Техническият паспорт е документ, даващ информация за състоянието и надеждността на дадена сграда. На основата на съдържащата се в него информация могат да се определят необходимите мерки за нейната поддръжка и безопасна експлоатация в бъдеще.
При новите сгради тази документация се изготвя от независимия строителен надзор в процеса на проектиране и строителство.
За съществуващите сгради е необходимо да се направи пълно техническо обследване и заснемане. Резултатите от обследването се описват в документите, включени в паспорта на сградата. Към техническия паспорт се прилага и доклад от енергийното обследване на сградата.
Изготвянето на технически паспорт е регламентирано с чл. 176а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. В нея са определени обхватът и съдържанието на техническите паспорти на строежите.
Техническият паспорт на строеж обхваща следните части: част А “Основни характеристики на строежа”; част Б – “Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти”; част В – “Указания и инструкции за безопасна експлоатация”.
Първата част – “Основни характеристики на строежа” съдържа 5 раздела: „Идентификационни данни и параметри“; „Основни обемнопланировъчни и функционални показатели“; „Основни технически характеристики“; „Сертификати“ и „Данни за собственика и за лицата, съставили или актуализирали техническия паспорт“.
Втората част на техническия паспорт обхваща “Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти”. В последната, “Указания и инструкции за безопасна експлоатация”, подробно се описват всички мерки за поддържане на сградата в добро състояние. Предписват се срокове за извършване на необходимите ремонтни дейности и последващ мониторинг.
Техническият паспорт на строежа се съставя в два оригинални екземпляра на хартиен носител, подписани от съставителя на паспорта, както и на електронен носител.
Кой може да изготвя технически паспорт на сградата?
Както вече бе отбелязано по-горе за новите строежи техническият паспорт се изготвя от независимия строителен надзор. Предава се в съответната община, като част от документацията за издаване на разрешение за ползване или т. нар. Акт 16.
При вече съществуващите сгради техническият паспорт се изготвя от специалисти с пълна проектантска правоспособност. За да се обхванат всички части (архитектура, конструкции, ВиК, ОВК и т.н.) се създава екип. Това могат да бъдат и фирми, лицензирани от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (чрез ДНСК) за извършване на консултантска дейност в строителството.
Защо е необходимо сградите да бъдат „паспортизирани” и каква е ползата за обитателите им и за държавата и институциите?
Жилищни сгради
В България има общо над 4 милиона жилища. Голяма част от тях са в сгради, които са стари и зле поддържани. Затова трябва да се направи обследване. То ще покаже какво по сградите се е амортизирало. Проверяват се всички елементи на сградата: конструкция (вкл. сеизмичната устойчивост), покрив, фасада, общи части, инсталации, енергийна ефективност.
Жилищните блокове, строени основно през 60-те и 70-те години на миналия век по технологията „Едропанелни сгради“, имат доста дълга история на експлоатация. За разлика от автомобилите, които всяка година подлежат на задължителна техническа проверка, собствениците на апартаменти нямат такова нормативно задължение. Те не знаят в какво състояние са домовете им. Изработката на технически паспорт би определила реалното техническо и енергийно състояние на съответния имот. Така цената на тези, които са добре поддържани, ще се повиши напълно справедливо.
Обследването може да даде отговор дали в съответната сграда има събаряни носещи стени, греди и колони, което да е увредило сеизмичната устойчивост на сградата.
Освен за удостоверяване на техническата безопасност на съществуващите сгради и очертаване на мерки за безопасната им експлоатация през целия им жизнен цикъл, паспорт е необходим и за кандидатстване по различни програми за финансиране на обновяването.
Голям тласък на паспортизацията ще даде изработването на програмен продукт за дигитален дневник на сградите.
Той ще може да се актуализира периодично при всички настъпили промени в параметрите, обхванати от техническия паспорт. Дигиталният дневник ще улесни мониторинга на сградния фонд в България и приоритизирането и организацията на мерките за енергийна ефективност и европейската програма за обновяване във връзка със Зелената сделка и Програмата за възстановяване и устойчивост.
