Общата цел да се намали потреблението на енергия от сградния фонд и съответно да се намалят вредните ефекти както върху околната среда, така и върху здравето на хората, събра БАИС и Кампания за обновяване на Европа (Renovate Europe Campaign).
От месец Август 2020 г. Българска асоциация за изолации в строителството (БАИС) е национален партньор на Renovate Europe Campaign.
Представяме ви необходимостта и ефектите от такъв проект.
Защо трябва да се даде приоритет на енергийното обновяване в националния план за възстановяване и устойчивост за България?
Европейските лидери бяха ясни на срещата на върха на Съвета през юли 2020 г.: Изплащането на средства за възстановяване трябва да насочи Съюза твърдо по пътя към устойчиво възстановяване, създавайки нови работни места, като същевременно подкрепя зелените приоритети на ЕС. Енергийното обновяване на сградите прави точно това – това е трудоемък сектор, който ще стимулира местните работни места и растеж, като същевременно ще даде дългосрочна устойчива перспектива.
На 15 октомври България трябва да внесе своя Национален план за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия, като посочи къде ще разпредели новото финансиране, предоставено по NextGenerationEU и MFF. Приоритизирането на енергийноефективното обновяване ще улесни бързото одобрение на Българския национален план от ЕС!
Защо строителството е толкова важно за нашето здраве?
Сградите са от основно значение за живота ни. Те са най-голямата инвестиция (ако сте собственик) или най-високата цена (ако сте наемател), с която се сблъскваме в ежедневието си. Затвореността в домовете ни по време на кризата с общественото здраве допълнително илюстрира важността да се гарантира, че те ни осигуряват безопасна, комфортна и здравословна среда, в която да живеем и работим.
Тъй като прекарваме повече от 90% от времето си в сгради, качеството на нашите сгради и на вътрешната им среда също оказва голямо влияние върху нашето здраве. Това е най-ярко илюстрирано, когато разгледаме статистиката за енергийната бедност.
Голяма част от домакинствата в енергийна бедност живеят в сгради, които са в лошо състояние. В резултат на това обитателите са по-склонни да страдат от хронични заболявания. Цялостното енергийно обновяване подобрява здравето и качеството на живот на гражданите.
Защо енергийното обновяване е в съответствие с целите на ЕС за растеж след COVID-19?
Актът на обновяване е трудоемка дейност и следователно е чудесен източник на заетост и качествени работни места. Това прави строителната дейност от съществено значение за нашите икономики. Средно в ЕС се създават 18 работни места за всеки 1 млн. евро, инвестирани в енергийно обновяване, а в България повече от 40.
Всъщност строителният сектор е най-големият индустриален работодател в ЕС с около 16 милиона души, пряко заети в над 3 милиона предприятия. 97% от тях са МСП с по-малко от 10 служители. Секторът представлява около 9% от брутния вътрешен продукт на ЕС. За много страни той се разглежда като жизнената сила на икономиката.
Освен това сградите са дълготрайни активи, обвързани с местоположението им и присъстващи във всички краища на ЕС. По този начин програмите за енергийно обновяване осигуряват местни работни места за местния бизнес (най-вече МСП). Те стимулират икономиките във всички мащаби.
Защо енергийното обновяване стои на перфектната пресечна точка между целите на ЕС за растеж и неговите зелени приоритети?
ЕС призна големия потенциал за икономическо стимулиране на енергийното обновяване, както и ползите за околната среда и обществото, като включи вълната за обновяване като водеща инициатива в неговата европейска зелена сделка. Обновеният сграден фонд е предпоставка за постигане на целите на ЕС 2050 за климата. В експлоатационната фаза сградите консумират 40% от първичната енергия и отделят 36% от свързаните с енергията емисии на CO2. Потреблението на енергия от сградния фонд в ЕС трябва да бъде намалено с 80% до 2050 г.. Така ще се изпълнят дългосрочните цели на ЕС за неутралност на климата и изпълнение на ангажиментите от Парижкото споразумение. Това ще бъде постигнато чрез комбинация от технологии, които да намалят енергийните загуби в сградната обвивка, съчетани с високо енергийно ефективно оборудване и контрол в сградата. Остатъчното търсене от 20% след това може да бъде доставено по-лесно и икономично чрез възобновяеми и декарбонизирани енергийни източници.
Като се има предвид, че разходите от МФР и Фонда за възстановяване трябва да отговарят на целта на ЕС за неутралност на климата до 2050 г. и да допринасят за постигането на целите на Съюза за климата до 2030 г., енергийното обновяване е идеалният инвестиционен приоритет, който остава в съответствие със зелените цели на ЕС.
Каква е връзката между вълната за обновяване и Националния план за възстановяване?
Законодателството, свързано със сградите в ЕС, вече изисква от всички държави-членки да подготвят и прилагат дългосрочни стратегии за обновяването на техния сграден фонд. Целта е те да станат силно енергийно ефективни и декарбонизирани до 2050 г. Всъщност целият сграден фонд трябва да стане с почти нулево потребление на енергия (nZEB). Досега на стратегиите липсваха амбиция, фокус и финансиране.
