Намаляването на търсенето на енергия е синоним на намаляване на енергийната зависимост. Ще получат ли най-после кризата в Украйна и енергийната ефективност вниманието, което заслужават в Европа?
Русия нападна Украйна. Членовете на НАТО и съюзническите страни наложиха санкции, които рискуват репресии от страна на непредсказуемия Владимир Путин. Засега енергийните потоци са освободени от тези санкции. Но все пак Европа зависи от Русия за 40% от вноса на газ. Някои смятат, че Русия все още може да затвори газовите кранове – въпреки че петролът и газът съставляват значителен дял от приходите на Русия – и предупреждават, че сега, повече от всякога, ЕС трябва да изпълни думата си, че ЕЕ е на първо място.
Ситуацията напомня за 2014 г., когато Русия анексира Крим. Тогава Русия също осигуряваше на Европа около 40% от вноса на природен газ – и 53% от общите енергийни доставки. „Усеща се сякаш се случва същото нещо, но по-бързо и по-непредсказуемо“, казва Брук Райли, ръководител на европейския отдел на Rockwool Group, производител на изолации.
Кризата от 2014 г. предизвика дискусии за това как държавите-членки на ЕС могат да намалят зависимостта си от бившата съветска суперсила и беше предложена европейска стратегия за енергийна сигурност.
Едно от предложенията беше да се обърне повече внимание на ЕЕ като инструмент за повишаване на енергийната сигурност. Идеята е просто, че колкото по-енергийно ефективна е Европа, от толкова по-малко енергия има нужда. Това директно води до намаляване на вноса на енергия и в същото време по-ниски сметки за енергия за потребителите. „Чрез намаляване на енергията (употребата) вие всъщност предоставяте допълнителни ползи за гражданите; например с повишения комфорт, който идва с обновяването на домовете“, обяснява Ариана Витали, генерален секретар на базираната в Брюксел Коалиция за икономии на енергия. Ясното планиране за намаляване на потреблението на енергия е от полза (на много нива) и не е просто реакция на геополитически проблем.
Пропусната възможност за промяна
През 2014 г. имаше кампания за ЕЕ. Европейската комисия цитира, че всеки 1% спестена енергия означава 2,6% намаление на вноса на газ, а тогавашният еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер постави за цел ЕЕ с 30% под базовото ниво за 2007 г.
Тази цифра от 30% се твърди, че беше амбициозна, но беше посрещната с критики от неправителствени организации, които искаха целта да е 40%. Иронично или не самата Европейска комисия изчисли, че целта от 40% ще увеличи БВП четири пъти повече в сравнение с тази от 30%. По-късно Европейският съвет от държави-членки намали целта до 27%, като заяви, че въпросът ще бъде преразгледан в бъдеще.
От 2014 г. зависимостта на Европа от вноса на газ нарасна. Дори и без продължението на Северен поток 2, ЕС все още зависи от Русия за повече от 40% от доставките си на газ. „Страните-членки на ЕС трябваше да вземат мерки преди години“, казва Виталий. „Видяхме го през 2014 г. и сега, наистина виждаме, как за пореден път закъсняхме да намалим потреблението на енергия в строителния сектор.“
„Лошото е, че не действахме тогава, защото всъщност знаехме какво се случва“, казва Нилс Фуглсанг, датският евродепутат, водещ преразглеждането на Директивата за енергийна ефективност в Европейския парламент. „Европа очевидно не се справи със задачата си, когато става въпрос за внос на газ от Русия. Не става дума само за бизнес, а за политика за сигурност. Мисля, че този път ще е различно, защото ситуацията в Украйна е най-голямата заплаха за сигурността на Европа след Студената война.“
„Не че нямаше подкрепа за обновяване на сгради и възобновяеми енергийни източници през 2014 г., имаше – но беше разводнена от опасенията за високите разходи и усещането, че диверсификацията на газа е някак по-проста“, припомня Райли. „Сега хората искат да компенсират изгубените години и всички виждат, че едно евро, инвестирано в енергийна ефективност, е с едно евро по-малко за финансиране на инвазията.“
Този път диверсификацията на газа все още не е дошла. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен каза, че планът на ЕС за газ в извънредни ситуации включва доставка на газ от други места (Норвегия, Япония, Катар и САЩ). И все пак идеята за замяна на газ с повече газ изглежда на мнозина като пропиляна възможност. Те твърдят, че сега е моментът за ускоряване на прехода към нулеви нетни емисии, особено с последния доклад на Междуправителствената група по изменението на климата, който описва подробно вредните въздействия, които предстоят.
