Изберете страница

Историческо развитие на зелените покриви:

  1. 900 пр.н.е – Първите покривни градини са построени в Близкия изток. Висящите градини на Семирамида (2-ро чудо на света).
  2. около 0г. – Римляните дори са изграждали езера за риба на покривите. Тези зелени покриви са първите използвани повърхности на покриви.
  3. от 800г. – В Скандинавия и на островите, тревните покриви са били използвани за топлоизолация.
  4. от 1400г. – По време на Ренесанса покривните градини стават популярни отново.
  5. от 1900г. – В Берлин дървено-циментовите композитни покриви бяха покрити със слоеве чакъл и глина. Благодарение на полета на семената се появили диви ливади и красиви зелени покриви.
  6. през 1903г. – В Париж започна времето на зелените покриви: братята Перве построиха известната си жилищна сграда с вътрешни дворове и покривни градини.
  7. през 1912г. – В Париж двустранната шахматна терасовидна къща с няколко зелени покрива е построена от Анри Соваж.
  8. през 1914г. – Франк Лойд Райт построи своя голям ресторант с множество използваеми покривни площи в Чикаго. В Кьолн на върха на офис сградата на Werkbundsiedlung той построи ресторант с покривна градина Gropius.
  9. от 1914г. – Къщите Domino на Льо Корбюзие са създадени за голямо серийно производство. С тези къщи Le Corbusier дефинира първите конструктивни и дизайнерски основи за зелени покриви. Той беше един от първите систематични майстори на зелени покриви.
  10. от 1920г. – Във връзка с плоските покриви на Баухаус архитектурата на зелените покриви се разпростира отново.
  11. от 1980г. – Освен използваемостта, екологичният аспект на зелените покриви ставала все по-важна. Построени са първите обширни зелени покриви. През това време производителите разработили технически зрели и надеждни продукти и системни решения за зелени покриви.
  12. от 1982г. – Немският Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e. V. (FLL) публикува различни набори от правила и насоки за зелени покриви. Днес те са последна дума на техниката и са за зелени покриви и са признати извън границите на Германия.
  13. през 1984г. – Немският Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e. V. (FLL) публикува процедурата за изследване на устойчивостта на кореново проникване на мембраните за защита на корените.
  14. от 1990г. – „Насоките за планиране, изграждане и поддръжка на зелени покриви“ на германската FLL представляват най-съвременните за екстензивни и интензивни зелени покриви.
  15. от 2003г. – Немският Fachvereinigung Bauwerksbegrünung e. V. (FBB) организира годишен секторен симпозиум. На този симпозиум се представят най-новите тенденции и разработки на зелените покриви.
  16. през 2008г. –
  17. Немският Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e. V. (FLL) публикува най-новите „Насоки за планиране, изграждане и поддръжка на зелени покриви“.
Назад във времето:

Историческите факти показват, че зелените покриви имат дълга и интересна история. Най-значимият пример от древността са градините на Вавилон, известни още като градините на Семирамида. Те представлявали терасовидни градини, покрити с разнообразни видове дървета и храстовидни растения. Появата на зелените покриви в тази форма се датира приблизително към 600 г. пр. Христа.

Първоначалното използване на зелените покриви:

Легендата разказва, че градините на Вавилон били създадени по заповед на цар Навуходоносор II за неговата съпруга, мидийската принцеса Амитис. Вавилон, с неговата суха и прашна среда, не бил достатъчно зелен и привлекателен за царицата. За да я утеши, царят наредил изграждането на мащабен проект — дворец с покрив, покрит с растителност. Вместо обикновена градина, било решено да се построят висящи градини, които да представляват зелени покриви на различни нива.

Процесът на изграждане включвал:

  • Изграждане на градини върху колони.
  • Поставяне на каменни плочи и обшиване с оловни листове.
  • Полагане на стотици тонове почва.
  • Засаждане на дървета и храсти, доставяни от Мидия.
  • Поливане на градините с хиляди литри вода чрез сложна система от тръби, свързана с река Ефрат.

Тези зелени покриви били възприемани като истинско чудо, предоставяйки зелена оаза в пустинята.

Италианските градини:

В древен Рим, е била разпространена традицията терасите да бъдат декорирани със саксии, пълни с цветя. По време на археологическите разкопки в Помпей и Херакулан, които са били погребани под дебел слой пепел след изригването на вулкана Везувий, бяха открити следи от покривна градина в имение, наречено „Мистериас“, разположено в Херакулан.

Мавзолеят на император Августин в Рим:

Мавзолеят на Август в Рим представлява уникален пример на градинската архитектура. Неговото строителство започва през 28 г. пр. Христа. Тази величествена, но скромна структура наподобява древните етруски гробища. Основата на мавзолея е цилиндрична, а върху нея се издигат няколко нива. На най-високото ниво се намира статуята на императора. Около мавзолея са разположени тераси, покрити с вечнозелени кипариси, които добавят зеленини към структурата.

Ренесансовото възраждане на зелените покриви:

През Ренесанса, италианските градини отново се утвърдили като пример за покривно озеленяване. Във Флоренция, Вила „Медичи“ с градина на покрива от 1400 г. и висящата градина над Палацо Дукале в Мантуа са доказателство за ренесансовата концепция за озеленяване на покриви.

В Германия и Швеция също имали значими примери, като градината на покрива на двореца на архиепископ Йохан Филип в Пасау, и градината на замъка Карлсберг в Швеция. В Испания, зелените покриви били част от резиденцията на крал Карл V, а синът му Филип II изградил подобна градина в Ел Ескориал.

Изключителните зелени покриви на остров „Isola Bella“:

Друг забележителен пример е градината на остров „Isola Bella“ в Италия. Тази градина, създадена по време на 17-и век, представляваше ансамбъл от десет тераси, украсени с фонтани, ниши и статуи. На върха на терасите се намирала статуята на еднорог, символ на аристократичната фамилия Боромео.

Тази прегледна информация предоставя цялостна картина за развитието и популярността на зелените покриви през вековете, от древността до Ренесанса и по-късно.

Източник: https://dvoratbg.com/