За възстановяване на страните членки на Европейския съюз
и възможностите за България.

BPIE (Building Perfomance Institute Europe – нестопански изследователски институт, разположен в Брюксел, с офиси в Берлин, Букурещ и Варшава, посветен на подобряването на енергийните характеристики на сградите в цяла Европа) проведе това проучване по искане на кампанията за обновяване на Европа – Renovate Europe в момент, в който всички говорят по темата за енергийното обновяване. Заявката беше отправена след осъзнаването, че преглед на последните проучвания за създаването на работни места и макроикономическите ползи от обновяването на енергията в ЕС не е съставян от почти 6 години. Резултатите са обнадеждаващи – проведени са много изследвания на всички нива – национално, европейско и глобално ниво. Стимулиращият ефект от инвестирането в енергийно обновяване е голям.

Това кратко проучване е ценен принос за дебата за ефективното изразходване на значителните средства, които се мобилизират за подпомагане на ЕС и неговите държави-членки да се възстановят от икономическото въздействие от справянето с пандемията COVID-19.

 

ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ:

За работните места и икономическото въздействие:

На всеки 1 милион евро, инвестирани в енергийно обновяване на сгради, в ЕС се създават средно 18 работни места. Това са местни, дългосрочни работни места, които ще стимулират икономическата активност в целия ЕС;

Броят на създадените работни места на 1 милион евро инвестиции в енергийно ефективно обновяване варира в целия ЕС в зависимост от националните обстоятелства и разходите за заетост. Проучването съобщава, че тези числа са съответно за: Хърватия – 29; Естония – 17; Финландия – 16; Италия – 15 и Испания – 18. За България тази цифра е значително по-висока поради по-ниските цени на труда в строителството.

На национално ниво, проучването установи, че са необходими средно 14 000 евро за създаването на едно работно място в строителството в Испания, докато в същата държава са необходими 20 000 евро за издръжка на един безработен работник. Следователно за всяко 1 евро публични пари, изразходвани за енергийно обновяване, испанското правителство получава 0,62 евро обратно, в рамките на една година, главно чрез данъчно облагане.

Относно макроикономическите ползи:

Енергийно ефективният ремонт на офисни сгради увеличава производителността с около 12%, което води до потенциална полза от около 500 милиарда евро за Европейската икономика годишно;

Добре проектираното и изпълнено енергийно обновяване на болниците намалява средния престой на пациентите с около 11%, което води до потенциални спестявания от около 45 милиарда евро годишно за сектора на здравеопазването в Европа;

Относно жилищата беше установено, че във Франция медицинските разходи от около 930 милиона евро годишно са свързани с жилища с лошо качество. Ако включим косвените последици от този фактор (отсъствия от работа, по-ниска производителност и т.н.), некачественото жилище може да струва на френската икономика колкото 20 милиарда евро годишно.

Ясното послание, което идва от това проучване, е, че инвестирането в енергийното обновяване на нашия сграден фонд е правилен и логичен избор. То носи обществени, икономически и лични ползи. Сега зависи от всяка държава-членка на ЕС да включи енергийното обновяване на сградния фонд в своите планове за възстановяване и устойчивост, така че обещаната вълна за обновяване да бъде успешно изпълнена в полза на всички.

ВЪВЕДЕНИЕ

Докато светът е изправен пред кризата COVID-19 и нейните последици, правителствата обсъждат икономически мерки и стимулиращи пакети. Целта е страните да се възстановят от икономическите ефекти на пандемията.

В отговора си Европейският съюз не трябва да се отклонява от целта си за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. Необходим е трансформативен подход в нашите икономически и социални системи, за да се възстановим от драматичните последици от кризата и да се подготвим за борба с изменението на климата.

Строителният сектор играе решаваща роля в този преход.  Планираната вълна за обновяване трябва да се превърне в двигател на европейския план за икономическо възстановяване. Европейската Зелена сделка признава, че строителният сектор е ключов стълб за растеж. Сградният фонд на ЕС се нуждае от широко обновяване, за да осигури здравословни и достъпни условия на живот и труд. Също така да се бори с изменението на климата и да изведе милиони европейци от енергийната бедност.

