Необходимо е да бъде намерен нов, по-добър икономически механизъм за развитие на инженерната инфраструктура.
Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков при откриването на организирана от Камарата на строителите в България конференция „Предизвикателства и възможности в сферата на строителството – ролята на иновациите, новите технологии и уменията“. „Уверен съм, че строителният бранш в България има достатъчно голям потенциал да изгради такъв модел“, каза още той. И допълни, че проблемите с високата инфлация и трудностите с довършването на вече започнати обекти също показват необходимостта да бъде намерена по-различна форма на инвестиции между държавата и частния бранш, а дори и между него и общините. „Колкото по-активни са тези взаимоотношения и бъдат сложени на ясна правна основа, толкова по-голяма ще е ползата за всички – и на обществото, и на бизнеса, и на общините“, каза регионалният министър.
По време на форума заместник-главният директор на ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ Ангелина Бонева допълни, че министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите са първите ведомства, които реално са стартирали индексацията. Осигурен е бюджетен минимум на всички бенефициенти, като те ще преценят дали може да осигурят допълнителен ресурс за строителите. „Много искаме да завършим този процес в рамките на следващите седмици, така че да се работи спокойно този строителен сезон“, допълни още тя. И коментира, че ако в бъдеще има спестявания, въпросът за допълнителна индексация отново ще бъде поставен.
Директорът на дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ Добромир Василев представи данни за първия етап на програмата за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд по Плана за възстановяване и устойчивост.
Интересът е много голям и значително ще надвиши наличния ресурс от 1 129 881 600 лева лева, коментира той. Вече има подадени 36 проектни предложения от 3 общини за 45,5 млн. лв. Очакванията са до края на процедурата да бъдат подадени проекти, чиято стойност надвишава няколко пъти разполагаемия бюджет. А за да изпълни страната ни ангажимента до 2030 година да бъдат обновени 19 млн. кв. м разгърната площ, ще са необходими поне 5 млрд. лева. Затова според него няма да е възможно обновяването на сградния фонд да бъде извършено само с публични средства. Тенденцията е процентът на безвъзмездна финансова помощ да намалява и по тази причина ще трябва да се търсят работещи пазарни механизми за реализирането на тези проекти, допълни Василев.
Източник: МРРБ