„Ирония е да виждаме коментари, насочени към потенциала за внос на втечнен природен газ на западното крайбрежие на Европа, когато това беше проблем преди няколко години, и би означавало внос на газ от Америка, а още повече трябва да се помисли и за зависимостта от петрола“, казва Ив Мариняк, говорител на асоциацията négaWatt.
Все още има надежда за тези, които подкрепят енергийната ефективност. През юли 2021 г. Комисията предложи преразглеждане на Директивата на ЕС за енергийна ефективност бъдейки част от плана Fit-for-55 за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. Комисията предлага амбициозни, обвързващи нови цели, почти двойно повече пестене на крайна енергия годишно и значително по-голям обхват на изискването за обновяване на обществени сгради. Тя иска всяка държава-членка да обновява поне 3% от общата площ, собственост на публични субекти, годишно, за да се постигне почти нулев енергиен стандарт. Успоредно с това, преработена директива за енергийните характеристики на сградите трябва да въведе първите по рода си минимални стандарти за енергийна ефективност на сградите в ЕС.
Пример за по-големи амбиции
Сега директивата трябва да бъде одобрена от държавите-членки и евродепутатите. „Преговорите могат да бъдат доста противоречиви“, казва Виталий. „Държавите-членки не са склонни да имат по-високи цели и вероятно виждат предложението на Комисията като горна граница (докато членовете на ЕП може да искат да отидат още по-далеч)“.
„Нещата се промениха след предложението на Европейската комисия миналото лято, както по отношение на кризата в Украйна, така и по отношение на увеличаващите се цени на енергията“, казва Фулсанг. Мисля, че колегите го признават. Надявам се, че можем да си поставим още повече цели в сравнение с тези в предложението.”
Фулсанг публикува своя проектодоклад за преработката на Директивата за енергийна ефективност на 21 февруари. В него той предложи нова цел от 43% намаление на потреблението на енергия въз основа на първоначалните 36% от Комисията. „Нуждаем се от обвързващи цели и да сме сигурни, че действието ще започне незабавно“, казва той. „Нуждаем се от основни етапи – не само цел за 2030 г. – но важни етапи за 2025 и 2027 г., така че държавите-членки да действат незабавно. Надявам се, че колегите ще се съгласят с мен, че трябва да повишим нивото на амбиция на Европейската комисия.“
Райли също даде аргументи за целите и амбицията. „Ако смятате, че бизнесът върви по-обичаен начин това може да изглежда подозрително. Но ако го погледнете от друга гледна точка, където обичайният бизнес означава бързо изменение на климата – което е ясно от години – и все по-непредсказуемия и опасен внос на газ, тогава повечето цели и амбиции изглеждат много по-примамливи. ”
Италианската схема „Super Ecobonus“ е един пример за промяната в политиката за ЕЕ.
Собствениците на жилища получават 110% данъчен кредит в замяна на ремонти на жилища, които повишават енергийната ефективност на сградите им. За да се класират, кандидатите трябва да изпълнят поне един „тестови проект“, като например подобряване на топлоизолацията. Райли предлага да се повиши цената на програми като Ecobonus: „Можем да подобрим системите за стимулиране на обновявания, така че хората да бъдат насърчени да правят по- ремонти, което означава да се откажат от газта. Изведнъж ще забележите доста значителни резултати в рамките на годината.”
С енергийната сигурност, която поставя енергийната ефективност отново в светлината на прожекторите, трябва да се заговори и за енергийната достатъчност, която поставя под въпрос основните начини, по които живеем и консумираме енергия. NégaWatt е за да се направи преоценка на тези навици от известно време. Въпросът е „В градските райони наистина ли се нуждаем от скъпа кола, за да се предвижваме на къси разстояния? Ще спрем ли да си купуваме все по-големи телевизори? Не можем ли да постъпим по различен начин, докато все още живеем удобно?” „Нуждаем се от структурни промени в нашата мобилност, свръхпотребление на стоки, които биха могли да намалят нуждата от енергийни услуги на първо място“, казва Мариняк.
Източник: Renovate Europe Campaign