Според Европейската конфедерация на строителите:

В момента строителният сектор преживява спад в частното и публичното търсене на ново строителство, реновиране и поддръжка на сгради и инфраструктура.

Скорошно проучване сред строителните компании изчислява средна очаквана загуба в строителната дейност между 20% и 25% както за 2020 г., така и за 2021 г. спрямо 2019 г., за общо почти 3 милиона работни места.

Следователно стимулирането на търсенето на енергийно обновяване е изключително важно за възобновяване на тези дейности и ограничаване на въздействието на COVID-19, особено за микро, малки и средни предприятия.

Чрез въвеждане на мерки за задействане на обновяването на сгради и устойчивото строителство Европейският план за икономическо възстановяване има потенциала да подкрепи гражданите на ЕС след пандемията COVID-19. Ще предостави възможности в период на отрицателен икономически растеж и висока безработица, като същевременно се насочва ЕС към неговото въглеродно неутрално бъдеще. Инвестициите в реновиране биха оказали пряко въздействие върху заетостта във всички държави-членки.

За да постигнем нашите цели в областта на климата и енергията, нивата на енергийно обновяване трябва да се утроят и да се стремят да превърнат нашия сграден фонд в почти нулево енергийни сгради. Наскоро беше потвърдено, че средният годишен процент на енергийно ефективно обновяване в ЕС е 1%, а дълбоките енергийно ефективни ремонти представляват само 0,2-0,3% от обновената площ.

Без силна намеса в полза на енергийно ефективното обновяване, този брой рискува да намалее още повече през следващите години.

Това проучване предоставя преглед на въздействието на обновяването на сградите върху създаването на работни места и други избрани ползи, като здравето и производителността. Той се основава на анализ на 35 проучвания, оценяващи икономическия потенциал от обновяването и подобряването на енергийните характеристики в ЕС и извън него.

Някои изследвания количествено определят преките и косвените работни места. Други предоставят само цифра, но обяснението дали се отнася до директни работни места, обща работа или нетни работни места, не винаги е достъпно. Поради тази причина наборите от данни не са сравнявани пряко, тъй като тяхната съпоставимост зависи от методологията, географското покритие (национално, европейско или глобално), приложеното определение на работните места и кои сегменти от веригата на стойност на обновяването се отчитат при всяко проучване.

Обобщената таблица в раздел 4 очертава всички релевантни данни, събрани чрез това проучване. Повечето от тези работни места са местни и непрехвърляеми. Разликите между държавите-членки са забележими: ниските разходи за заетост и производителността водят до по-голям брой в страните от Централна и Източна Европа (например 29 работни места, създадени на 1 милион евро, инвестирани в Хърватия) и по-нисък брой в други страни (средно 17 създадени работни места на 1 милион евро инвестирани в Естония, 16 във Финландия, 15 в Италия). Анализът показва също, че инвестирането в обновяване на сгради може да има други ползи за публичните бюджети, като увеличаване на приходите от облагане на доходите, корпоративно данъчно облагане и ДДС, намалени разходи, свързани с обезщетения за безработица, и по-ниски преки и косвени разходи за здраве.

ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА СГРАДНИЯ СЕКТОР ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА

Микро, малките и средните предприятия (по-малко от 250 служители) съставляват 99,9% от европейския строителен сектор. В ЕС микропредприятията представляват най-голям дял в сектора (94,1%) и съставляват по-големия дял от общата заетост в сектора.

Ролята на строителния сектор в заетостта зависи от структурата на националната икономика, но Съвместният изследователски център (JRC) изчислява, че икономическата и финансова криза през 2008-2011 г. доведе до загуба на заетост в строителния сектор от 30-40% при повечето държави-членки. Подобни или по-лоши загуби могат да се очакват като следствие от икономическия спад, който ще последва кризата COVID-19.

Данните на Евростат (2019) показват, че в строителната индустрия работят около 13,4 милиона души (производството на материали и компоненти не е включено) в ЕС-27. Повечето работници в строителния сектор работят в МСП с по-малко от 50 работници.

