Споделяме с Вас част от интервюта на Д-р Драгомир Цанев, член на коалицията Да Обновим България и изпълнителен директор на ЕнЕфект, както и Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“:
Г-н Цанев по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са предвидени средства за енергийно обновяване на жилищни сгради. Очаквате ли интерес от страна на гражданите, разбират ли ползите от ЕЕ?
За съжаление обществото разбира необходимостта от саниране по трудния начин. Енергийната интензивност в България надвишава в пъти тази на другите европейски държави. Много неща трябва да се променят, за да разберат всички ползите от обновяването на жилищата. Най-пресният пример, който мога да дам, е този с непрекъснато покачващите се цени на енергията заради глобалните кризи, които никой не очакваше. Истината е, че ние трябва да се подготвим, преди кризата да е настъпила. Заради това казваме, че посрещаме утрешния ден със знанията и уменията, които сме придобили сега. За съжаление ресурсите ще стават все по-скъпи. Така че всеки, който се опитва да ни убеди, че ще се вземат мерки да не пострадаме от повишаването на цените и ще ни се плащат допълнителните разходи, ще спечели моментното одобрение на обществото, но в дългосрочен план това е невъзможно.
В европейските стратегически документи е записано, че енергийната ефективност е принцип номер едно и единственото решение. Така че е нормално ЕС да отпуска средства за обновяване на жилищните сгради. Въпросът е ние като общество как възприемаме този процес и как отговаряме на него. Ако продължаваме със старото мислене, че някой ще дойде и ще ни оправи сградата, виждаме какво се случва като резултат. За 10 г. с това мислене, откакто бе стартирана Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС), са обновени 2000 обекта. А с парите по НВПУ ще можем да обновим не повече от 1000 сгради, като в същото време ние имаме 66 000, които имат нужда от саниране. Сметката е повече от ясна, че с това темпо ще ни трябват 200 г., за да може енергийното обновяване да се случи. Личното ми мнение е, че процесът, структуриран по този начин, не води до нищо добро. Това трябва да е ясно както на политиците, така и на обществото и медиите. По-важно е да видим как с европейските средства да стимулираме хората да инвестират в своята собственост и намаляването на разходите си.
Що се отнася до ползите, те са много, но най-вече на първо място са по-ниските сметки на домакинствата и по-добрите условия на живот. По този начин стойността на домовете ни се увеличава, градската среда става по-приветлива и парите, които спестяваме, можем да реинвестираме в заобикалящите ни пространства, чрез което спомагаме за растеж на местната икономика.
В момента, в който сравнително голяма част от сградите бъдат санирани, жилищата в необновените здания вече няма да имат същата стойност, което е достатъчен стимул на собствениците да се замислят.
Какви законодателни промени са необходими?
Виждаме как нормативната уредба непрекъснато се променя, но е важно това да се прави в правилната посока. Трябва да се включат механизми за контрол и санкции при неизпълнението на заложените цели за енергийно обновяване. В момента се изменя Законът за управление на етажната собственост, който е ключов за реновирането на многофамилните сгради. Всички корекции са в правилната посока, но отново нямаме достатъчно ясно описан механизъм за контрол, което ни връща в изходна позиция и няма реален ефект върху развитието на пазара.
Също така липсва механизъм на национално равнище да проследяваме и контролираме изпълнението на целите по различните стратегически планови документи. В момента например имаме отлична стратегия за обновяване на сградния фонд, която постановява, че до 2030 г. в България да бъдат реновирани 19 млн. кв. м жилищна площ до много високи равнища на енергийна ефективност. Средствата, с които разполагаме по НПВУ, няма да стигнат за повече от 4,5 млн. кв. м жилищна площ. Като добавим и европейските програми, може да се доближим максимум до 6 млн. кв. м. Трябва да си признаем, че има голям риск от неизпълнение на заложените от самите нас цели. Виждайки, че темпото на обновяване не е добро, е необходимо да увеличим обема на инвестиции. Това може да стане, като се намали грантовият компонент и се стимулира участие от страна на собствениците, което е логичният подход, и така се прави във всички европейски държави. При този подход самите собственици на жилища ще са мотивирани да участват по-активно в процеса.
