Бумът на архитектурните проекти на сгради с фасади, „облечени“ в зеленина и богата растителност, не е просто модерна тенденция. Напротив, вертикалните градини и зелената архитектура съществуват от хилядолетия. Доказателство за това дори можем да открием в проекта на Вавилонските градини. Но… като че ли те никога не са били толкова важни за нашето съществуване, колкото са днес.
Днес ще ви отведем на кратко пътешествие през времето и пространството, за да ви разкажем кратка история на „цъфналите“ сгради като необходимост в стремежа на съвременния човек да живее все повече в хармония с природата.
Всъщност, отправяйки поглед назад във времето, още от началото на древните цивилизации, има страшно много примери за тясната връзка между архитектурата и заобикалящата я среда в лицето на природата. Както вече споменахме – един от първите и най-забележителни примери за вертикални градини намираме Висящите градини на Семирамида във Вавилон. Не случайно те са и едно от седемте чудеса на света.
В древна Япония пък техники като Shokusai (засаждане) също са била използвани в т.нар. „зелена архитектура“ – т.е. покриване на сградите с пълзящи по фасадата растения.
Примери за сливането между природата и строителните повърхности можем да намерим по целия свят – от традиционните скандинавски заслони и т.нар. хобитови къщички до типичните латиноамериканските хасиенди. А всички тях днес наричаме – „зелени фасади“, които все още са по-скоро лукс в строителството, отколкото практика (за съжаление).
През 30-те години на миналия век обаче фасадната растителност и зелената архитектура започват да губят „стойност“…. Те отстъпват все повече пред масовото навлизане на съвременни строителни техники и материали. Близо век монументалните стоманени, бетонни и стъклени конструкции са „културна норма“ в строителството и разбирането за устройството на градовете…
И едва когато природата извика толкова силно, че целият свят да я чуе, нещо като „Време е да помислите какви ги вършите!“, изправени пред проблемите с глобалното затопляне, архитекти, строители и специалисти по света започнаха да възраждат старите зелени традиции.
Днес спокойно можем да кажем, че зелените фасади и архитектурата претърпяват своя ренесанс.
А най-хубавото е, че всички модерни зелени архитектурни примери, освен че впечатляват с красотата си, напомняйки за зелени оазиси, оказват и силно положителното въздействие върху заобикалящата ни градска среда. Защото, докато климатичните промени изискват повече от всички нас – от архитекта до пенсионера на балкона, вертикалните градини и зелени фасади се оказват ценен инструмент, който може да бъде от полза както за човечеството, така и за природата.
С този вид проекти определно могат да се намалят количествата ресурси, изразходвани за изграждането и експлоатацията на сградите. Може и да се ограничи вредата, нанесена на околната среда чрез замърсяване, вредни емисии и строителни отпадъци. Те са едновременно красиви, но и полезни за опазване на екосистемите. Действат като пречистватели на въздуха и едновременно с това отделят кислород, необходим за вътрешното пространство на сградата. А могат да бъдат и подходящи местообитания на различни животински видове, които да бъдат възстановени в градската среда.
Френският ботаник Патрик Блан например, през по-голямата част от своята практика разработва архетипни модели на фасадни вертикални градини. Стремежът му да препризнае природата като жизненоважна част от ядрото на съвременния град се превръща във вдъхновение за цяло ново поколение архитекти.
Подходът му е известен като Le Mur Vegetal (Вертикална градинска система). Той позволява както на растенията, така и на сградите да живеят в хармония помежду си. Независимо дали говорим за 25-метровата парижка зелена стена на L’Oasis D’Aboukir, например, или за Musée du Quai Branly, методът му е предпочитан, изследван и прилаган многократно в различни градове по света.
Зелените фасади или т.нар. живи стени осигуряват възможност за охлаждане на повърхността на сградата.
Те намаляват консумацията на енергия чрез увеличаване на топлинните й характеристики. Подобно на зеления покрив, за който вече ви разказахме, те спомагат и за намаляване ефекта на градския топлинен остров. Той се появява, когато градовете заменят природата с плътни индустриални материали, които абсорбират топлината. Освен това вертикалните градини и зелени фасади действат и като естествена защита срещу шумовото замърсяване.
“Архитектурата трябва да играе основна роля в борбата срещу изменението на климата”. В това е сигурен арх. Коичи Такада при представянето на един от своите проекти – Urban Forest. Той ръководи австралийско архитектурно студио Koichi Takada Architects и също така е силен защитник на екологичния дизайн в градовете, като голяма част от работата му се счита за иновативна в дизайнерската общност.
„Сградите са отговорни за около 40% от емисиите на парникови газове в света. Като първа стъпка трябва да спрем да влияем отрицателно на околната среда и да изчерпваме ресурсите на планетата. На второ място, трябва да разгледаме начините за обръщане на картината“, напомня Такада.
Архитектът предприема като лична мисия промяната за визията на градската среда в Бризбейн, Австралия. А структурата на проекта му показва потенциала на зелената архитектура за решаване на климатичните проблеми. Тази неутрална на въглерод сграда ще бъде домакин на над 1000 дървета и 20 000 растения, произхождащи от 259 местни австралийски вида. А след като бъде завършена, ще бъде най-зелената сграда в страната.
Такада описва проекта като „еволюция на масовото екологизиране“, поради холистичния начин, по който отчита устойчивостта.
Нов формат на архитектурното биоразнообразие
В един от най-амбициозните проекти за вертикални фасадни градини от близкото минало пък италианският архитект Стефано Боери работи с група експерти през 2014 г. за новаторския Bosco Verticale в Милано. Проектът е прототип на поредица от кули, които Боери описва като „нов формат на архитектурното биоразнообразие“. Състои се от две кули, които са дом на 800 дървета, 15 000 трайни насаждения и почвопокривни растения и 5000 храсти. Неговата „сложна градска екосистема“ е еквивалентна на 30 000 квадратни метра гора, кондензирана в отпечатък от 3000 квадратни метра.
През последното десетилетие все повече архитектурни студия и собствениците на жилища възприемат този стил на дизайн, който нараства и чрез търсенето. А ние можем да си пожелаем все повече подобни проекти да бъдат част и от заобикалящата ни градска среда в страната ни, където към момента определено изоставаме в тази стара, колкото света и едновременно нова тенденция.
Източник: 1kam1.com