Изберете страница

Държавата продължава да не търси дългосрочно решение за обновяването на над 60 000 многофамилни жилищни сгради и един милион еднофамилни

 

Заради забавяне, вълна от обжалвания, несигурност, липса на капацитет и т.н. държавата може да пропусне огромна част от финансирането за саниране блоковете. Под риск е изпълнението на проектите по първи Етап 1 на процедурата за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване за малко над 1.1 млрд. лева.

Проектите трябва да бъдат изпълнени до юни 2026 година, а реално са подписани само 44 договора за 61 млн. лева с общините Самоков, Нови пазар, Белослав, Мездра, Тополовград, Драгоман, Омуртаг, Силистра, Лом и Свищов, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Подготвя се сключването на още 20 договора, но като цяло сроковете вече са твърде кратки и това създава риска както за финансирането, така и за качеството на ремонтите.

Патентът НЕ-качество

От всички 3068 предложения за над 3 млрд. лева през декември 2023 г. бяха одобрени 756 проекта за малко над 1.1 млрд. лева. В резервния списък останаха 2178 проекта, за които ресурсът не достига. Изключителният интерес към програмата за саниране и малкото одобрени проекти (предварително се знаеше какъв е бюджетът на програмата) предизвика вълна от възражения и недоволство. По информация на строителното министерство до “Капитал” постъпилите възражения са общо 253, но след проверките само 35 са основателни. При малка част от проектните предложения корекцията на броя точки е довела до промяна в списъците с одобрени за финансиране и чакащи проекти, обясняват още от регионалното ведомство.

Забавяне в оценителния процес и разглеждането на постъпилите възражения, както и при подписването на договорите по одобрените проекти предложения създава значителен риск за изпълнението на проектите в срок, признават от МРРБ. Оттам уверяват, че са предприети мерки, за да бъде преодоляно забавянето и ускорен процесът по сключване на договори. Но добавят, че водеща роля в изпълнението на одобрените за финансиране проектни предложения имат общинските или районните администрации, на чиито територии се намират съответните сгради.

Регионалното министерство дава зелена светлина на общините да стартират подготовката и провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители за всички дейности от одобрените проекти. Но това трябва да се случва паралелно с подписването на договорите под условие “при осигуряване на финансиране”. Според специалистите в бранша все по-невъзможно става 1000 сгради да се санират качествено и в срок.

Реално пак се върви към познатата схема поръчките да се печелят от определени фирми, които ползват множество подизпълнители, които заради по-малкото ресурси и съкратени срокове работят по-некачествено.

Според Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството тези непостоянни вълни на финансиране и струпването на много работа за една или две години, от една страна, отварят проблема за липсата на работна ръка, от друга – за качеството на изпълнението. “Обучаваме кадри, които, като спре работата заради неяснота кога ще има отново средства за саниране, заминават да работят в чужбина, където има постоянни схеми за обновяване на сградния фонд. При нас това се случва само около старта на европейски програми, без да имаме хоризонт и постоянно национално финансиране или планиране на този процес”, коментира Николов.

Сега 1000 сгради, а за другите 60 000?

 

В момента в процес на обновяване са под 1000 сгради при положение, че по оценки на регионалното министерство е необходимо да бъдат санирани над 60 000 многофамилни сгради и над един милион еднофамилни жилища, за които няма никакви отворени програми и възможности.

 

“Всички общини очакват указания какво ще стане с проектите в резервния списък. Смятам, че и държавата, и общините имаме еднакъв интерес да се осъществят всички подадени проекти”, коментира за “Капитал” заместник-кметът на Бургас Чанка Коралска.

Преди разпускането на последния редовен кабинет беше направен опит да се намерят държавни пари за тях, което отново щеше да върне стария подход на изпълнение на санирането на парче и кампанийно. Класираните като резерви проекти имаха възможност да кандидатстват по втория етап, където безвъзмездната финансова помощ е 80% от допустимите разходи, обявиха от МРРБ.

В едно от публичните си изказвания преди дни министърът на финансите Людмила Петкова пък стана ясно, че може да бъде предложено по RePowerEU да се финансират проекти за сгради с близко до нулевото енергийно потребление. Предшественикът ѝ Асен Василев искаше дори всичките близо 480 млн. евро да отидат за саниране на жилищни сгради като мярка със силен ефект върху намаляването на енергийното потребление, но засега напредък няма.

 

Пари няма, пари има

Вторият риск е и за неусвоени средства по втория етап на процедурата за обновяване на многофамилните жилищни сгради, които са повече от 180 млн. лева.