Според неотдавнашно проучване, публикувано от Европейската комисия, работната сила, назначена за обновяване на жилищни сгради, се оценява на около 4,6 милиона служители на пълно работно време (FTE) годишно в периода 2012-2016 г. За същия период прогнозната работна сила, заета за енергийно ефективно и неенергийно обновяване на нежилищни сгради, е била около 1,9 милиона FTE годишно.

РАБОТНА СИЛА, ЗАЕТА ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА СГРАДИ

Работна сила, заета за обновяване на жилищни сгради, средно за периода 2012-2016 г.

Работна сила, заета за обновяване на нежилищни сгради, средна за периода 2012-2016 г.

Изследването не отчита създадените работни места в производството и подчертава необходимостта от допълнителна работна сила, ако скоростите на обновяване и дълбочините се увеличат през следващите няколко години.

Представена е подробна разбивка по държави от ЕС (включително Обединеното кралство).

Верижната стойност на строителния сектор е доста сложна, тъй като включва широк кръг участници: доставчици на суровини, строителни компании, производители на материали и оборудване, консултантски и енергийни услуги, като енергийни одитори или архитектурни и инженерни компании. Когато се разглежда в своята цялост, това представлява около 8,2% от БВП на ЕС и около 10% от общата му заетост.

Оценката на потенциала за създаване на работни места в строителния сектор не е лесна задача, тъй като това въздействие зависи от това кои сегменти от веригата на стойността се разглеждат. Разделът по-долу представя основните констатации от селекция от прегледаните проучвания. Някои осигуряват средно работни места, създадени на 1 милион евро инвестирани, други за FTE или общи допълнителни работни места годишно. Когато е налице, се отчита и разбивка между директни, косвени и предизвикани работни места.

Ако темпът на енергийно обновяване в цяла Европа се утрои, както се изисква за постигане на високоенергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., търсенето на квалифицирани работници в строителния сектор също ще се увеличи драстично, с положително въздействие върху заетостта.

Ще се изискват нови умения и могат да бъдат създадени нови видове работни места с нарастващо търсене на цифрови умения (свързани с иновации в технологиите, извличане на данни, управление на данни и прогресивно прилагане на цифровата стратегия на ЕС), управление на проекти за изграждане / обновяване за координиране местно търсене и предлагане, сглобяване и монтаж на място, управление и консултантски услуги (свързани с проектирането и изпълнението на пакети за обновяване, свързани с нови финансови и фискални схеми), продажби и дистрибуция. Разглеждайки пълния набор от работни места, свързани със строителството и обновяването на сгради, необходимите умения обхващат от висококвалифицирани, технически и иновативни работни места до по-традиционни нискоквалифицирани работни места.

ЕФЕКТИ ВЪРХУ ЗАЕТОСТТА ОТ ИНВЕСТИРАНЕ В ОБНОВЯВАНЕ НА СГРАДИ

Проучване, проведено за C40 през 2019 г. (въз основа на 132 глобални източника), изчислява, че общото създаване на работни места при обновяването на жилищни сгради, офиси и училища варира между 13 и 28 работни места на инвестирани 1 милион евро, при приблизително средно 18 работни места. Този обхват е съобразен с няколко проучвания, публикувани през последните няколко години, включително оценката на EEIF (средно 19 нови на всеки 1 милион евро, изразходвани за подобряване на енергийната ефективност) и документ, публикуван от NEUJOBS (изследователски проект, финансиран от Европейската комисия по 7-ата рамкова програма), който определя средно от 12 до 17 нови работни места на 1 милион евро инвестирани. Документът използва данни от няколко проучвания от различни европейски страни (Германия, Франция и Обединеното кралство, наред с други) и САЩ.

Анализът на C40 също така счита, че 33% от тези работни места биха били директни (създадени в резултат на интервенцията, например строителство на място), 52% косвени (производствени работни места) и 15% индуцирани (работни места, създадени в съседния квартал, като напр. местно кафене).

