Камарата на строителите в България (КСБ) взе участие в Световната конференция по инфраструктурно сътрудничество (GICC 2017), която се проведе в периода 4 – 6 септември в Сеул, Южна Корея. В състава на делегацията на КСБ бяха председателят на УС на Камарата инж. Николай Станков, зам.-председателят на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас, инж. Николай Николов, почетният председател на КСБ и член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Светослав Глосов и началник-отдел „Международна дейност и управление на проекти“ (МДУП) в КСБ инж. Джани Антова. В Сеул представителите на браншовата организация бяха придружавани от Н.Пр. Петър Андонов, посланик на България.
Посещението в южнокорейската столица бе по покана на министъра на земята, инфраструктурата и транспорта на Република Южна Корея Ким Хюн-мее, отправена към инж. Николай Станков да вземе участие в петото издание на световния форум по инфраструктурно сътрудничество GICC 2017. В рамките на визитата делегацията на КСБ се срещна с председателя на Международната асоциация на контракторите на Корея (ICAK) Ки-Понг Парк и обсъди възможности за сътрудничество по теми от взаимен интерес.
Форумът в Сеул събра представители на държавни институции и агенции, обществени организации, корейски компании, международни банки за развитие (МБР), за да обединят усилия в търсене на възможности за посрещане на предизвикателствата в инфраструктурното развитие. Конференцията се проведе на изключително високо ниво, като в нея се включиха представители на правителствата на Южна Корея, Украйна, Армения, Либия, на пътни агенции и строителни организации от цял свят, както и членове на академични общности – деканът на Висшето международно училище по урбанистични науки в Сеул Хан Ман-Хии, Лучо Сойбелмен, професор по гражданско строителство и околна среда от Университета в Южна Калифорния, и др.
В Сеул КСБ презентира своята дейност, задачи и цели и запозна делегатите на форума с актуалното състояние на бранша у нас.
Беше представена информация за развитието на транспортното, жилищното и индустриално строителство и споделени сравнителни данни за обема на продукцията. В презентацията на КСБ бяха представени резултати от анализи за тенденциите и очакванията, които се наблюдават в отделните подсектори на бранша. На форума в Сеул беше отчетен ръст на българския строителен пазар. В изложението на Камарата се подчерта очакването за по-осезаем растеж в инфраструктурното развитие след 2018 г. Наред с постиженията в пътното строителство, които се изразяват в почти удвоената мрежа за последните десет години, станали възможни благодарение на средства от европейските фондове, КСБ представи част от по-големите проекти, които се изграждат или предстои да бъдат осъществени, в това число отделните подучастъци на автомагистрала „Струма“.
В презентацията на Камарата беше обърнато особено внимание на обекти, които са приоритетни за страната, защото са от национално значение и за които все още се търсят възможности за финансиране. Като такъв беше посочен изграждането на тунел под връх Шипка в Стара планина, който ще е най-краткият път за връзка между Северна и Южна България. С предвижданата от 3 км дължина това съоръжение ще бъде най-дългото подобно у нас.
Друг стратегически проект, на който КСБ наблегна, защото все още се търсят начини за осигуряване на средства за финансирането му, беше автомагистралата „Русе – Велико Търново“ с дължина около 120 км, част от Коридор №9. Той е сред приоритетните за страната, защото с изграждането му и реализацията на тунела под Шипка движението по Коридор №9 ще е по-безопасно, а времето за пътуване между Северна и Южна България ще бъде намалено съществено.
Беше обърнато внимание и на връзката между Видин и Ботевград, която е част от Коридор №4 и осигурява свързването ни с Румъния при втория мост над р. Дунав между Видин и Калафат. Този участък е с дължина 167 км и се предвижда да поеме трансграничния трафик от пунктовете със съседните държави.
Делегатите на конференцията в Сеул бяха информирани и за проекта за автомагистрала „Черно море“, която ще свърже двете най-големи родни морски пристанища – във Варна и Бургас, като беше уточнено, че за този обект също се проучват ресурси за осъществяването му. Проектът е от огромно значение за държавата, защото трасето ще завърши магистралния пръстен на страната и ще свърже основните направления в двете части на България. Така реализирането му ще облекчи международния трафик от границите до двете пристанища, както и потока към курортните комплекси по Черноморието.
