените на недвижимите имоти у нас?
Освен класическото за пазарната икономика търсене и предлагане, което формулира цената, у нас роля играе и покачването на основната заплата в бранша, както и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. На нея влияят и поскъпналото производство на материали и употребата на иновативни, но все още скъпи технологии, целящи по-добро качество.
Въпреки че една трета от жилищата у нас са необитаеми, в големите градове „гладът“ за жилища е висок. Основната причина за това е лошото качество на жилищния фонд. Трябва да си дадем сметка, че немалка част от имотите са в многофамилни сгради, строени по индустриален способ, с неподдържани общи части, както и сгради, нуждаещи се от неотложен ремонт.
Ще поевтинеят ли жилищата?
Търсещите нов дом очакват с нетърпение този момент. Отдръпването на инвестициите от пазара и пониженото обращение на парите оставиха у много впечатлението, че ни очаква ново „спукване“ на цените на пазара. От друга страна, сделки и огледи се правят и по време на извънредното положение, а все още няма осезаема промяна в цените. Можете да се уверите и сами, ако потърсите жилище в някоя от популярните платформи. Жилищата в София, които вероятно ще ви допаднат, със сигурност ще надхвърлят 1000-1200 евро на квадрат.
Сегашните цени на имотите са резултат от няколкогодишна тенденция и тяхното сриване е малко вероятно. Възможно е стойностите да се върнат по-скоро към тези от 2018 и 2019 г. В момента сме в ситуация, в която банките имат ликвидност, а потребителите разполагат със спестявания. За разлика от 2008 г., не се намираме в криза, породена от ипотечни кредити.
Ще ни трябват или няма да ни трябват нови офиси?
Много работодатели и работници видяха, че така нареченият home office може да бъде пригоден достатъчно добре спрямо почти всяка съвременна работа в сферата на услугите и обслужването. Това породи идеята, че ще се стигне до намаляване на търсенето на офис площи. От друга страна, работодателите ще започнат да търсят пространства, където хората могат да спазват по-голяма дистанция, а служителите ще бъдат по-взискателни към санитарно-хигиенните си условия на работа. Именно това може да доведе до търсенето на по-големи и по-съвременни офис площи, което да породи повишено търсене.
Светлината в края на тунела
На Балканите сякаш успяхме да овладеем кризата с коронавируса и социалното дистанциране, без това да доведе до толкова много жертви, колкото в западноевропейските ни съседи. Олекотяването на мерките и идеята за завръщането към удобствата на консуматорството и културния живот създават усещане за „светлина в тунела“. И все пак, трябва да имаме едно наум и да продължим с предпазливостта още дълго време занапред.
Разнопосочните прогнози за строителния сектор са съвсем очаквана реакция към феномен, с какъвто човечеството не се е сблъсквало с десетилетия. А за да бъдем добри играчи в строителния сектор, не трябва да се вслушваме в прогнозите за края на света, а да следим внимателно тенденциите и да обмислим добре последиците от тяхното развитие…
Източник: Stroiinfo