Дори ако някои отделни проучвания за страни показват по-голям брой (напр. oбщо 29 работни места на 1 милион евро, инвестирани в Хърватия, 42 в Полша), въз основа на големия брой източници, включени в проучването C40, изчисленият диапазон от 13-28 работни места на 1 милион евро инвестирани средства (с 18 работни места като среден) се счита за точна и всеобхватна оценка на потенциалното създаване на работни места за обновяване на сгради за ЕС. Още веднъж следва да се подчертае, че като се има предвид съотношението между цените на труда в България и Хърватска, например, за България
цифрата би била по-висока.

ПРЕДИМСТВА ЗА ЗДРАВЕТО И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА

Положителните ефекти от обновяването на сградите върху здравето са широко признати ползи в научната общност. Реалното икономическо въздействие от тези ползи обаче често не се измерва. Разбирането на степента на тези въздействия е още по-важно в светлината на настоящата криза и ефектите, които увеличеното време, прекарано на закрито, може да окаже върху здравето и производителността ни. По-долу са обобщени някои примери за икономическите ползи, свързани с подобреното качество на средата и въздуха в закрити помещения. Например спестяванията за системите за здравеопазване поради намаляване на продължителността на престоя в болниците и увеличаване на производителността. Те обхващат три типа сгради: офиси, болници и жилищни сгради.

ОФИСИ

Една трета от европейските служители работят в офиси, а компаниите харчат около 90% от оперативните си разходи за персонал. Лошото качество на околната среда в помещенията може да повлияе значително на здравето, посещаемостта, концентрацията и работата или ученето. Проучване на BPIE от 2018 г. подчертава как цялостното обновяване, насочено към хората (гарантиращо адекватни нива на вентилация, температура на въздуха, дневна светлина и акустика) на типичен офис може да доведе до 12% увеличение на производителността на служителите. В европейски мащаб това би довело до повишаване на производителността на стойност до 500 милиарда евро годишно.

ЖИЛИЩА

Що се отнася до икономическото въздействие на обновяването на жилищни сгради, две проучвания, проведени във Франция и Испания, показват как справянето с лошо качество на жилищата чрез инвестиране в обновяване може да доведе до значителни икономии и разходи за труд.

БОЛНИЦИ

Същото проучване показва, че осигуряването на адекватно качество на средата и въздуха в болниците може да намали средната продължителност на престоя с около 11%. Като се има предвид средната цена на ЕС за болнично легло на ден, броят на леглата, наличната и средната за ЕС степен на заетост на болниците, това би възлизало на 110-150 милиона евро дневни спестявания или около 40-50 милиарда евро спестявания годишно.

ДЪРЖАВИ / ПРИМЕРИ

ФРАНЦИЯ

Във Франция проучване на разходите и ползите от обновяването на 7,4 милиона енергийно неефективни жилища (клас F-G) до 2025 г. изчислява, че това би довело до 758 милиона евро годишни спестявания за системата на здравеопазването, включително 666 милиона евро за избягвани публични разходи за здравеопазване, финансирани чрез социално осигуряване и 66 милиона евро в частни вноски. Същото проучване съобщава, че преките медицински разходи, свързани с лошо жилище, възлизат на 930 милиона евро годишно. Косвените разходи (включително отсъствие на работа или училище, загуба на производителност, запазване на класа) възлизат на до 20 милиарда евро годишно (почти 22 пъти повече от преките разходи).

ИСПАНИЯ

В Испания Институтът за енергийни изследвания в Каталония проучи икономическото въздействие на енергийно обновяване върху здравето на хората и заключи, че реновирането на 1,5 милиона жилища (построени между 1960-1980 г.), считани за застрашени от енергийна бедност, ще спести на публичната администрация 370 евро на домакинство годишно (150 евро на домакинство за разходи за здравни услуги, 220 евро разходи за труд). Това би довело до общо 555 милиона евро, спестени годишно от испанската публична администрация.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Строителният сектор е признат за основна икономическа дейност в цяла Европа.

Характеризира се и с ниски нива на иновации и дигитализация. Докато другите сектори са приели нови методи за производство и организация, този сектор бавно се адаптира към прехода към нисковъглеродна и цифрова икономика. Това е и една от причините секторът да е толкова уязвим от икономически спадове.

