Изберете страница
Разчитането на Европа за внос на природен газ от Русия отново беше показано на дневен ред заради инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари.

През 2021 г. Европейският съюз е внасял средно над 380 млн. куб. м. (mcm) газ на ден по тръбопроводи от Русия, или около 140 млрд. куб. м. (bcm) за годината като цяло. Освен това около 15 млрд. куб. м. са доставени под формата на втечнен природен газ (LNG). Общите 155 млрд. куб. м., внесени от Русия, представляват около 45% от вноса на газ в ЕС през 2021 г. и почти 40% от общото потребление на газ.

Амбицията на Европа за  нетните нулеви емисии ще намали употребата и вноса на газ с течение на времето, но днешната криза повдига конкретни въпроси относно вноса от Русия и какво могат да направят политиците и потребителите, за да го намалят.

Този анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ) предлага серия от незабавни действия, които могат да бъдат предприети за намаляване на зависимостта от руския газ, като същевременно се повиши устойчивостта на газовата мрежа на ЕС в краткосрочен план и се сведат до минимум трудностите за уязвимите потребители.

Наборът от мерки, представен в план от 10 точки, обхващащ доставките на газ, електроенергийната система и секторите за крайно потребление може да доведе до спад на вноса на руски газ с повече от 50 млрд. куб. м.  в рамките на една година – намаление с над една трета. Тези цифри отчитат необходимостта от допълнително презареждане на европейските газови хранилища през 2022 г., след като ниските доставки от Русия помогнаха тези нива за съхранение да достигнат необичайно ниски нива. Планът от 10 точки е в съответствие с амбициите на ЕС, относно климата и Европейския зелен пакт и също така насочва към резултатите, постигнати в пътната карта на МАЕ за нетни нулеви емисии до 2050 г., в която ЕС напълно премахва необходимостта от внос на руски газ преди 2030 г.

Разглеждат се и възможностите за Европа да отиде още по-далеч и да ограничи зависимостта си от руския газ не само краткосрочно, дори и да стане с  по-бавен темп.

Ако Европа предприеме тези допълнителни стъпки, тогава вносът на руски газ в краткосрочен план би могъл да бъде намален с повече от 80 млрд. куб. м., или доста над половината.

Анализът подчертава и някои компромисни решения. Ускоряването на инвестициите в чисти и ефективни технологии е в основата на решението, но дори много бързото внедряване ще отнеме време, за да доведе до значителен спад в търсенето на вносен газ. Колкото по-бързо политиците в ЕС се стремят да се отдалечат от доставките на руски газ, толкова по-големи са потенциалните последици по отношение на икономическите разходи и/или краткосрочните емисии. Обстоятелствата също се различават значително в ЕС в зависимост от географията и договорите за доставки.

Намаляването на зависимостта от руския газ няма да бъде просто, изисквайки съгласувани и постоянни политически усилия в множество сектори, наред със силен международен диалог относно енергийните пазари и сигурността. Съществуват множество връзки между политическия избор на Европа и запазването на глобалния баланс на пазара. Засиленото международно сътрудничество с алтернативни тръбопроводи и износители на втечнен природен газ – и с други големи вносители и потребители на газ – ще бъде от решаващо значение. Ясната комуникация между правителствата, индустрията и потребителите също е основен елемент за успешното прилагане.

 

Източник: Renovate Europe Campaign