Пасивното строителство се налага като стандарт в Европа. Основният мотив за това са нарастващите цени на електро- и топлоенергията, както и газът за битови нужди. Европейският съюз пък въведе изискванията за т.нар. сгради с нулево енергийно потребление, или NZEB (Nearly zero-energy building). България също не изостава от актуалните норми. Днес все повече хора се стремят да оптимизират своите битови разходи. Жилището се оказва един от основните източници на тези разходи.
Вариант за тяхното намаляване е изграждането на т.нар. „пасивна къща”, твърди Дмитрий Юдин, собственик и изпълнителен директор на Passive House Shop. Неговата компания работи на пазара от 2010 г., като притежава сертификат за строителство на пасивни и нискоенергийни сгради, издаден от Passivhaus Institut.
– Дмитрий, как се разви пасивното строителство в България в последните години? Има ли интерес българинът към него?
– Напоследък се забелязва сериозен интерес към пасивното строителство. Основах строителна компания през 2010-а, но целта ми не беше изграждането само на пасивни къщи. Започнахме със стандартни сгради, но от 2012-2013 г. строим енергийно ефективни сгради. През 2019 г. се насочихме към пасивната къща – фокусът ни премина върху проектиране и консултации. С времето пораснахме, имаме по-голям екип и малко по малко навлизаме и в строителството.
Първоначалната инвестиция в пасивна къща е с около 5-10% по-висока от конвенционалното строителство,
ако се спазват всички строителни технологии. Освен това тя може да бъде изплатена в рамките на 5-7 години. Това има смисъл на фона на високите сметки за ток, които плаща българинът. „Животът” на една подобна сграда е поне 50 години и големият плюс е, че тя спира да бъде толкова зависима от цените за енергията.
– Къде е разликата между енергийно ефективна и пасивна къща?
– Разликата е в нивото на енергийна ефективност. При пасивната къща то е по-високо. Знаете, че от тази година има нова наредба за енергийна ефективност в България и всички нови сгради трябва да са с почти нулево потребление на енергия – това означава да са енергийно ефективни. Т.е. разликата между енергийно ефективна сграда, спазваща Наредбата, и пасивна сграда става все по-малка. Ако трябва да дам съвет на клиентите, той е, че няма смисъл да икономисват.
По-добре да направим сградата 100% пасивна, отколкото само енергийно ефективна.
– Кои са най-важните характеристики, които трябва да притежава една пасивна къща, за да се нарече така?
– На сайта на Passivhaus Institut в Германия има критерии за това коя сграда е пасивна – критериите се базират на годишна консумация на енергия, консумация за отопление и охлаждане, въздухоплътност на сградата.
Има специален софтуер, който изчислява всички тези критерии
още в процеса на проектирането. Само че „пасивна къща” е отворен стандарт. Никой не владее авторските права върху него! Той е измислен така, че всеки да може да го ползва.
– Има ли специално изискване от Passivhaus Institut всяка къща да бъде тествана и сертифицирана, за да бъде наречена “пасивна”?
– Всеки човек може да публикува къщата си – без проблем, но съвсем не е задължен да я сертифицира! Сертификатът е важен за инвеститора, който влага парите си в пасивна къща и иска гаранции, че тя е изпълнена именно по този стандарт.
Друг е въпросът, че много хора не знаят какво точно означава терминът „пасивна къща”. За много хора, ако изолацията е 20 см – къщата е пасивна. Това не е така.
Вие може да купите един опел и да му сложите надпис „мерцедес”! Ако това ви харесва, кой може да ви го забрани?!
Проблемът идва, ако построите къща, сложите изолация от 20 см и я продавате като пасивна. Това е друго нещо.
С моята компания имаме много проекти, но 80% от сградите ни са енергийно ефективни. Защото не сме участвали в процеса на строителството им, аз не мога да ги нарека пасивни. Построихме четири къщи – три от тях са в село Кошарица до Слънчев бряг и една до Бургас – за тях мога да кажа, че това са 100% пасивни сгради.
