Бетонът, един от най-добре познатите материали в съвременното строителство, трябва да спре да бъде използван, предава британското онлайн списание Dezeen. Експерти и активисти на срещата на високо равнище в Лондон „Архитектурата на спешните случаи“ (The Architecture of Emergency) призовават съвременните архитекти да се борят с климатичните промени, като се откажат от влагането на бетон в проектите си.
„Ако сте дошли тук с надеждата за едно ясно действие за това, което можете да направите в офиса утре – спрете с бетона.“
Това казва Мария Смит, основател на интердисциплинарното лондонско студио Interrobang. Тя, както и 10 други лектори изнасят кратки презентации и участват в дискусии в известния с бетонната си архитектура Barbican Estate на 19-ти септември. „Горещите“ теми на дискусията са как архитектурата и строителната индустрия могат да отговорят на промените в климата.
Бетонът – производител на голям дял от въглеродните емисии
Четирите милиарда тона цимент, които се отделят ежегодно при производството на строителния материал, съставляват около 8% от общото количество емисии на въглероден диоксид в света.
Според Майкъл Рамидж, архитект-инженер и преподавател в Кеймбриджкия университет, ако бетонът бе изобретен днес, то никой не би го сметнал за добра идея. Той добавя, че за работата с него са необходими специални превозни средства и отнема немалко технологично време, за да добие достатъчна якост при изсъхване. Самият материал дори не е самодостатъчен, ако не се използва в комбинация със стомана.
Рамидж предлага дървените конструкции като по-екологичен вариант. Днес разполагаме с мащабна индустрия, произвеждаща бетон и армировъчни елементи, но не разполагаме с такава, която да произвежда дървета и следователно дървесина.
Имаме ли 50 години?
Голямо преимущество на сградите със стоманобетонни конструкции е тяхната голяма издръжливост и съответно ниска стойност на въплътена енергия (консумираната енергия при обновяването и поддържането на сградата по време на нейния живот). Въпреки това при изграждането им се отделя голямо количество въглерод, което ги прави недостатъчно устойчиви.
Според специалистите, ако сега построим сграда от бетон, едва след 50 години ще можем да отчетем достатъчна ефективност от нея. Проблемът е, че промените в климата са осезаеми, а ние не разполагаме с толкова време, за да предприемем необходимите мерки.
Целите могат да се постигнат с дървени конструкции
За да се постигнат целите на Европейския съюз за намаляване на емисиите с 40% до 2030 г., дори и сградите от стоманобетон, които се считат за устойчиви, забавят процеса. В момента единственият материал, който има ниска въплътена енергия, е дървесината. За производството на този материал става въпрос за процес, в който се посажда дървесна растителност. Чрез фотосинтезата тя преработва въглеродния диоксид в кислород. Така за производството на строителния материал се взимат и активни мерки за подобряване на атмосферния въздух.
Окуражаването на употребата на дървени конструкции среща своя отпор в бетоновата индустрия. Участници в срещата обаче изтъкват, че реакцията е аналогична на тази на тютюневата индустрия през 80-те и 90-те години на миналия век.
Необходима е промяна на модела
Не би трябвало бетонът да се използва дори и за кратковременни решения, като например за преборване на жилищната криза в Обединеното Кралство, смята Луис Уайман от неправителствената организация Homes England.
Участниците в срещата призовават за радикална промяна на системата в съвременното строителство. Според тях тя допринася за негативните промени в климата на световно ниво, като същевременно обогатява само най-заможните 1% от световното население.
Източник: Stroiinfo