В презентацията на Камарата беше подчертана съществената роля, която организацията играе при изготвяне на позиции, становища и нормативни документи, касаещи строителния сектор, както и безспорният авторитет, с който КСБ се ползва както в страната, така и пред международните строителни федерации, в които членува. Беше отбелязано високото ниво на сътрудничество със сродни организации от различни държави, в това число с Международната асоциация на контракторите на Корея, с която КСБ има подписан Меморандум за сътрудничество от октомври миналата година.
На конференцията в Сеул КСБ не пропусна да отбележи, че има собствено издание, което публикува специализирани строителни новини и анализи, достигайки до над 5000 институционални читатели, регистрирани дружества, министерства и ведомства, общини, медии, посолства и над 47 хил. онлайн четци месечно. Така чрез вестник „Строител“ КСБ разполага с мощен инструмент за разпространение и публичност на информация за бранша, която може да е от огромна полза за чуждестранни компании, проявяващи интерес към нашия строителен пазар.
Представителите на българския строителен сектор проведоха двустранни срещи с южнокорейски фирми, които предварително бяха заявили желание за индивидуални разговори с КСБ – Posco Engineering & Co., Kunhwa Engineering & Consulting Co., SK Engineering & Construction Co, Dohwa Engineering Co. Ltd., GS Engineering & Construction Corporation и Unison eTech.
Представителите на тези компании имаха конкретни запитвания, касаещи дейността на Камарата на строителите в България, необходимостта и начините за вписване в ЦПРС, мащабите и видовете на фирмите членки на Камарата и др. Те проявиха явен интерес към предстоящите проекти в пътното и железопътното строителство на страната, като наблегнаха на огромния капацитет и опит, който са натрупали в изграждането на инфраструктурни съоръжения, и посочиха конкретни обекти, реализирани през последните години. Бяха цитирани успешни мащабни начинания, включително пуснатите в експлоатация миналата година тунелно съоръжение в Истанбул Eurasia, третият мост над Босфора, изграждащото се в момента метро в Бусан, Корея, и др.
Представителите на КСБ презентираха пред азиатските си колеги големите инфраструктурни проекти в страната, за които се обмислят възможности за осигуряване на финансиране – тунела под връх Шипка, отсечката Видин – Ботевград, АМ „Черно море“ и др. Местните компании определено бяха запознати с тези проекти и въпросите, които те задаваха, бяха много конкретни и специфични. Председателят на Камарата инж. Станков подчерта, че в България има достатъчно възможности за включване в наши проекти чрез различни форми на публично-частното партньорство (ПЧП), сфера, в която корейските компании имат сериозен и дългогодишен опит.
Домакините на конференцията бяха организирали среща на VIP гостите, на която делегатите разговаряха лично с министъра на земята, инфраструктурата и транспорта на Южна Корея Ким Хюн-мее, зам.-министъра на МВнР Чой Джонг-Моон, министъра на транспорта и информационните технологии на Армения Ваган Мартиросян и главния редактор на Engineering News-Record Джанис Такман. По време на срещата инж. Николай Станков проведе разговор с министъра на инфраструктурата на Украйна Володимир Омелян. Двамата обмениха мнения за предизвикателствата, пред които са изправени строителните фирми в двете страни, и изразиха готовност за допълнително обсъждане на темите, които са от взаимен интерес за бранша.
В речта си към делегатите на конференцията министър Ким Хюн-мее наблегна на огромното значение на инфраструктурата, която предоставя възможности за постигане на приобщаващ растеж и социална интеграция. Свързвайки хората и предоставяйки комунални услуги за вода, транспорт, електричество и жилища, инфраструктурата всъщност е ключът към по-висок жизнен стандарт. От изпълнението на първия проект в чужбина през 1965 г. Корея е спечелила договори на стойност над $ 770 млрд. и се е превърнала в супер сила в различни строителни подкатегории, като магистрали, железопътни системи за високоскоростни влакове, заводи и летища. Наред с авторитета, който е изградила през изминалите десетилетия, местната инфраструктурна индустрия предоставя високите технологии на Четвъртата индустриална революция като строителна автоматизация и мегаструктури. По думите на министър Ким Хюн-мее новият (от август т.г.) кабинет ще се фокусира върху проекти за безопасни и удобни интелигентни градове.