Само преди дни МРРБ обяви, че 282 многофамилни жилищни сгради в 65 общински и районни администрации са одобрени за саниране по втория етап. От подадените над 307 проекта за над 152 млн. лева одобрените са за малко над 109 млн. лева. С най-много одобрени проекти са Бургас, София, Перник, Червен бряг, Свищов, Златоград. 29 млн. лева допълнително ще бъдат 20% съфинансиране от страна на собствениците. Отхвърлени като неотговарящи на изискванията са 16 проектни предложения, а други 9 са оттеглени.

Според информация от бранша тук също е много спорно, както и при предходната процедура, как са извършвани оценките. Не може да се одобряват проекти без реални количествено-стойностни сметки, коментира Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството. Масово се правят по прогнозни оценки и окрупнени показатели и не е ясно реално колко ще струва, а оттук и колко качествено ще се изпълнят.

За разлика от големия интерес по първия етап, по втория се оказва, че почти 2/3 от средствата остават неусвоени. В отговори до “Капитал” регионалното министерство посочва, че в насоките за кандидатстване по процедурата не е предвидeн подход за преразпределяне на остатъчен свободен финансов ресурс. Пренасочването не може да бъде извършено от МРРБ, а трябва да е решение на национално ниво. Така обаче още 180 млн. лева могат да бъдат пропуснати.

Ефектът е налице

 

Хората вече видяха ползите от обновяването основно с намаляване на битовите им сметки, но и комфорта на обитаване, затова и сега Бургас е сред шапионите по одобрени сгради и по втория етап – 14 сгради и всички са одобрени, посочи Чанка Коралска. Процесът е така структуриран, че още на етап подаване на проектните предложения гражданите трябва да са изяснили механизмите, по които ще се осигури финансиране за тези 20% собствен принос, обясни още тя.

Щом бъдат подписани договорите, ние ще се погрижим гражданите да са известени и да са наясно за параметрите на съвместната ни работа, коментират от общината. Ако на етап подписване на договор за финансиране етажната собственост не може да докаже наличието на 20 % собствен ресурс – няма да има възможност да сключи договора, уточни заместник-кметът на Бургас.

Всъщност хората са оставени да намират средства както могат и няма механизъм за подпомагане на тези, които имат проблем да осигурят самоучастието си.

Дълго говорихме за възможностите за възможностите да се сключат договори с ЕСКО компании, които да поемат финансирането, а хората да изплащат самоучастието си чрез спестяванията на сметките за ток. Програмата дава възможност за осигуряване на съфинансиране чрез ЕСКО договор, но това е неприложо заради ограниченията в Закона за обществените поръчки – т. е. на практика трудно може да бъде приложен този механизъм на този етап, обясняват общините.

За всички еднакво с безлихвени кредити

 

“Ще се направи опит да се намерят пари от бюджета за сградите в резервния списък, но така не се прави, това са пари на калпак и така 50% от българите ще дадат пари за тези единици сгради. Досега никой не създаде финансовите механизми това да е възможно за всички, а държавата да осигурява безлихвени кредити и да помага на тези, които нямат”, коментира Николов. Това правят от години в Испания, държавата поема този разход на такива домакинства, които са средно по 20 във всяка сграда и те стават задължение за семейството, държавата не ги закача до момента, в който решат да го продават. Тогава стават изискуеми и се преценява в зависимост от случая как да се постъпи.

От 1997-1998 г. такива финансови механизми работят и в Полша като до 2022 г. държавата е давала 28%, но останалите хората не дават от джоба си, а са създадени механизми с държавни гаранции, поемане на лихвите, хора да не усещат тежест. Едва през 2022 г. държавата увеличава съфинансирането до 32%, за да подкрепи строителните фирми и да ги запази живи, но това става за всички, обясни Николов.

Силно се съмнявам, че реално средства ще пристигнат, защото не сме изпълнили условията. Освен това ние обещахме, че спираме безплатното саниране, но реално направихме съфинансирането неуспешно. Втори транш от средствата вероятно няма да дойде, а ние имаме десет, не сме приели редица реформи, които ние сме поели ангажимент, че ще изпълним, обясни шефът на БАИС. Все пак планът е още близо 200 млн. лв. по Програма “Развитие на регионите” 2021 – 2027 г. да бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в областите, засегнати от енергийния преход – Стара Загора, Перник и Кюстендил. През юни програмата отвори мярка за устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност, в най-силно засегнатите от климатичния преход области Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и общините Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа.

По процедура “Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите” по НПВУ са подписани 29 договора за над 16 млн. лева, половината са съфинансиране от страна на крайните получатели. По процедура “Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт” са подписани 282 договора за над 453 млн. лева, от които близо 390 млн. лева са по Плана за възстановяване и устойчивост.

Източник: https://www.capital.bg/