
Представяме ви статия на Моник Гойенс, изпълнителен директор на Европейската организация на потребителите (BEUC), във връзка с отлагането на “Зелената сделка”.
През последните седмици атаките срещу “Зелената сделка” се засилиха.
Сделката винаги е била обект на критики, но непрестанните, привидно координирани атаки срещу зелената програма на ЕС, на които ставаме свидетели сега, са нещо ново, пише Моник Гойенс.
Чувам призиви за “регулаторна пауза”. Чувам, че ЕС трябва да се откаже от плановете си за по-екологична енергия, чиста мобилност и устойчива хранителна система с по-малко пестициди. Чувам, че сега не е подходящият момент. Но най-лошото от всичко е, че чувам, че тази “регулаторна пауза“ би била в интерес на потребителите.
Потребителите несъмнено изпитват затруднения.
Тъй като сметките за пазаруване непрекъснато се увеличават, включително за стоки от първа необходимост, като например храна, не е изненадващо, че кризата с разходите за живот се превърна в техен проблем номер едно. Въпреки това осем от всеки десет европейци продължават да се тревожат за извънредната ситуация с климата. Те очакват от законодателите на ЕС да дадат приоритет на борбата с бедността, общественото здраве и действията срещу изменението на климата – звучи ли това като призив за замразяване на нормативната уредба?
Нека да поясня: потребителите могат да спечелят много от “Зелената сделка”. Модернизираните жилища и енергийно ефективните уреди ще спестят пари от сметките им за енергия. По-строгите стандарти за емисиите на автомобилите ще подобрят качеството на въздуха – нали искаме чист въздух за нашите деца? Възстановените екосистеми и по-екологичните земеделски практики са от ключово значение за гарантиране на сигурността на храните в дългосрочен план. Премахването на “зеленото” рекламиране ще предпази потребителите от фалшиви “зелени” продукти и услуги. И още много други неща!

Някои от тези цели започнаха да се реализират с въвеждането на “Зелената сделка”.
Помислете за планирания край на автомобилите с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., както и за голямата амбиция по отношение на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, които могат да помогнат за намаляване на сметките на потребителите за отопление и електроенергия.
Но новото законодателство остави цели сектори, като например селското стопанство, почти незасегнати. Тук дори не става въпрос за натискане на бутона “пауза”, а за бързо активиране на режима “включване”. Разбира се, преходът ще доведе до разходи. Отричането на това би било заблуда или неискреност. Тези разходи трябва да бъдат справедливо разпределени в обществото, а потребителите трябва да бъдат адекватно подкрепени по време на прехода – включително финансово.
Но какво да кажем за разходите за обществено здраве, причинени от замърсяването на въздуха? Колко пари може да продължи да дава ЕС на фермерите, за да ги компенсира за загубите на реколтата, причинени от сушата? А какво да кажем за разходите, свързани с природните бедствия? През 2021 г. моята родна страна, Белгия, плати сметка от близо 2,8 млрд. евро след ужасните наводнения, които сполетяха страната през лятото на същата година.
Ето защо е обнадеждаващо, че някои предприятия са възприели “Зелената сделка” като възможност. Нуждаем се от повече прогресивни компании, които да осъзнаят факта, че зеленият подход е път напред и може да бъде икономически изгоден.
Нуждаем се обаче и от далновидни политици, които гледат отвъд краткосрочните изборни ползи и разбират, че по-нататъшното отлагане на действията в областта на климата и околната среда ще струва много по-скъпо на нашите общества, отколкото вземането на крайно необходимите решения днес. На онези, които продължават да се преструват, че защитават потребителите, като разрушават “Зелената сделка”, искам да кажа отново: “Отлганаето ѝ не е в полза на никого”.
Източник: Renovate Europe Campaign