Необходимостта от звукоизолация в жилищните сгради е тема, която се дискутира от над петнадесет години. В тези времена на изолация и работа от вкъщи, тя придоби особена популярност. Проучване от 2015 г. сочи, че докато в света 50% от населението на земята живее в градовете, то в Европа процентът е още по-висок – три четвърти или 75%. С нарастване търсенето на жилища, в градските райони, застроените площи стават все по-гъсто населени. Това увеличава необходимостта от подобряване качеството на строителство от шумоизолационна гледна точка. То е силно повлияно от намеренията на инвеститора и отговорните действия на изпълнителя.
СЗО определя здравето като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или немощ“. В тази връзка, влиянието на шума върху здравето, не трябва да се разбира само като неблагоприятно физическо въздействие, а и като нарушаване на психическото и социално благополучие. Шума от съседи, може да действа индиректно като катализатор за вредно въздействие върху здравето, чрез различни механизми. Степента на въздействие зависи от много фактори, като здравен профил, обстоятелства, психическо състояние, физиологична чувствителност на слуховия апарат, възприятие или контрол върху проблема с шума. Според проучване [4], битовият шум може да причини смущения в съня, раздразнение, емоционална реакция и нарушение на ритъма на живот. Междусъседските отношения също влияят върху реакцията и степента на раздразнение от шума.
Според доклад на СЗО [5], най-силният ефект от шумната среда върху човека, е раздразнението.
То се изразява в неразположение, страх, заплаха, несигурност, чувство за ограничена свобода, фрустрация или беззащитност. Според данните от това проучване, процентната разликата между раздразнението от шум от трафик и шум от съседи е малка. При шум от трафик, умерено раздразнени са 37,9%, а силно раздразнение 14.4%, докато при шум от съседи, умерено – 35,2% и силно – 12,4%.
Хората могат да приемат, че не е възможно да се изолират шумовете напълно. Но не могат да приемат, че се чуват звуците от телевизор и радиостанция, разговори и битова техника. Тези типове звуци попадат в различни категории, спрямо честотния им характер. Според направен задълбочен анализ, [6] различните типове шум са характеризирани като нискочестотни (40-200 Hz ), средночестотни (250-1000 Hz) и високочестотни (1250-3000 Hz).
През следващите десетилетния, ще бъдат изградени десетки хиляди жилища в цялата страна. С оглед промените, които настъпиха след изолацията в началото на 2020г., необходимостта да се осигури по-тиха и комфортна среда в жилищните сгради нараства. Това може да се осъществи, чрез по-строг контрол в изпълнението и прилагането на вече съществуващите регулации за шума в жилищата и околната среда. Това е важно не само за новостроящите се сгради, но и за вече функциониращите такива. Въвеждането на критерий за оценка на сградите, според степента на акустичен комфорт, би повлияло положително върху този проблем, както е направено вече в редица европейски държави като Германия, Франция, Австрия, Дания, Норвегия, Турци и много други.
Тази статия е интерпретация и частичен директен превод от научните публикации на професор Rasmussen, част от публикации по COST Action TU0901.[1-3]
[1] Rasmussen, B., Machimbarrena, M. COST Action TU0901 – Building acoustics throughout Europe Volume 1: Towards a common framework in building acoustics throughout Europe. Ch 1 Profiling Existing and New Build Housing Stock by Smith, S.
[2] Rasmussen, B., Sound insulation in multi-storey housing in Europe – Situation Anno 2017 and needs for upgrading. Inter Noise, Hong Kong, 2017
[3] Rasmussen, B., Building acoustic regulations in Europe – Brief history and actual situation Birgit, Baltic-Nordic Acoustic Meeting, Harpa, Reykjacik, Iceland, 2018
[4] S. Stansfield, M. Haines and B. Brown. Noise and health in the urban environment. London, 2000.
[5] Niemann, H. , Maschke C. , Noise effects and morbidity, 2004
[6] R.S. Smith, J.B. Wood and R.G. Mackenzie. Housing and Sound Insulation, Scottish Government. Arcamedia, Edinburgh, UK, 2005
Автор: инж. Александър Киречев