Очаква се планът за действие за “вълната за обновяване”, който ще бъде публикуван през октомври 2020 г., да изисква повече действия и амбиции от страна на държавите-членки по отношение на сградите и да им предоставят необходимата техническа и проектна подкрепа. Целта е “вълната за обновяване” да бъде искрата, която най-накрая изтласква скоростта на енергийно обновяване в ЕС нагоре към необходимите 3% годишно и гарантира, че всички ремонти постигат пълния енергоспестяващ потенциал, свързан в нашите сгради. Като се даде приоритет на енергийноефективното обновяване като основна част за финансиране в Националия план за възстановяване, България ще се съобрази напълно с изискванията, които ще възникнат в плана за действие през октомври. Това, същевременно, ще допринасе пряко за икономическото възстановяване на страната.
Средствата за възстановяване трябва да бъдат ангажирани и изплатени бързо. Готов ли е секторът за енергийно обновяване и ще получа ли подкрепа?
Технологиите, оборудването и подходите, необходими за дълбоко енергийно обновяване на нашия сграден фонд, вече са на пазара. Ние имаме опита и инфраструктурата от НПЕЕОМФЖС 2016-2019 г. Следователно енергийното обновяване е инвестиционен приоритет, който може да се очаква да даде незабавни резултати за икономическото възстановяване след COVID-19.
Наличието на финансирани проекти също няма да бъде пречка. Всъщност едно съвсем скорошно проучване от Ernst & Young (EY) и Climate Strategy & Partners идентифицира над 1000 готови проекти за зелен растеж и енергийна ефективност. Те могат да бъдат бързо активирани и според тях това представлява само 10% от подобни проекти в ЕС. Това са проекти, които до голяма степен генерират работни места на местно ниво и предизвикват значителни частни инвестиции. По този начин осигуряват висока норма на възвръщаемост за всяко вложено евро, като същевременно допринасят за целите на ЕС в областта на климата.
След като стана свидетел на успеваемостта на подобни проекти чрез Фонда InvestEU през последните години, Комисията предлага да разпредели нови ресурси за тази област, чрез ЕИБ, както и чрез собствените си услуги (ГД „Реформи“). Фокусът е главно върху разработването на проекти и техническата помощ, за да се помогне на държавите-членки да обединят няколко проекта за обновяване. Така ще се създаде силна линия от по-големи съвкупни проекти. Това ще улесни бързото изплащане на големи разходи от Фонда за възстановяване и МФР за проекти за енергийно обновяване в държавите-членки.
Какви пари трябва да се включат за енергийно обновяване в националния план?
За да се предизвика “вълна” за обновяване и да се генерират реални икономически стимули, ще е необходима комбинация от публично и частно финансиране, получено чрез различни механизми:
– Безвъзмездни средства или чисти пари за раздаване, които могат да бъдат около 30% от общите пари. Те ще се предоставят и трябва да бъдат насочени само към най-уязвимите в обществото.Тези, които не могат да си позволят да инвестират в своите имоти (т.е. домакинства в състояние на енергийна бедност). Те ще се възползват най-вече от модернизацията на техните сгради.
– Гаранционни фондове, които покриват възприетия риск, свързан с инвестициите в енергийна ефективност. Това може да се осигури най-добре чрез публично финансиране за ливъридж или финансиране чрез набиране на частни средства (напр. облигации).
– Преференциални заеми, предоставени от банки на собственици на сгради и строителни предприемачи. Тези заеми имат приложими условия, които означават, че преференциалните условия се прилагат само когато строителството на сградата действително постига (или надвишава) обещаните подобрения на енергийната ефективност. Наличието на тези широко достъпни заеми може да насърчи собствениците на жилища да инвестират по-лесно в своите имоти.
Какъв е текущият темп и дълбочина на енергийното обновяване в ЕС?
До 97% от сградния фонд в ЕС трябва да бъде надграден. Само 3% от сградния фонд имат ниво на енергийни характеристики, еквивалентно на клас А. Това е така, защото около 75% от сградите са построени преди държавите-членки да въведат изискванията за енергийни характеристики в своите строителни разпоредби.
Важен скорошен доклад на Европейската комисия показва, че средният процент на енергийно обновяване в ЕС е 1% годишно. От него само 14% осигуряват 60% или повече икономии. Ако искаме да постигнем дългосрочната цел на ЕС да бъде първият климатично неутрален икономически регион в света, настоящите темпове и амбиции за енергийно обновяване в ЕС трябва да бъдат значително увеличени. Трябва да намалим енергийното потребление на сградния фонд в ЕС с 80% до 2050 г.
Повече за кампанията за обновяване на Европа ( Renovate Europe Campaign):
„Реновиране на Европа“ е политическа комуникационна кампания с амбицията да намали енергийното потребление на сградния фонд на ЕС с 80% до 2050 г. чрез законодателство и амбициозни програми за обновяване. Ускоряването на темповете на обновяване е ключов инструмент в борбата срещу изменението на климата и ще донесе големи ползи за хората, качеството им на живот и икономиката.
Източник: БАИС