Европейската зелена сделка беше представена като новата стратегия за растеж за Европа с цел създаване на справедливо и проспериращо общество и защита на здравето и благополучието на гражданите на ЕС. Това ще се окаже вярно и в светлината на кризата COVID-19, само ако Зелената сделка и планът за икономическо възстановяване на ЕС са предназначени да започнат бързо обновяване и по-добре да адаптират строителната инфраструктура към икономически, екологични и обществени предизвикателства.

Предстои ни дълъг хоризонт, маратон за икономическо възстановяване и въглеродно неутрален климат. Увеличаването и подобряването на обновяването на сградите може да се превърне в катализатор за икономическо възстановяване.

Това би отключило цял набор от положителни въздействия на макроикономическо ниво (създаване на работни места, по-висока производителност, намалени разходи за здраве и енергия, достойни условия на живот), което би облекчило негативните ефекти от пандемията COVID-19 и би поставило условия за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.

В този контекст разработването на политики за предизвикване на вълна за обновяване също означава стимулиране на местните икономики, създаване на нови и по-добри работни места по веригата на стойността и подпомагане на нови услуги и индустрии.

Това също така изисква планове за обучение, усъвършенстване и преквалифициране на работната сила, за да ги подготви да посрещнат търсенето на по-качествени и енергийно ефективни сгради.

Новите и по-добри работни места няма да се реализират спонтанно: те ще трябва да бъдат оформени чрез комбиниране на смели и далновидни политики и инвестиции и по-добро образование, обучение и повишаване на квалификацията на съществуващата работна сила.

ДЪРЖАВНА ПОДКРЕПА ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО

представената оценка за икономиката и прогнозите за 2020 г. и 2021 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за България, предвижда дълбока криза и масова безработица вследствие на епидемията от COVID-19.Считаме за необходимо да се обърне внимание на препоръката на ОИСР за по-голяма правителствена подкрепа на икономиката на страната, като искаме да насочим вниманието към строителния сектор. Анализите от предходната икономическа криза доказват, че строителството повече от всички други сектори има нужда от държавна подкрепа и е доказано устойчив подход за бързо и трайно икономическо възстановяване.

ЗЕЛЕНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В ЕС

В ЕС темата за зелено възстановяване на икономиката на Съюза е активно обсъждана на най-високо ниво. ЕК предлага до 750 млрд. ЕВРО за възстановяване след кризата, като 500 млрд. са грантово финaнсиране и до 250 млрд. дългосрочни дългови инструменти. Основен фокус са зеленото възстановяване и дигитализацията. 25% от бюджета се предвиждат за опазващи климата технологии. До 100 млрд. ще бъдат целево насочени в енергийно ефективното реновиране на сгради.

ЗЕЛЕНА СДЕЛКА

Зелената сделка за постигане на климатично неутрална икономика в ЕС и редуциране на СО2 емисиите до 2030 г. е представена през декември 2019. Планира се мобилизирането на бюджет в размер на 1 трлн. ЕВРО за периода 2021-2027 г.

Добри практики и политики в ЕС, целящи икономическо възстановяване и постигащи енергийна ефективност на сгради, могат да бъдат проследени в редица европейски страни:

Германия

Германия от 3 юни отпуска 130 млрд. ЕВРО за зелено възстановяване чрез редуциране на ДДС в строителството от 1 юли до 31.12.2020, увеличен фонд за саниране на сгради за периода 2020-2021 с 67%, достигащ до 5 млрд. ЕВРО, опростяване на тръжните процедури и създаване на програма за подпомагане на енергийното обновяване на общински сгради.

Франция

Франция създава фонд за енергийно ефективно обновяване на обществени сгради с бюджет 1,6 млрд. ЕВРО в допълнение към активните в момента Big Investment Plan 2018-2021 и данъчната кредитна схема CITE.

Испания

Испания планира влизането в сила до края на 2020 г. на ново законодателство, целящо нисковъглеродна икономика до 2050 г. с бюджет 200 млрд. ЕВРО за 10-годишен период, който ще генерира 350 000 работни места.

