Когато говорим за комфорт, кое е първото нещо, което Ви идва на ум? Лукс, плюшени столове или елегантен интериор? Малцина биха си помислили за офиса си. Причината за това е, че не познават алтернативното разбиране за комфорт. Ако определим офисните пространства като място за живот и работа, което задоволява нуждите на хората за изпълнение на специфичните за даденото помещение дейности, е очевидно, че архитектите играят ключова роля за осигуряването на комфорта. И този комфорт не се отнася само за пространства, които са предназначени за занимания през свободното време.
Архитектите и дизайнерите са отговорни за визуалните, топлинните и акустичните характеристики на пространствата, както и за качеството на въздуха в помещенията на офисите и домовете ни. Те са от основно значение, като се има предвид, че типичният градски жител прекарва средно 90% от времето си на закрито. Ние постоянно изпитваме физически, психологически и физиологични последици от баланса (или дисбаланса) в дизайна на вътрешните помещения.
Имайки предвид тези факти, необходимостта от топлинен комфорт изглежда очевидна (и е наистина такава). За съжаление, обаче, в цялостната архитектурна визия за сградата, той често е пренебрегван. Освен измерването на акустичните и визуални аспекти на всяка сграда, архитектите трябва да имат предвид и концепциите, които движат и са в основата на добрите практики. Разбирането за това, как изборът на материали ще окаже влияние на оценката на качеството на конферентните зали, театрите, домовете и т.н., може да подобри процеса по вземане на решения. Това от своя страна ще доведе до създаването на по-удобни пространства.
Фактори на комфорт и как ги измерваме
Акустичен комфорт
Акустичният комфорт се характеризира с наличието на подходящо ниво на звука. Това означава липса на нежелан шум и постигане на качество на звука, който искаме да чуваме. Според вида на сградите (жилищна, офис, училище, здравно заведение или хотел), и дейностите в тях, трябва да се използват подходящи елементи за постигането на акустичния комфорт.
Визуален комфорт
Светлината е от решаващо значение за качеството на живот в сградите. Тя не само вдъхва живот на архитектурата. Кара ни да искаме да прекарваме повече време в нея. Различните задачи изискват специфични нива на светлина. Добрата осветеност на помещенията допринася за по-доброто възприемане на естествената и изкуствената светлина. Визуалната връзка с външния свят, чрез гледката, която имаме през прозорците, оказва влияние на нашия биологичен часовник. Заедно с комфорта, който имаме във вътрешните пространства, подсилва чувството за естетика.
Топлинният комфорт се определя от температурата на въздуха, влажността и от отсъствието на течение в помещението. Идеалните нива на температурата са различни за хората. Те варират в зависимост от географското разположение и културата им. Приема се, че температура в помещенията между 21 ºC и 24 ºC осигурява най-голям комфорт за живеещите.
Комфортът на въздуха (качеството на въздуха) се определя от притока на свеж въздух и от наличието (или отсъствието) на замърсители и миризми в помещенията. Най-често е оценяван, чрез измерване на концентрацията на СО2 и ЛОС (летливи органични съединения), както и чрез броя на микрочастиците и наличието на биологични токсини.
Ресурси, ефективност и качество на живот
С продължаващата урбанизация и имайки предвид, че всяка седмица 1 милион човека на планетата се местят да живеят в градовете, ние трябва да имаме предвид, че е важно да строим устойчиво (намалявайки силната зависимост от природните ресурси). Като същевременно взимаме под внимание здравето и качеството на живот на обитателите. Грижата за доброто здраве не е единствено личен ангажимент. Съществуват големи разходи в обществото, свързани с болни хора и намалена производителност. Според доклад на ASHRAE (Американското общество на инженерите по отоплителна, охладителна и климатична техника), намаляването на случаите на респираторни заболявания, алергии и обикновени настинки може да спести десетки милиарди долари. Тази промяна започва с дизайна.
Като архитекти ние трябва да намалим разликата в знанията между нас и експертите в строителството. Трябва да се запознаем с концепциите, които отговорят на проблемите, с които се сблъскваме. Този подход не само ще помогне на потребителите на сградите, но също така играе важна роля за устойчивостта и кръговрата. Архитекти, производители и изпълнители трябва да бъдат наясно с начините за справяне с проблема с отпадъците особено, когато ремонтните дейности стават все по-чести. Някои от стратегиите, които трябва да имате предвид, когато създавате нови проекти, варират от лесно демонтиране на модулни и сглобяеми строителни системи до 3D принтиране. И най-важното, потенциала на все по-честата употреба на BIM за намаляване на времето за строителство, генерирането на отпадъци и логистичните разходи.
Архитектите могат да управляват ефективността на ресурсите и комфорта по много изкусни, но важни начини и това е просто въведение в много по-мащабна дискусия.
Тези принципи могат и трябва да бъдат приложени при всякакви климатични условия и при различни типове сгради. За да научите повече за аспектите на строителната наука, която прави промяната в сектора, можете да се запознаете с още полезни статии в archdaily.com посветени на комфорта и устойчивостта в архитектурата. Също така, в страницата на Multi Comfort на Saint-Gobain можете да откриете множество образователни статии.
С това допълнително познание, архитектите могат да се превърнат в лидери в устойчивия и енергоефективния дизайн. Друго преимущество – с намаляване на отпадъците в строителството, което от своя страна е свързано с основните принципи на комфорт, Вие също така ще допринесете за по-интелигентно урбанизиран и по-малко зависим от ресурсите свят.
Източник: СЕН-ГОБЕН БЪЛГАРИЯ ЕООД