Всички си спомняме колко трудно започна НПЕЕМЖС, защото хората не можеха да разберат какво точно ще се прави. Подходът бе погрешен. Сега е необходимо да тръгнем по правилния начин. Все пак имаше много хора, които бяха съобразителни и успяха да обновят жилищата си, което накара много други да искат да се присъединят. Собствениците трябва да осъзнаят, че с течение на времето критериите ще се променят и това ще бъде в ясната посока за намаляване на грантовия компонент и увеличаване на самоучастието. Тук идва ролята и на политиците да защитят това непопулярно решение, но ако го обяснят както трябва, ще покажат на хората, че това е правилната посока.
Г-жо Пенкова, работите по Директивата за енергийните характеристики на сградите. В тази връзка може ли да се очаква в бъдеще сериозно увеличение на инвестициите в енергийна ефективност (ЕЕ)? Защо според Вас този процес се случва бавно?
Директивата за енергийни характеристики на сградите би трябвало да влезе в сила през 2024 г. Първо е важно да се даде много ясно определение на енергийно бедни домакинства, защото Европейският парламент (ЕП) ще насочи приоритетно публичните усилия и ресурси именно към най-уязвимите граждани на ЕС. Без ясна дефиниция и определяне на тези групи ние трудно може да насочим средствата към тях. Министерството на енергетиката трябва да излезе с конкретна дефиниция до края на тази година. Чрез определението за енергийна бедност и директивата ще може приоритетно да се определят кои са семействата и домакинствата, които трябва първи да получат средства от държавата за справяне с кризата.
Публичният ресурс за обновяване на сградния фонд на ЕС е ограничен. Затова се опитваме да ангажираме активно и финансовия сектор с тази политика на Съюза. Банковите институции с необходимите държавни гаранции могат да дават заеми с по-ниски лихви за енергийна ефективност и за подобряване на жилищата. Така основният публичен ресурс, национален или европейски, ще бъде насочен към енергийно бедните домакинства. Съответно финансовите стимули и допълнителното подпомагане са за гражданите, които имат възможност да използват подобни инструменти. Трябва да се направи много ясно разграничаване, защото няма достатъчен публичен ресурс за реновиране на целия сграден фонд на Европа.
Това, което се опитваме да постигнем, е създаването на допълнителни финансови инструменти като схемата „плащаш, докато спестяваш“ (pay as you save), която е част от текста на Директивата за енергийни характеристики на сградите. Идеята е да гарантираме, че разходът на годишна база за обслужване на заем за енергийна ефективност не е по-голям от спестените суми от сметки за електроенергия в резултат на реализираните обновления в жилището. Целим да няма допълнителна тежест върху домакинствата.
Проблемът с високите разноски за отопление и охлаждане не е типичен само за България. Сериозни притеснения се забелязват и в Германия, където има голям процент на т.нар. социално-общински жилища и собствеността на недвижимо имущество е с доста по-нисък дял. За да се справят с енергийната криза в Германия, управляващите предложиха сериозни бюджетни средства, но това е временна антикризисна мярка, не е постоянна.
Европейският парламент търси дългосрочни мерки за намаляване на сметките на домакинствата. Не става дума само за саниране, говорим за сериозни ремонти, подмяна на отоплителните инсталации, инсталиране на допълнителни съоръжения – когато има възможност да се използват възобновяеми енергийни източници, т.е. дълбоко обновяване, което гарантира енергийна ефективност в дългосрочен план. Освен до намаляване на сметките то ще доведе и до повишаване на стойността на недвижимите имоти.
Източник: Вестник „Строител“