Министърът на инфраструктурата апелира за съдействие от страна на участниците във форума към корейските фирми, така че те да могат да участват в проекти на страните, представени на GICC 2017.
От високата трибуна на форума беше декларирана ясната готовност на изпълнителната власт и частния бизнес в Корея, подплатена с авангардни технологии и сериозен интерес, да съдействат за икономическото и социалното развитие на другите държави, предоставяйки подкрепа чрез финансиране и трансфер на иновации и изграждайки силни и устойчиви партньорства.
Министър Ким Хюн-мее завърши приветствието към гостите с думите „Вярвам, че стабилният капацитет на Корея в развитието на инфраструктурата може да доведе до нов тласък в икономиката на всяка страна и да подобри качеството на живот на хората“.
„Инфраструктурата играе първостепенна роля в социално-икономическото развитие в световен аспект“, заяви зам.-министърът на МВнР на Корея Чой Джонг-Моон и подчерта, че световният инфраструктурен пазар е изправен пред безпрецедентни предизвикателства през последните три години. По думите му несигурността в световната икономика, като забавения икономически растеж и уязвимостта на нововъзникващите икономики, причинени от намаляващите цени на петрола, води до свиване на световния строителен пазар. „Правителствата се стремят да увеличат публичните проекти, в това число инфраструктурните, но все още има недостиг на ресурси. Търсенето в Азия, Африка, Европа и Близкия изток, където процесът на урбанизация е особено бърз, постоянно нараства, а инвестициите в сравнение с нуждите са недостатъчни“, обясни той.
„Явно е, че съществуват лимити за отделните държави да се справят с предизвикателствата на инфраструктурното развитие, което изисква огромни технологични и финансови ресурси. Затова всички участници в процеса – правителства, корпорации, МБР и организации, трябва да съберат на едно място технологии, иновации, опит и т.н., за да преодолеят трудностите в сектора и да доведат световната икономика до съществен напредък чрез социално и икономическо развитие на всяка страна“, каза Джонг-Моон. Зам.-министърът обърна внимание, че в една от целите на Програма 2030 за устойчиво развитие на ООН, а именно тази относно индустрията, иновациите и инфраструктурата, се подчертава значението на инфраструктурното развитие и необходимостта от международно сътрудничество за постигането му.
На форума в Сеул беше ясно декларирано, че трансграничните усилия трябва ефективно да се подкрепят от мащабни публично-частни партньорства, които обхващат държавата, частния сектор и регионалните банки за развитие. Чой Джонг-Моон се спря на сериозния и дългогодишен опит на Корея в международното сътрудничество за инфраструктурно развитие. Направи кратка ретроспекция на мащабни обекти, започвайки с изградените през 70-те високоскоростна магистрала Gyeongbu и завода за стомана Pohang, строителството на градската железопътна мрежа през 80-те, международното летище в столицата Инчеон през 90-те и др. Зам.-министърът сподели, че реализираната водоснабдителна мрежа е достигнала ниво от почти 97% през 2015 г. (за сравнение едва 43% от местното население са имали достъп до тази услуга през 1970 г.), при пътищата резултатът за 2016 г. е 92%, а летище Инчеон е обслужвало над 1000 полета на ден през миналата година. В пъти е растежът при разширенията на високоскоростните магистрали. Емблематични са небостъргачът Дубай Бурдж Халифа и третият мост над Босфора, свързващ Азия и Европа, чиито главни изпълнители са южнокорейски компании.
В рамките на Световната конференция по инфраструктурно сътрудничество се проведоха проектни семинари на теми – транспорт в Азия, Африка, Америка и Европа, интелигентни градове и водни ресурси, международни банки за развитие и финансови институции.
Източник: http://vestnikstroitel.bg