Италия

Италия вече е въвела през май данъчно облекчение на инвестиционните разходи на домакинствата, свързани с енергийно обновяване на сгради.

В публикувания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 прави впечатление, че се предвижда 49% намаляване на емисиите до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Освен липсата на амбиция по отношение на въглеродните емисии от индустриалните сектори според същия План е предвидено постигане на само 19,8% енергийно обновяване на съществуващия сграден фонд до 2050 г., а целта на правителството до 2030 г. е за обновяване на едва 7,9%.

Предвижданите средства за зелено възстановяване на ЕС биха могли да подпомогнат финансово процеса на енергийно ефективно обновяване на сградния фонд в България. Към момента той е съставен от 91% сгради с най-ниски класове на енергопотребление (E, F и G). Това се дължи на липсата на ефективни сградни топлоизолационни решения.

Според редица проучвания е доказано, че топлоизолирането на сградите води до най-бързи и икономически ефективни резултати по отношение на спестяванията на енергия и СО2 емисии. Домакинствата в България сами по себе си консумират 23% от крайната енергия, като 70% от тази енергия е за отопление и охлаждане на енергийно неефективни сгради с класове на енергопотребление под C. Според задълбочени изследвания основните енергийни загуби в сградите – 25% загуби през фасадите и 30% през покривите.

В този контекст БАИС и КСБ апелират за навременното разработване и стартиране на програми в сферата на повишаване на енергийната ефективност на съществуващите жилищни сгради до клас B. Това е технически постижимо с фокусирани мерки в сферата на архитектурно-строителните дейности по сградния фонд. Настояваме и за въвеждане на задължителни критерии за нови сгради за близки до нулевото потребление на енергия.

Считаме, че е необходимо създаването и реализацията на програми за финансиране на енергийното обновяване и на еднофамилни сгради, както и рестартиране в кратък срок на програмата за Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради. Трябва да се вземе под внимание необходимостта от промени в методологията и финансовия механизъм на провеждането й, с които да се постигне по-висок клас на енергопотребление на сградите, по-стриктен мониторинг на качеството на строителство и приоритетно използване на Европейски средства.

Според последното преброяване на НСИ от 2011 г. съществуват 3 887 149 жилища с 283 833 хил. м2 полезна и 215 197 хил. м2 жилищна площ, от които само 15,5% или 602 546 жилища са с изолация. Според последните данни на МРРБ над 700 000 обитаеми жилищни сгради имат нужда от мерки по ЕЕ, от които 650 000 са еднофамилни и 54 000 са многофамилни сгради.

Финансирането на мярка за подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд може да бъде разглеждано освен като подпомагащо изпълнението на ангажиментите на Република България по отношение на климатичните промени, но и като рестартиращ икономиката след кризата от COVID-19 инструмент на правителството.

Като браншови организации в сектора си позволяваме да настояваме да се предприемат спешни мерки в следните направления:

ПРОГРАМИ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА СГРАДНИЯ ФОНД

Изготвяне на програми за обновяване на съществуващия сграден фонд до трето тримесечие на 2020 г с цел осигуряване на европейско финансиране за реализацията им за периода 2021-2030 г. 

РАЗШИРЯВАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ

Разширяване на обхвата на програмите чрез включване
на всички видове сгради във финансираните програми
за Енергийна ефективност.

ПО-ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КЛАС НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ

Увеличаване на изискванията за клас на енергопотребле-
ние до минимум клас В при обновяването на сгради.

REACT-EU – ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ НА МЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Спешно изготвяне на програми във връзка с допълнителния към бюджета на ЕС за 2014-2022 г., много важен за Източна и Южна Европа кохезионен фонд REACT-EU. Той предвижда финансиране с 55 милиарда евро за периода на 2020-2022 г., като 50 % от този бюджет да бъдат насочени през 2020 г. към страните членки след одобрение на Комисията. Държавите могат да използват 100 % предварително финансиране на мерки за въстановяване.

Източник: БАИС