Браншовата организация настоява за дигитализация, по-малко дублиране на функции и повече свобода на главния проектант.
Намаляващите чуждестранни инвестиции, дублирането на отговорности, оскъпяването и забавянето на процеса на строителството продължават да са проблеми пред строително-инвестиционния бранш, дори след над 130 поправки в Закона за устройство на територията (ЗУТ) от приемането му през 2001 г. досега. Така от Камарата на архитектите в България (КАБ) обясниха защо са изготвили пакет предложения за нормативни промени в действащото законодателство. Целта е да бъде улеснен инвестиционният процес в строителството и да се ограничат корупционните практики.
КАБ с идея за законодателни промени
Преди няколко месеца – в края на април, от КАБ представиха инициативите си за законодателна реформа в архитектурно-строителния сектор пред представители на пет политически партии от 49-ото Народно събрание. В дискусията участваха Младен Шишков от ГЕРБ, арх. Йордан Терзийски от ПП, Надежда Йорданова и Божидар Божанов от ДБ, Манол Генов, инж. Любомир Бонев и Милка Христова от БСП, инж. Коста Стоянов от “Възраждане”, арх. Алекбер Абил от ДПС и други.
Миналата седмица от камарата запознаха с идеите си и широката публика на пресконференция. Следващата стъпка е те да бъдат връчени на депутати от всички политически партии, като очакването е в парламента да бъде внесен законопроект за изменение на ЗУТ.
Защо се налага
В момента има свръхрегулация, тъй като над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, голяма част от които биха могли да бъдат премахнати или смекчени, казват от камарата. Начинът, по който инвестиционният процес функционира в България, създава почва за корупционни практики, забавяне, оскъпяване, намаляване на професионалната отговорност и цялостно влошаване на инвестиционната среда, което е разрез с публичния интерес, беше казано на пресконференцията.
Ненужно дългият и усложнен инвестиционен процес има две основни проявления – дублиране на отговорности сред множество институции и “хилядите тонове папки”, които към момента са неизменна част от всеки проект.
“Никъде в Европа няма подобно дублиране на функции между изготвянето на инвестиционен проект и оценката на неговото съответствие, между авторски и строителен надзор, между дейностите на авторите на инвестиционния проект и на строителния надзор при въвеждането на обектите в експлоатация”, каза проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ.
Водеща роля на главния проектант
Освен това от камарата подчертават нуждата от утвърждаване на водещата роля на главния проектант чрез повишаване на правомощията и отговорностите му. Според тях тези на публичната администрация следва да опират само до най-съществените аспекти.
КАБ предлага още досегашните три фази на проектиране да бъдат сведени до две – инвестиционен проект за разрешаване на строителството – облекчена процедура, обем и съдържание с разрешителен режим, и инвестиционен проект за изпълнение на строителството – проекти в пълен обем и съдържание, но на регистрационен режим.
Идеята е оценката на съответствие преди одобряването на инвестиционните проекти да се извършва от проектантския колектив. А самото въвеждане в експлоатация да става с доклад от главния проектант. И в двата случая, ако проектите са по ЗОП, да има и независим консултант. А по свое желание възложителят също да може да възлага оценката за съответствие и въвеждането в експлоатация на независим консултант.
Какво още се предлага
Като приоритетна стъпка към постигането на ефективен инвестиционен процес беше посочена дигитализацията, чието въвеждане би улеснило както гражданите и бизнеса, така и институциите.
Цели се срокът за съгласувателни процедури да не е по-дълъг от месец.
Освен това от камарата предлагат да бъде променен Законът за обществените поръчки с акцент върху конкурсното начало и да се въведе нов регламент за процедурите по инженеринг.
В пакета е посочена и необходимостта регионалното министерство да изготви национални наредби за преместваемите обекти и зелената система. Сега всяка община да урежда тези въпроси по свое усмотрение, като част от нормите са противоречиви.
Източник: capital.bg