– Твърди се, че често се злоупотребява с наименованието на германския стандарт “пасивна къща”?
– Кое определя една къща като пасивна – на първо място сертификатът. Да, аз съм „за” сертифицирането на сградите. Само че пасивната къща е реален продукт. Място, където хората живеят. За тях много по-важен е не теоретичният момент, т.е. документът, а комфортът на живот и ниските сметки, които плащат всеки месец.
Според мен по-важно е, когато човекът е доволен и щастлив. Когато вижда всеки месец електромера си и какво реално пести в сметките си за ток. Когато разказва на други хора, на своите приятели и препоръчва пасивната къща -важен е резултатът от труда ни и комфортът, който сме осигурили на хората.
– Колко време отнема строителството на една пасивна къща и каква е разликата в комфорта спрямо стандартната?
– Масовото мнение е, че „пасивна къща” означава повече спестени пари за еленергия. Но за мен никога парите не са на първо място в строителството. На първо място е комфортът. Пасивна сграда означава комфортна сграда!
Защото има много клиенти, за които 100-500 лева за ток на месец не са от значение, но те инвестират и искат да живеят в пасивна сграда. Защо? Не за да спестят пари, а за да получат комфорт. Интелигентният инвеститор вече не залага на активните елементи, като климатици, подово отопление, термопомпи, котли, бойлери. Хората по-скоро влагат парите си в пасивни компоненти: дограма и добра изолация, в перфектните стъкла.
Пасивната сграда е комфортна, защото в нея има равномерна температура между най-студената и най-топлата повърхност. Нуждата от топлинна енергия се задоволява от вътрешността (излъчваната от уреди и хора топлина) и от слънчевата енергия (преминаваща през прозорците). За останалата част от дома може да се използва произволно избран начин, например термопомпа.
Една такава къща се отличава с много добра изолация и качествено уплътнение, както и подходяща вентилация
– на всеки 2-3 часа максимум целият въздух в сградата се подменя – без загуби на енергия. Въздушните потоци са минимални и не се усещат течения или шумове. Друга основна черта е поддържането на постоянна вътрешна температура. Това се отнася за всички помещения както през цялата година, така и в рамките на един ден. Всички стени и подове имат приблизително еднаква температура и тя е над 13 градуса, което не допуска образуването на мухъл.
В моята пасивна къща постигам 24 часа чист въздух в помещенията. Наспивам се добре – лягам, примерно, в 1 часа през нощта и ставам към 7 ч., сутринта -само 6 часа сън, се чувствам много добре. Но когато спя в София – и 8-9 часа сън не ми стигат. Събуждам се уморен.
– С колко един сертификат оскъпява пасивната къща?
– Въпросът не е в оскъпяването – то е около 1% от цялата строителна стойност на къщата. Проблемът е друг – има хора, обучавани в Passivhaus Institut, които искат да направят „бизнес” от този стандарт, да спечелят от него.
Когато съм искал да сертифицирам моя сграда, построена по въпросния стандарт, съм провел срещи с всички български фирми, които се занимават с пасивни къщи. В крайна сметка, избрах да работя с експерт от Ирландия, който е квалифициран и познава добре стандарта, освен това има съответния опит, като строител, в прилагането му.
Мисля, че този пазар е свободен и е мое право да избера с кого да работя. Мисията ми е да популяризирам стандарта „пасивна къща”.
– Да очакваме ли скоро да построите пасивна къща и до Пловдив?
– Вече сме готови с проекта и започваме да строим поредната си пасивна къща в село Брестник до Пловдив. Плановете са да я сертифицираме, защото инвеститорът настоява. На този етап проектът чака да получи строително разрешение.
Интересното е, че тази къща ще бъде изградена за първи път в България по нова, авангардна технология. Ще я изпълним с мои партньори австрийци, които ще презентират технологията по време на Архитектурно-строителната седмица – в София от 3 до 10 април.
Източник: marica.bg