Финансовите институции имат важна роля в реализирането на зеления преход и те все по-усилено работят към включване в портфолиото си на атрактивни продукти за подкрепа на енергийната ефективност. Това стана ясно на форумa „Ролята на финансовите институции за зеления преход“.
В рамките на първата сесия на събитието бяха обсъдени възможностите и представени различни финансови инструменти за финансиране на зелени проекти и енергийна ефективност.
Посланието на европейско равнище е много ясно – освен очакванията за минимален европейски стандарт за сградно обновяване, вече се говори за нулево енергийни сгради като задължително условие за строителство след 2030 г. Това каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. И добави, че най-големите банки са заинтересувани от развитието на разнообразни продукти в подкрепа на енергийната ефективност.
„Частният капитал е важна част от нужните инвестиции в зеления преход“, каза Ивайло Алексиев, изп. директор на АУЕР.
По думите му необходимите инвестиции многократно надвишават възможностите и на бюджета, и на европейските средства. Затова е важно привличането на частния капитал, което може да стане само на пазарен принцип. Алексиев е на мнение, че трябва да се реализира преход от високогрантови схеми към пазарна реализация на такива проекти.
И Според София Касидова от ББР е на мнение, че времето на грантовете отминава и е нужно съфинансиране с финансови инструменти. Тя обяви, че банката ще финансира жизнеспособни проекти на малки и средни предприятия, ще споделя риска на търговските банки като структурираме такива инструменти.
Работи се и по инструмент, който да е насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели.
Това обяви Надя Данкинова от фонд ФЛАГ и отбеляза, че в бъдеще все по-голяма роля ще имат механизми, които не са 100 процента грантове. „Опитваме се да намерим и техническа помощ, за да можем да подсигурим на проектите и тази предварителна подкрепа, която е изключително важна. Т.е. обединяването на микса на финансови ресурси, които ще направят атрактивна крайната цена на предлаганото финансиране, споделянето на риска между ФЛАГ и другите финансови институции, които предоставят части от финансирането и една добра техническа помощ, която да подкрепи както подготовката на проектите, така и регистрацията и отчета на постигнатите резултати на финала“, обясни тя.
Фондът „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ също има готовност да финансира проекти за енергоспестяване.
При него минималното участие на кредитополучателя е 10 на сто, обемът на инвестицията – от 30 000 лв. до 3 млн. лв. Срокът е до 10 г. при фиксирана лихва от 3,5 %. Нужно е проектът да внедрява стандартна технология като поне 50% от икономическите ползи да са доказуемо енергоспестяване, обясни Галя Василева.
Във втората част на сесията бяха представени политиките и актуалните продукти на водещи търговски банки.
Сред тях се откроиха решения за зелени ипотеки, финансиране на МСП, инвестиции в зелена енергия и електромобилност. А така също и специализирани кредитни линии за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Паралелно с това бе обсъдена необходимостта от гарантиране на качеството и доказване на резултатите от проектите. Целта е привличането на допълнителни частни инвестиции и възползване от новите възможности по линия на европейските фондове и програми.
Форумът се организира от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект в партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ); Агенцията за устойчиво енергийно развитие; Българската стопанска камара; Националния доверителен Екофонд, УАСГ; Еконолер България; Алианса за енергийна ефективност; ФЕЕВИ; ЕкоЕнергия; Столична община и Община Габрово.
Източник: 1kam1.com