Последният срок за изработване на сградните паспорти, т.е. да минат „профилактичен преглед“, на всички сгради, е 2022 г., за да е ясно колко още живот им остава и какви мерки трябва да се вземат за удължаване на експлоатационния срок, както и за поддържането на инсталациите в безопасно и функциониращо състояние. България изостава в изготвянето на техническите паспорти на сградите. Крайният срок вече бе отлаган нееднократно. При сегашните темпове е нереалистично да бъде спазен последният обявен краен срок – януари 2022 г. (след малко повече от година).
След изтичане на този срок, кметът на общината може да възложи изготвянето на технически паспорт от името на етажната собственост. После да си покрие разходите чрез издаване по съдебен ред на изпълнителен лист. При наличието на над 4 милиона жилища, без административните, индустриалните и сградите за публично ползване, можем да си представим броя на заведените от общините дела в съда. Капацитетът за изпълнение на предвиденото също може да се окаже недостатъчен. Категорично, това ще доведе до ново отлагане на крайния срок.
Собствениците на сгради, които са били обновени по националната програма за енергийна ефективност нямат задължение да паспортизират жилищата си. Паспортите са били изготвени преди започване на работите по енергийна ефективно обновяване на сградата.
Проблемът е, че независимо от частичното наличие на сградни паспорти, информацията се съхранява в 256 общини в България по различен начин и с различна грижа. Достъпът до тази информация е силно затруднен. Необходимо е да се мисли за информация в национален обхват, която би дала възможност за адекватно изработване на национални програми за обновяване.
Цена и срокове за изготвянето на технически паспорт
Към 2020 г., цената за изготвяне на технически паспорт на сграда е от 3 до 8 лв. на квадратен метър застроена площ. Сроковете за изготвянето на паспорт варират от 15 дни до повече от 30 дни, в зависимост от наличието на строителни книжа за сградата и спецификите й. За гарсониера от 40 кв.м, например, цената би могла да е от 120 до 320 лв. В най-масовия случай, за жилищата изготвянето на технически паспорт би струвало от 150 до 1000 лв. на апартамент.
За да се стимулира процеса на паспортизация, освен принудителни мерки, би трябвало да се помисли за гъвкави системи за кредитиране и/или финансово подпомагане на процеса.
Какво представлява Цифровият дневник на сградите, Европейски цифров дневник на сградите
Във връзка с обявения Европейски приоритет за дигитализация на строителния процес и въвеждането на BIM технологиите, изговянето на цифров дневник на сградите е изведено като необходимо начало.
Цифровият дневник на сградите е унифициран модел на обща база за всички данни за сградите. Наличието на цифров дневник дава възможност за изграждане и поддържане на доверие и прозрачност и информирано вземане на решения. Така се споделя на информация в строителния сектор, финансовите институции, публичните власти и др., както и между собствениците и обитателите на сградите.
Цифровият дневник на сградата е динамичен инструмент. Той позволява „он-лайн” да се записват, ползват, обогатяват и организират разнообразни данни, информация и документи. Трябва да съдържа запис на всички събития и промени през жизнения цикъл на сградата, като промяна на собствеността, владение или употреба, поддръжка, обновяване и други интервенции.
Като такъв той може да включва административни документи, планове, описание на земята, сградата и заобикалящата я среда, технически системи, проследимост и характеристики на строителните материали, данни за ефективността като: потребление на енергия, качество на жизнената среда в помещенията, потенциал за интелигентна сграда и емисии от жизнения цикъл , както и връзки към рейтинги на сгради и сертификати.
Няколко европейски държави са разработили и внедрили инициативи от типа дигитален дневник през последните години. Такива са например Woningpas във Фландрия (BE), частната инициатива BASTA в Швеция и PTNB във Франция. Съществуващите дневници, обаче се различават по отношение на фокуса (например върху енергийната ефективност или материалите), обработката на данни и използваните цифрови решения.
Европейската комисия счита, че един общ европейски подход, обхващащ целия жизнен цикъл и включващ цялата съответна сградна информация, би могъл да подобри знанията и да даде възможност за взаимодействие, оперативна съвместимост, последователност на данните и обмен на информация. Това е от особена важност при изпълнение на европейските програми за реновиране и възстановяване.
Източник: БАИС
